Решение № 990 от 10.12.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 990 гр. Благоевград, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20251210101844 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, рн Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез юрк. Б. Т., против Р. А. Л., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б..

Сочи се в исковата молба, че с оглед постановено от съда Разпореждане № 2440 от 04.07.2025 по ч.гр.д. № 1525/2025 г. по описа на Районен съд Благоевград, с което съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение, в законоустановения срок, „АПС Бета България“ с ЕИК: 203374133 е предявил иска. Твърди се, че на 19.06.2020 година длъжникът Р. А. Л., ЕГН **********, е сключила Договор за потребителски кредит № 619724 със „Стик Кредит“ АД, по силата на който е получила сумата от 400 лв., срещу което се е съгласила да върне 1 вноска по 400 лв. в срок до 19.07.2020 лв. когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит, с уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 0 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %. Твърди се, че ответницата не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора същия. Сочи се, че договорът отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, и същият е действителен, сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Излага се, че страните са уговорили „неустойка“ по договора за кредит, като се съгласили длъжникът да дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Навежда се, че договорът е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, а дори и съдът да приеме, че договорът не е сключен по електронен път, то се иска да се приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. Сочи се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. г. „Стик - Кредит“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, като вземането срещу длъжника по настоящото производство е индивидуализирано в

Приложение № 1, за което длъжникът е уведомен. Ако се приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, се иска от съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба.

1

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер от 1569,87лв., формирана както следва: главница в размер на 400 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 12 лв. за периода от 19.06.2020 г. до 19.07.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 249,43 лв. за период от 19.07.2020 г. 31.05.2025 г.; неустойка по чл.17 от договора за кредит в размер на 908,44 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендират се сторените разноски по ч.гр.д. и по настоящото производство.

Към исковата молба са представени писмени документи.

С Разпореждане с рег. № 2718/28.07.2025 година съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба (чл. 129 от ГПК) и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.

131, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответника е връчено лично на ответника на 30.07.2025 година.

Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 11.08.2025 година е депозиран писмен отговор по подадената искова молба /наименован възражение/, с който се оспорва претендираното вземане, като се твърди, че ответницата не е усвоила сумата от 400 лева, не е изтеглила процесния кредит, като се посочва, че личните данни от личната й карта са били използвани от друго лице.

С определение № 1835/07.10.2025г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или спогодба.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмена молба, подадена от пълномощник се поддържа предявения иск, който се иска да бъде уважен, като му бъдат присъдени разноски.

Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ответницата, редовно призована, се явява лично, като оспорва предявения иск с твърдения, че не е сключвала договор за кредит и не е усвоила сумата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото е представен и приет като доказателство Договор за потребителски кредит № 619724 от 19.06.2020 г. сключен между със „Стик - Кредит“ АД, и Р. А. Л. по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на потребителя потребителски кредит под формата на паричен заем съгласно условията на договора, с общ размер на максимално разрешения лимит по кредитната линия 400 лв., представляващ максималния размер на главницата, която може да бъде усвоена по време на действие на договора.Срока за погасяване на първи транш е посочен в договора – 30 дни. Съобразно погасителния план неразделна част от договора на 19.07.2020 лв. е следвало да бъде върне сумата. Видно от договора в т.5 е уговорен лихвен процент по кредита в размер на 0 %, както и годишен процент на разходите в размер на 0 %. Лихвения процент, който се прилага за просрочени плащания е 10 % В т.11 от договора е уговорено обезпечение – да поръчител или банкова гаранция. В чл.13 от договора е посочено, че при уговорено обезпечение, какъвто е настоящия случая потребителя следва в срок до 3 дни от подписване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви и неустойки и други обезщетения, такси и други да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор в срок от един работен ден, считано от датата на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, като срокът на валидност на банковата 2 гаранция трябва да бъде най – малко 30 дни след падежа на последната вноска. Третото лице – поръчител и банковата гаранция трябва да отговарят на изискванията посочени в ОУ и се одобрява от кредитора. В чл.24 от договора е уговорено, че в случай че потребителя не изпълни задължението си посочено в чл.19 същия дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден през който не е предоставено договореното обезпечение.

Приети като доказателства са погасителен план, СЕФ, електронна кореспонденция между страните и общи условия.

С договор за продажба на вземания и прехвърляне на вземания от 22.03.2024г. сключен между „Стик Кредит“ АД и „АПС Бета България“ ЕООД, цедентът е прехвърлил и продал на цесионера портфолио с вземания и акцесорни права, описани в Анекс 1 към договора, като цесионерът купува и приема прехвърлените вземания описани в Приложение 1 във вида в който съществуват към цедента към момента на сключване на договора. По делото е представена извадка от приложение 1, в което е отразено задължението на ответницата по договора за кредит от 19.06.2020г.

От представеното уведомление за цесия се установява, че същото е изпратено от цесионера на кредитополучателя по договора, с който е уведомен последния, че по силата на договор за цесия от 22.03.2024г. „Стик кредит“ АД е прехвърлило вземанията си произтичащи от договор за кредит №619724/19.06.2020г., ведно с начислените лихви, такси и разноски на „АПС Бета България“ ЕООД. С пълномощно, приложение № 3 към договора за цесия цедента е упълномощил цесионера да уведомява длъжниците описани в приложение 1 за настъпилото прехвърляне на вземания, съгласно разпоредбата на чл.99 от ЗЗД.

Уведомлението за цесия е приложено към исковата молба и връчено на ответницата ведно с книжата по делото.

Приобщена е като доказателство по делото разписка за извършено плащане № 2000000215265476 от 19.06.2020г. с наредител Стик кредит АД и получател Р. А. Л., в която като описание е посочено паричен превод към EazyPay :кредит 619724 и е отразена сумата от 400 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

В случая процесният договор е такъв за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като е сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Основното възражение наведено в отговора е, че ответницата не е сключвала договор за кредит и не е усвоила заемната сума. От представените доказателства от ищеца се установява сключване на процесния договор между страните, като възраженията на ответницата, че друго лице е сключило договора останаха недоказани в процеса.

След анализ на събраните по делото доказателства обаче съдът намира, че по делото липсва проведено доказване от страна на ищеца, че сумата по договора за потребителски кредит е усвоена от кредитополучателя.

За да бъде прието, че договорът за кредит е сключен е необходимо да се установи по несъмнен начин при спор между страните, че заемната сума е предоставена и усвоена от кредитополучателя, доколкото договорът за заем е реален такъв.

По делото няма ангажирани доказателства, които да водят до извод за реално предаване на сумата от 400.00 лв. на ответника. Представената разписка по делото за извършено плащане установява, че кредитора е превел в полза на Р. Л. сумата от 400 лв. към EAZYPAY, но липсват доказателства, че сумата е усвоена /получена/ от ответницата.

Предвид изложеното се налага крайният извод, че между страните не се установява възникнала валидна облигационна връзка, от която да произтекат права и задължения.

Следователно вземане за сумата от 400.00 лв., ведно с договорните лихви и обезщетенията за забава не е съществувало в патримониума на цедента „Стик Кредит“ АД, което да бъде прехвърлено на ищеца „АСП Бета България“ ЕООД с договора за цесия от 22.03.2024г.

3

По изложените съображения предявените искове се явяват недоказани по своето основание и подлежат на отхвърляне.

За пълнота на изложението съдът намира, че следва да бъде посочено и следното: Съгласно задължителните разяснения по ТР №1/2020г. на ОСГТК съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В чл.5 от ГПК е установен принципа, че съдът е длъжен при решаване на делата да осигури точното прилагане на закона. Нормите, уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им съдът следи служебно.