Решение № 79 от 05.04.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Севлиево, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА Р. ХУБЕНОВА като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело № 20234230100778 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР с искане да се постанови решение, с което да се установи трудовият стаж на ищцата С. В. Щ. за периода 01.10.1990 г. - 15.07.1993 г. в **********.

Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че през периода 01.10.1990 г. - 15.07.1993 г., е работила в ****** гр. София, с Булстат * * * * , на длъжност „***”, с месечно трудово възнаграждение от 250 лв. Положеният от нея труд за този период от време бил отразен в трудовата й книжка, върху която при завършването било отбелязано, че в предприятието служителят има отработени 2 /две/ години, 5 /пет/ месеца и 15 /петнадесет/ дни.

В исковата молба се твърди, че по заявление № 5531-07434/10.07.2023 г. в отдел „Пенсии” при ТП-НОИ - Габрово, ищцата е поискала издаване на удостоверение за категория труд в процесния период от време 01.10.1990 г . - 15.07.1993 г., отработено при ****** - гр. София прекратен осигурител без правоприемник. С писмо изх. peг. № 5530-07-76 от 11.07.2023 г. при ТП на НОИ - Габрово било отказано издаването на исканото удостоверение, с мотив, че в осигурителния архив на НОИ не са предавани съгласно чл. 5 , ал. 10 от КСО и не се съхраняват ведомости за заплати и 1 трудовоправни документи, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд, водени от осигурителя *** - гр. София.

Твърди се, че представената трудова книжка не е приета от служителите в НОИ като официален свидетелстващ положения стаж документ, тъй като в нея липсвал подпис - този на съставителя счетоводител.

Излагат се твърдения, че трудовата книжка е официален свидетелстващ документ и доказвала с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се сочи в документа, като тази информация била достатъчна за обосноваване на извод за вероятност на трудовия стаж съгласно ЗУТОССР.

Излагат се още твърдения в исковата молба, че видно от поставения от работодателя приключващ печат ищцата била работила и е имала прослужено време при този работодател от 2 /две/ години, 5 /пет/ месеца и 15 /петнадесет/ дни в периода от 01.10.1990 г . - 15.07.1993 г., а направените записвания били удостоверени с подписи на ръководител на предприятието и поставен кръгъл печат върху него, като само поради това, че не бил положен подпис и на съставител върху поставения приключващ правоъгълен печат, какъвто бил единствен сочен като недостатък, не можело да се приеме, че реално ищцата не е полагала труд по трудово правоотношение за претендирания период от време.

От съда се иска установяване на трудов стаж на ищцата за периода 01.10.1990 г. - 15.07.1993 г. в ********** на длъжност „***” на пълен осемчасов работен ден с месечно трудово възнаграждение от 250 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от ТП на НОИ – Габрово, в който се сочи, че искът е вероятно основателен, но недоказан по изложени съображения.

В с.з. ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и претендира разноски, а чрез писмена молба ответникът поддържа подадения отговор на исковата молба.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа 2 страна следното:

Според представено по делото заверено копие на стр. 14 и стр. 15 от трудова книжка на ищцата, същата е работила в **********, на длъжност „***”, за периода 01.10.1990 г. - 15.07.1993 г. Записаното е удостоверено с подпис и печат на ръководителя на организацията. Според направеното отбелязване в трудовата книжа, при прекратяване на трудовото правоотношение в **********, ищцата има прослужени 2 г. 5 м. и 15 дни /две години, пет месеца и петнадесет дни/.

Съгласно отказ за издаване на удостоверение № 5530-0776/11.07.2023 г. на НОИ – ТП Габрово, на ищцата С. В. Щ. е отказано да й бъде издадено удостоверение за категория труд.

От представеното удостоверение, изх. № 5510-07-5 от 26.07.2023 г., на НОИ – ТП Габрово, на основание чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни, тъй като не се съхраняват ведомости за заплати и трудовоправни документи за положен от лицето С. В. Щ. трудов стаж за периода 01.10.1990 г. - 15.07.1993 г. при осигурител **********.

От показанията на разпитаната като свидетел Г.С.П. /работила в ********** от 22.08.1990 г. до 16.05.1994 г. – през целия претендиран от ищцата период, установено чрез представяне на копия на страници от трудова книжка/ се установява, че свидетелката е работила във фирма „***” - гр.

София, като август месец 1990-а година започнала работа във фирмата до 1994-та година. Свидетелката твърди, че с ищцата се запознали през 1990-а година по повод работата, като ищцата започнала работа след свидетелката и работила до 1993-та година, като през целия период работили заедно. Ищцата организирала дейността – работела като ***.

От показанията на свидетеля Т.Д.И. /работил в ********** от 01.08.1990 г. до 06.12.1991 г., установено чрез представяне на копия на страници от трудова книжка/ се установява, че свидетелят е започнал преди ищцата работа във фирмата, като се наложило да напусне в края на 1991-ва година, като ищцата продължила работа. Свидетелят сочи, че той е бил *** по търговската дейност, а ищцата е била „по фактурирането, нещо от сорта на ***”.

От така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна 3 страна следното:

По реда на ЗУТОССР може да се установява време, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗУТОССР, искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник – само срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

В настоящия случай ищецът претендира установяването на трудов стаж, придобит в **********. По делото не е спорно, че работодателят е прекратил дейността си и понастоящем няма правоприемници. Установява се също, че за положения от ищцата трудов стаж през периода 01.10.1990 г. 15.07.1993 г. няма съхранени трудовоправни документи. Същевременно с това, ответникът - ТП на НОИ – Габрово, е отказал да признае претендирания от ищцата трудов стаж през посочения по-горе период, поради неоформянето на трудовата книжка на ищцата според изискванията на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Всички тези обстоятелства обосновават правният интерес на ищцата от предявяване на настоящия иск. За доказването му същата е представила, като доказателство, копие на стр. 14 и стр. 15 от трудовата си книжка. В него е удостоверено, че ищцата е работила в ********** за периода от 01.10.1990 г. до 15.07.1993 г., при възнаграждение 250 лева, както и се удостоверява продължителността на отработено време – 2 г. 5 м. и 15 дни /две години, пет месеца и петнадесет дни/.

Разпитаните по делото свидетели – Г.С.П. и Т.Д.И., работили при същия работодател през периода, през който е положен претендирания стаж, а именно 01.10.1990 г. - 15.07.1993 г. - установено чрез представяне на копия от страници на трудовите им книжки. Въз основа на показанията на свидетелите се установява, че през периода 01.10.1990 г. - 15.07.1993 г. ищцата е работила на длъжността „***”.

При съвкупната преценка на горните писмени и гласни доказателства по делото, съдът намира предявеният иск за изцяло основателен и следва да се признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е работила в периода 01.10.1990 г. - 15.07.1993 г. в **********, на длъжност „***”, на 4 пълно работно време, с месечно трудово възнаграждение от 250 лева.

Относно разноските:

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 06.06.2016 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС, при уважаване на предявения положителен установителен иск за трудов стаж на ищеца следва да се присъдят разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Направените от ищеца по делото разноски са в размер на 350 лева - за адвокатско възнаграждение, заплатено в брой, съобразно договор за правна защита и съдействие Тази сума ответникът следва да бъде осъден да й заплати, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУТОССР, по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж по този закон не се събират държавни такси, поради което заплащането на такава не следва да се възлага на ответника.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, по отношение на ТП на НОИ – ГАБРОВО , с адрес: гр. Габрово, ул. „Николаевска” № 17, че С. В. Щ., с ЕГН **********, с адрес: ****, е работила в периода 01.10.1990 г. - 15.07.1993 г. в ********** , с Булстат ****, на длъжност „***”, на пълно работно време, с месечно трудово възнаграждение от 250 лева.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – ГАБРОВО , с адрес: гр. Габрово, ул.

„Николаевска” № 17, да заплати на С. В. Щ., с ЕГН **********, сумата от 350 /триста и петдесет/ лева - направени разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 5