Решение № 108 от 14.08.2023, Районен съд - Асеновград
- Съд
- Районен съд - Асеновград
- Дело
- Административно наказателно дело 187/2023
- Вид
- Решение № 108
- Подписан
- 14.08.2023
- В сила
- 29.09.2023
- Състав
- Иван Димитров Бедачев
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 38 ал.1 т.3 · Закон за адвокатурата
- чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.189 ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 461 т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.483 ал.1 т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638 ал.4 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 108 гр. Асеновград, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20235310200187 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С електронен фиш серия Г № 0049148 на ОДМВР Пловдив на основание чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, във вр. с чл. 638 ал.4, във вр. с ал.1 т.1, във вр. с с чл.
461 т.1 от КЗ на В. А. З. ЕГН: ********** с адрес: *** е наложено административно наказание - глоба в размер на 250 лв.
Недоволен от електронния фиш е останал В. З. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок, в която се излагат конкретни доводи за отмяната му. В жалбата и в съдебно заседание лично и чрез пълномощника – адв. Ч. се навеждат твърдения, че ЕФ е издаден при съществено нарушение на административно-производствените правила, както и при неправилно приложение на материалния закон. Отрича се факта на нарушението, като се твърди, че към датата на твърдяното нарушение за процесния автомобил е имало надлежно сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Искането към съда е за пълната му отмяна.Претендират се и разноски за възнаграждение на процесуалния представител за оказаната правна помощ.
Жалбата е подадена от активно легитимиран процесуален субект, доколкото електронният фиш е съставен срещу жалбоподателя в качеството му на собственик, на когото е регистрирано МПС и в законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съдът на база на събраните доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:
На 12.07.2022 г., в 12.18 ч. на път І-8, км.251+600 посока гр.Асеновград било позиционирано автоматизирано техническо средство. В 12.18 часа 1 системата заснела в процес на движение лек автомобил "Мерцедес Ц 200" с рег. № ***. При извършена служебна проверка, която не е удостоверена с никакви писмени доказателства, било преценено от АНО, че за автомобила няма сключена застраховка „ГО“. Последвало издаване на процесния електронен фиш срещу собственика на автомобила – В. А. З., с който на основание чл.638 ал.4, във вр. с ал.1 от КЗ му е наложена глоба в размер на 250 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че при констатиране на нарушението и издаване на електронния фиш са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за отмяна, без да е необходимо да се изследва въпросът извършено ли е административно нарушение, квалификацията му, както и размерът на наказанието.
На първо място в ЕФ е налице съществен порок в съдържанието му, касаещ неговите основни и задължителни реквизити. Нормата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП изброително посочва задължителните елементи от съдържанието на ЕФ и основните сред тях са мястото на извършване на нарушението, както и описание на нарушението. Без ясното и недвусмислено посочване на тези обстоятелства, които индивидуализират нарушението и на практика структурират неговия състав се нарушава правото на защита на нарушителя срещу електронния фиш и възможността той да го упражни в пълен обем, тъй като не е ясно какво точно нарушение му се вменява във вина, включително и по отношение на неговите обективни характеристики. В процесния ЕФ на практика не е посочено мястото на извършване на нарушението, като е описано само, че то е извършено на път І-8, км.251+600. В съдебната практика обаче под място на извършване на нарушението се приема конкретното населено място и най.близко отстоящия административния адрес посочен като улица и номер, а когато нарушението е извършено извън населено място, освен номера на пътя и километричното отстояние, следва да се посочи задължително и Общината на територията на която е извършено нарушението, както и участъка от пътя ограничен от наименованията на двете най близки населени места. Това посочване е задължително не само за да е наясно жалбоподателя за кое точно нарушение следва да организира защитата си, но и същото определя компетентния съд по правилата на местната подсъдност за разглеждане на жалбата срещу ЕФ.
На второ място, в ЕФ липсва пълно описание на нарушението, така че да е възможна проверката, дали правилно е съотнесено същото към относимата санкционна разпоредба, като на практика не е посочен нито един от основните елементи от неговия обективен състав. В случая общото посочване, че е констатирано нарушение на КЗ на практика се приравнява на пълна липса на описание на нарушението, тъй като не е посочен нито един от основните елементи от неговия обективен състав, в които се състои нарушението. Това поставя жалбоподателя в пълна невъзможност да разбере какво точно нарушение му се вменява във вина и съответно да упражни правото си на защита срещу ЕФ в пълен обем. Посочената санкционна разпоредба чл. 638 ал.4 от КЗ предвижда, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен 2 договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. Нито един от тези елементи, описващи нарушението обаче не е посочен в ЕФ, а е недопустимо те да се извличат по пътя на юридическото тълкуване на посочените цифрово нарушени правни норми. Тези пропуски съставляват съществено нарушение на процесуалните правила и са отделни и самостоятелно достатъчни основания за отмяна на ЕФ. Само за коректност, без това да има директна връзка със законосъобразността на ЕФ, следва да се каже, че в него не са посочени марката и вида на АТСС, с което е заснето движението на автомобила, а е посочен неговия фабричен номер, което би имало логика само ако се посочи и вида на конкретното техническо средство - ARH SAM S1.
Само в този случай биха могли да се обсъждат представените доказателства за използването му, дали е от одобрен тип и дали е преминало на съответния метрологичен контрол.
На второ място и по-същественото в случая е, че извършването на нарушението не е установено по несъмнен начин в хода на административната проверка, а от представените и приети във въззивното производство писмени доказателства се установява, че изобщо не е налице нарушение по чл. 638 ал.4 , във вр. с ал.1 от КЗ. Видно от представената застрахователна полица №BG/03/122001284685, за процесното МПС - лек автомобил "Мерцедес Ц 200" с рег. № *** е имало валидно сключена и действаща полица за застраховка „ГО“ за автомобилистите. Сключената застрахователна полица в ЗК Булстрад за застраховка „ГО“ е била със срок на валидност от 08.05.2022 г. до 07.05.2023г. и е била валидна към датата на твърдяното нарушение, което се потвърждава и от данните в универсалния гаранционен фонд. При това положение, съставът на нарушението е изключен от обективна и субективна страна, а ЕФ подлежи на безусловна отмяна като неправилен и незаконосъобразен.
По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски, като по отношение на реда за определянето им изрично препраща към реда на АПК.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
По силата на горното правило и с оглед изхода на делото в конкретния случай разноски се дължат само на жалбоподателя.
Жалбоподателят чрез пълномощника си претендира присъждане на разноски за възнаграждение на процесуалния представител – адв. Н. Ч., за оказаната безплатна правна помощ на основание чл. 38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, следва да му се присъдят разноски в размер на 300 лв.
От изложените съображения следва, че ЕФ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като са налице няколко отделни и самостоятелно достатъчни 3 основания за неговата отмяна, поради което и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН , Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0049148 на ОДМВР Пловдив на основание чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, във вр. с чл. 638 ал.4 , във вр. с ал.1 т.1, във вр. с с чл. 461 т.1 от КЗ, с който на В. А. З. ЕГН:********** с адрес: *** е наложено административно наказание - глоба в размер на 250 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на жалбоподателя В. А. З.
ЕГН:********** сумата от 300 лева, за адвокатско възнаграждение на упълномощения процесуален представител - адв. Н. Ч..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, в 14 –дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено пред Административен съдПловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4