Решение № 298 от 15.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100513825 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №10450 от 18.06.2023г., постановено по гр.дело №60650/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 31-ви състав, е признато за установено на основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.9, ал.1 ЗПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.99 ЗЗД, че А.

И. А., ЕГН **********; дължи на "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК 203670940; сумата от 332.13 лв., представляваща главница по договор за кредит №9969135013 от 18.06.2017г., ведно със законната лихва от 04.07.2022г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело №36402/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 31-ви състав, като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 710 лв.. С решението е отхвърлен изцяло предявения по реда на чл.415, ал.1 ГПК о т "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК 203670940; срещу А. И. А., ЕГН **********; иск с правно основание чл.9, ал.1 ЗПК вр. чл.240, ал.2 вр. чл.99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 22.89 лв., представляваща договорна лихва за периода 18.06.2017г. - 18.07.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело №36402/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 31-ви състав. С решението е признато за установено на основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.33 ЗПК вр. чл.86, ал.1 вр. чл.99 ЗЗД, че А. И. А., ЕГН **********; дължи на "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК 203670940; сумата от 91.52 лв., представляваща лихва за забава за периода 19.07.2017г.

- 05.07.2022г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение 1 по ч.гр.дело №36402/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 31-ви състав, като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 767.77 лв.. С решението е осъден А.

И. А., ЕГН **********; да заплати на "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК 203670940; на основание чл.78, ал.1 ГПК следните суми: сумата от 15.53 лв., представляваща сторени разноски за заповедното производство; както и сумата от 118.57 лв., представляваща сторени разноски за исковото производство. С решението е осъдена "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК 203670940; да заплати на А. И. А., ЕГН **********; на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 287.08 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение за исковото производство.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - А. И. А., ЕГН **********; чрез процесуален представител адв.А. Ж., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва решение №1 0 4 5 0 от 18.06.2023г., постановено по гр.дело №60650/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 31-ви състав, в частта, в която са уважени предявените от "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК 203670940; срещу А. И. А., ЕГН **********; при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК във вр. с чл.99 ЗЗД, както и в частта, в която е осъден А. И. А. да заплати на "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК сторени разноски за заповедното и исковото производство, изчислени съобразно уважените части на предявените искове. Инвокирани са доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства, както и при допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че неправилно първостепенният съд след като е кредитирал приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза е уважил частично предявения иск за главница и обезщетение за забава, без да изложи каквито и да е било доводи относно релевираните възражения за нищожност на договор за кредит №9969135013 от 18.06.2017г.. Твърди се, че по отношение на процесния договор за кредит не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК – годишният процент на разходите /ГПР/ е посочен като процент, но не са посочени основните данни, които са послужили като основание за неговото изчисляване, както и не са посочени и допълнителните допускания, взети предвид при изчисляването му, съобразно нормата на чл.19, ал.2 ЗПК. При липсата на данни за наличие на конкретни разходи по кредита, които се включват в ГПР, не става ясно как е формиран посочения в договора ГПР от 49.6 %.

Посочването в процесния договор за кредит само на цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания, което е основание да се приеме, че същият е недействителен, съгласно чл.22 ЗПК и в този случай на основание чл.23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредита. Сочи се, че чистата стойност на кредита е главницата – заемната сума, отпусната и усвоена от потребителя въз основа на договора, като в случая от доказателствата по делото се установява, че ответникът е заплатил по договора сума в общ размер на 700 лв., т.е. върнал е на кредитора в повече от заеманата сума, което е основание да бъдат отхвърлени изцяло искът за главница и акцесорния иск за лихва за забава. Оспорва се още и активната материалноправна легитимация на ищеца, основана на твърдения, че същият не се легитимира като носител на вземането за исковите суми, доколкото договорът за цесия от 18.11.2021г. е нищожен, поради липса на предмет. Твърди се, че неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че ищецът е 2 доказал валидността на сключения договор за цесия от 18.11.2021г., с който "4финанс" ЕООД в качеството на продавач или цедент прехвърля на "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД в качеството на купувач или цесионер вземанията по договор за кредит №9969135013 от 18.06.2017г., съгласно Приложение №1 към договора за цесия о т 18.11.2021г.. Твърди се, че прехвърленото вземане е било погасено от ответника изцяло чрез плащане през 2019г. и същото не е съществувало в патримониума на цедента към датата на сключване на цесионния договор - 18.11.2021г., поради което договорът за прехвърляне на вземане не е произвел правен ефект. Поддържа се още, че неправилна е констатацията на съда, че ответникът е получил уведомление за извършената цесия. Твърди се, че ответникът не е получил уведомление за цесията, както и няма ангажирани доказателства, че цедента "4финанс" ЕООД е упълномощил "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД като цесионер да извършва уведомява от негово име на длъжниците, чиито вземания са били предмет на сключения договор за цесия. В тази връзка се твърди, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че е активно материалноправно легитимиран да претендира исковите суми от ответника и само на това основание искът за главница и акцесорния и с к за лихва за забава се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли изцяло искът за главница и акцесорния и с к за лихва за забава като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание е представен списък по чл.80 ГПК за претендирани разноски пред настоящата инстанция.

Въззиваемата страна - "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК 203670940; чрез процесуален представител юрисконсулт Иван Недков, депозира писмен отговор, в който взема становище относно неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че първоинстанционното решение в обжалваните части е законосъобразно, съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е обосновал правилен извод, че процесният договор за кредит №9969135013 от 18.06.2017г. е валиден и като такъв е породил претендираните от ищеца правни последици. Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит е действителен, съдържа всички задължителни реквизити относно цялата необходима информация, касаеща условията за издължаване на кредита и не противоречи на императивните норми на ЗПК досежно регламентирано минимално необходимо съдържание на договорите за потребителски кредит. В тази връзка се поддържа, че сключеният договор за потребителски кредит съдържа всички законоустановени реквизити и е действителен, на основание на който е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните, по силата на което след като по банковата сметка на ответника е постъпила сума, представляваща отпуснатия заем, то заемателят дължи връщане на сумата по реда и начина, уговорен в договора, за което по делото не се съдържат данни да е изпълнил. На следващо място се излага още, че по делото са ангажирани убедителни доказателства, че сключеният договор за цесия о т 18.11.2021г. е валиден, както и правилно първостепенният съд е приел, че уведомлението на цедента за извършената цесия е редовно връчено на длъжника с получения от него препис от исковата молба и приложенията, т.е. доказано е надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД и прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди 3 първоинстанционното решение в обжалваните части като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция. В депозирана молба от 29.10.2025г. е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК относно претендирани от въззивника разноски за платено адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.

Предявени са от "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК 203670940, срещу А. И. А., ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.99 ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед предмета на постъпилата въззивна жалба, съдът приема, че на въззивен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В останалата част, в която са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.99 ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, постановеният съдебен акт е влязъл в сила като необжалван.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №36402/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 31-ви състав, въззиваемият -ищец "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК 203670940, е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 05.07.2022г. и е постановена на 16.08.2022г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу А. И. А., ЕГН **********. В срока по чл.414 ГПК длъжникът - А.