Решение № 13393 от 01.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13393 гр. София, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИС.А Г. И.А ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.А като разгледа докладваното от ДЕСИС.А Г. И.А ТОШЕВА Гражданско дело № 20221110170954 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 36059/09.02.2023 г./ на „****“ ЕАД срещу С. С. Б. и М. С. Б., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с искане да се признае за установено, че ответниците дължат на ищеца при разделна отговорност част от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в ****, с аб. № ****, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 60186/2021 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: ответникът С. С. Б. дължи 1/4 от задълженията, както следва: сумата от 809.71 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 20.10.2021 г. до окончателното плащане; сумата от 142.97 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 08.10.2021 г.; сумата от 13.70 лв. – цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. 09.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 20.10.2021 г. до окончателното плащане; сумата от 2.90 лв. – лихва за забава за периода от 31.10.2018 г. до 08.10.2021 г. ответницата М. С. Б. дължи 1/4 от задълженията, както следва: сумата от 809.71 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 20.10.2021 г. до окончателното плащане; сумата от 142.97 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 08.10.2021 г.; сумата от 13.70 лв. – цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. 09.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 20.10.2021 г. до окончателното плащане; сумата от 2.90 лв. – лихва за забава за периода от 31.10.2018 г. до 08.10.2021 г.

Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

1

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответниците в качеството им на собственици, възникнало по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, към което са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил в имота на ответниците топлинна енергия през процесния период, като те не са заплатили в срок дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Излага, че ответниците са изпаднали в забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника С. С.

Б., с който оспорва исковете по основание и размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

В законоустановения срок не е подаден отговор на исковата молба от ответницата М.

С. Б..

Третото лице – помагач на страната на ищеца „****“ ЕАД изразява становище, че дяловото разпределение за процесния имот през исковия период е извършвано в съответствие с нормативната уредба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване дължимост на част от сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 60186/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.

Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадени в срок възражения срещу заповедта от длъжниците С. С. Б. и М. С. Б. и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.

С оглед очертаното в исковата молба основание на предявените искове съдът намира, че те са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете срещу М. С. Б.:

В откритото заседание на 06.07.2023 г. ответницата представя молба, в която сочи, че е платила изцяло всички задължения към ищеца, и прилага платежни документи. В молбата тя индивидуализира по вид и размер задълженията си към ищеца, а именно: 809.71 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г.; 142.97 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 08.10.2021 г.; сумата за дялово разпределение за периода от м. 09.2018 г. до м. 04.2020 г.; 2.90 лв. – лихва за забава за периода от 31.10.2018 г. до 08.10.2021 г.; 148.35 лв. – законна лихва до датата на плащането.

Същевременно ищецът изрично признава неизгодния за него факт, че претендираните с исковата молба суми са му заплатени, с изключение на разноските и юрисконсултското възнаграждение.

Съдът намира, че извършеното от ответницата плащане представлява извънсъдебно признание на задълженията по основание и размер, което е подкрепено и от направеното в 2 молбата от 06.07.2023 г. съдебно признание за дължимост на процесните задължения.

Следователно възникването на вземанията в претендираните размери в полза на ищеца е установено по делото.

Същевременно извършеното в хода на процеса плащане следва да бъде съобразено от съда при постановяване на съдебното решение с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което исковете срещу М. С. Б. следва да бъдат отхвърлени.

По исковете срещу С. С. Б.:

За основателността на исковата претенция за цената на доставената топлинна енергия е необходимо ищецът да докаже пълно и главно следните обстоятелства: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; изискуемост на вземането.

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобИ.ето на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

В случая се установява, че С.чо И. Б. е придобил собствеността върху процесния апартамент по силата на Заповед № ИК-2300/28.05.1976 г. на СГНС – ИК като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ /отм./. Видно е от Решение от 30.03.1988 г. по гр. д. № 96/1987 г. по описа на Кирковски районен съд, 8 състав, че към датата на придобИ.ето той е бил в граждански брак с Т.А. Б.. Съгласно § 4 ПР СК от 1985 г.

/отм./ правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за наличните имущества, придобити преди влизането му в сила от съпрузите по заварени бракове. Бракът между С.чо И. Б. и Т.А. Б., сключен на 31.12.1970 г., е заварен брак по смисъла на посочената разпоредба, поради което следва да се извърши преценка дали придобитият от С.чо И. Б. по реда на чл. 100 ЗТСУ /отм./ апартамент е станал съпружеска имуществена общност по смисъла на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./.

Съгласно т. 3 от ППВС № 5/1972 г., ако срещу отчужден индивидуален имот на единия съпруг бъде отстъпен друг имот и стойността на двата имота е равна или тази на отчуждения имот е по-голяма от тази на отстъпения, ще е налице пълна трансформация, поради което съпругът – собственик на отстъпения имот, запазва индивидуалното си право на собственост върху придобития по този начин нов имот, макар това да е станало през време на брака, а когато срещу отстъпения в тези случаи имот следва да се доплати известна 3 разлика и това стане през време на брака, съответната на тази разлика част от собствеността на отстъпения имот /жилище/ се включва в съпружеската имуществена общност, макар отстъпеният имот да е придобит изцяло на името на съпруга, чийто индивидуален имот се обезщетява. В този смисъл е и константната практика на ВКС – Решение № 45/08.07.2020 г. по гр. д. № 2510/2019 г. на ВКС, ІІ ГО; Решение № 38/25.03.2019 г. по гр. д. № 878/2018 г. на ВКС, I ГО; Решение № 549/30.06.2010 г. по гр. д. № 3218/2008 г. на ВКС, І ГО, и други.

В случая се установява, че С.чо И. Б. и Т.А. Б. са бивши съпрузи, чийто граждански брак е сключен на 31.12.1970 г. и е прекратен с развод с Решение от 30.03.1988 г. по гр. д. № 96/1987 г. на Кирковски районен съд, 8 състав. Процесният недвижим имот е придобит като обезщетение от С.чо И. Б. за отчужден недвижим имот със Заповед № ИК-2300/28.05.1976 г., издадена на основание чл. 100 ЗТСУ /отм./. Правото на обезщетение му е прехвърлено от Е. Г. Б. съгласно нотариално заверена молба. Придобивната стойността на апартамента е 16 874 лв., а стойността на отчуждения имот, посочена в издадения Нотариален акт № 23, том V, нот. д. № ****/1981 г., е 10 929 лв. Разликата от 5 945 лв. подлежи на изплащане при условията на Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища, във връзка с което е учредена законна ипотека. Щом имотът е придобит по време на брака, като цената му е изплатена частично от стойността на определеното обезщетение – 10 929 лв., и от заемни средства в размер на 5 945 лв., то 10 929/16 874 ид. ч. от него са станали индивидуална собственост на С.чо И. Б., а 5 945/16 874 ид. ч. са станали съпружеска имуществена общност, като след прекратяване на брака съпружеската имуществена общност се разпределя по равно между бившите съпрузи. Следователно след прекратяване на брака С.чо И. Б. е станал собственик на 13 901.5/16 874 ид. ч. от имота.

Видно е от представените удостоверения за наследници, че след смъртта си на 20.04.2014 г. С.чо И. Б. е оставил като законни наследници съпругата си Ф.М. Б. и децата си И. С. Б., И. С. Б., М. С. Б. и С. С. Б., а след смъртта си на 24.02.2019 г. Ф.М. Б. е оставила като законен наследник сина си С. С. Б.. Ето защо и на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗНасл ответникът С. С. Б. е получил 2/5 от наследството на С.чо И. Б..

От изложеното следва, че ответникът С. С. Б. е станал собственик по силата на наследствено правоприемство от баща си С. С. Б. и майка си Ф.М. Б. на 5 560.6/16 874 ид. ч. от имота. Следователно в качеството си на съсобственик той е материалноправно легитимиран да отговаря за приблизително 33 % от задълженията за процесния имот, но в случая ищецът претендира от него 1/4 от задълженията, което се равнява на 25 %. Щом от ответника се претендира по-малка част от задълженията, отколкото е делът му в съсобствеността, с оглед принципа на диспозитивното начало отговорността му следва да бъде ограничена до претендираната от ищеца част от задълженията.

Договорът между ищеца и ответника съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „****“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния обект: апартамент № 78, находящ се в ****, с аб.

№ ****. Имотът е топлофициран и се намира в сграда в режим на етажна собственост, която 4 е присъединена към топлопреносната мрежа, което не е спорно по делото, а и се установява от заключението на съдебно-техническата експертиза.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия и нейната стойност са представени по делото съобщения към фактури, писмени доказателства от третото лице – помагач на ищеца и е прието заключението на съдебно-техническата експертиза.

Съдът намира, че заключението на вещото лице Т. е пълно, обективно и компетентно изготвено. Изводите му намират опора в представените от третото лице – помагач и неоспорени от ответната страна писмени доказателства, които са били съобразени от него.