Решение № 91 от 11.02.2022, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 91/11.2.2022г.

Гр. Пазарджик , 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, девети състав, в публичното заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Административен съдия: НИКОЛИНА ПОПОВА при участието на секретаря А. Метанова , като разгледа докладваното от административния съдия АД № 1148 по описа за 2021 година на Административен съд – гр. Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс / АПК / и във връзка с чл.226 АПК .

Образувано въз основа на жалба на „5-С ТАСЕВИ „ЕООД ЕИК *********, чрез управител С. Х. Т. с адрес за кореспонденция : гр. …., ул. „… и със съдебен адрес *** чрез адв. Б. против Ревизионен акт №

Р-16001319003810-091-001/06.01.2020 г., издаден от възложилия ревизията началник сектор в ТД на НАП Пловдив, както и от главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията в частта му, в изменена част с Решение №

120/11.03.2020 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите, а именно, в частта, с която допълнително са установени задължения , както следва: за корпоративен данък

: за 2015 г. в размер на 17.91 лв. и лихва 6,34 лв., за 2016 г. в размер на 56.76 лв. и лихва 15,94 лв., за 2017 г. в размер на 140.72 лв. и лихва 25,25 лв. и за 2018 г. в размер на 317.84 лв. и лихва 24,81 лв., както и са установени задължения за ДДС за периода от 29.01.2017 г. до 31.05.2019 г. на стойност 34 614,96 лв. и лихва за забава в размер на 5570,5 лв. или общо по двете пера – данъчни задължения - 35 148,19 лв. и лихви – 5 643,41 лв.

Жалбоподателят претендира пълната отмяна на ревизионния акт в обжалваната му част. В хода на производството по делото същият прави частичен отказ по отношение на сумата от 3 507,63 лв. ДДС и 538,46 лв. – лихви и за сумата от 127,62 лв. корпоративен данък и 16,65 лихви. Излага съображения за постановяването на обжалвания акт в противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Поддържа жалбата си чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания. Сочи доказателства и претендира съдебно-деловодни разноски.

Ответникът – директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП – оспорва жалбата също чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в представена писмена защита. Сочи доводи за правилност и законосъобразност на ревизионния акт в обжалваната му част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след анализ и оценка на събраните в хода на производството доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

На дружеството – жалбоподател „5 С ТАСЕВИ „ ЕООД е извършена ревизия за установяване на задълженията му за ДДС за периода от 29.01.2017 г. до 31.05.2019 г. и за корпоративен данък за периода от 07.05.2014 г. до 31.12.2018 г. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001319003810-020-001 / 20.06.2019 г., издадена от началник сектор при ТД на НАП Пловдив, изменена с последващи заповеди за изменение на ЗВР на същия орган по приходите. След приключване на ревизията ревизиращият екип изготвил Ревизионен доклад № Р-16001319003810-092-001/06.12.2019, с който било предложено да бъдат установени задължения за плащане на корпоративен данък по ЗКПО за 2014 , 2015 , 2016, 2017 г. и 2018 г. , данък върху добавената стойност по ЗДДС за данъчни периоди 29.01.2017 г. до 31.05.2019 г. и дължими лихви за забава. Срещу РД жалбоподателят не е подал възражение. Ревизията е завършила с издаването на обжалвания ревизионен акт № Р-16001319003810-091-001/06.01.2020 г.

Несъгласно с констатациите в РА и определените задължения ревизираното лице е обжалвало по административен ред. С Решение № 120/11.03.2020 г. директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, е изменил ревизионния акт в частта му, оспорена с настоящата жалба и го е отменил в другата му обжалвана по административен ред част.

В хода на съдебното дирене от ответника е представена и приета административната преписка по съставяне и оспорване на ревизионния акт.

Представени и приети като доказателства са и 1 бр. CD-R диск, съдържащ справки от публичния регистър на електронни подписи.

По искане на оспорващия по делото е изслушана и приобщена към доказателствения материал съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, която съдът кредитира напълно като обективна и компетентно изготвена и неоспорена от страните.

По искане на дружеството-жалбоподател също е допусната и назначена съдебно-графическа експертиза и допълнителна такава. Заключенията съдът кредитира с доверие, тъй като възражения по доказателствената им стойност не са изложени по делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА.Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно РД и издаденият въз основа на същия РА са постановени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати нарушения на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по чл.

114, ал. 2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.

117, ал. 2 от ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Спазен е и срокът по чл.

119, ал. 2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.

Задълженото лице е уведомено и за установените обстоятелства по чл.

122, ал. 1 от ДОПК с писмено уведомление по реда на чл.

124, ал. 1 от ДОПК.

РА е постановен в изискуемата писмена форма и при съблюдаване изискванията на чл.

120, ал. 1 от ДОПК.

По спазването на материално- правните норми.

При повторното разглеждане на делото пред настоящия съд , висящността на спора е възстановена по отношение на оспорения в настоящото производство РА в неговата част изменена с Решение № 120 / 11.03.2020 г. на

Директора на „ОДОП „ гр. Пловдив , с която на дружеството- жалбоподател допълнително са установени следните задължения : за ДДС над размера от 3507,63 лв. до размера от 34 614,96 лв. с прилежащи лихви до 06.01.2020 г. над размера от 538,46 лв. до размера от 5570,57 лв., и за корпоративен данък за годините от 2015 г. до 2018 г. над размера от 127,62 лв. до размера от 533,23 лв. и прилежащи лихви над размера от 16,65 лв. до размера от 72,84 лв. В останалата му изменена част РА е влязъл в законна сила и не е предмет на спора по настоящото дело.

За да се проведе ревизия по особения ред, е необходимо приходните органи да установят, че е налице едно от посочените основания в чл. 122, ал. 1 ДОПК. В процесния случай залегналите в ревизионния акт основания са тези по чл. 122, ал. 1,т.2 ДОПК. При действието на чл.

124, ал. 2 ДОПК доказването на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от кодекса е в тежест на администрацията. По съществото на спора, от значение е дали ревизираното лице е имало през ревизирания период укрити приходи или доходи в посочения от администрацията размер. Според органите по приходите в ревизираните периоди „5-С ТАСЕВИ „ ЕООД не е отчело приходи от получени във връзка с продажба на стоки суми от две дружества- доставчици - „ Експрес логистика и Дистрибуция „ ЕООД и „Деливъри „ ООД.

Ревизираното лице „5-С

ТАСЕВИ „ ЕООД през процесния период извършва дейност търговия на дребно с хранителни стоки , тютюневи изделия , алкохол и захарни изделия. Дружеството стопанисва търговски обект , находящ се на адрес – гр. Белово, бул. Освобождение „ № 51.Дружеството е с регистрация по ЗДДС, считано от 22.05. 2019 г.

Ревизията на жалбоподателя е извършeна по реда на чл. 122 от ДОПК, като органите по приходите са приели за установени наличие на обстоятелства по ал. 1, т. 2 от същия законов текст. Според ревизиращите, две дружества - „Експрес логистика и дистрибуция“ ООД и

„Деливъри“ ООД са доставчици на жалбоподателя, като продадените стоки по множество неотчетени фактури съвпадат с предмета на дейност на дружеството. Приели са, че жалбоподателят е действителен получател на стоките, които не са отразени от него в счетоводството му. По данни от извършените насрещни проверки, както и предоставените обяснения, справки и документи проверяващите са констатирали, че дружеството отговаря на изискванията за задължителна регистрация по ЗДДС с достигнат облагаем оборот към 31.12.2016 г. в размер на 53 530,85 лева. Предвид това е определен допълнително дължим ДДС от 29.01.2017 г. до 21.05.2019 г. Освен това данъчният финансов резултат за годините от 2014 до 2018 е определен като разлика между установените от ревизията приходи и разходи, като е формирана данъчна печалба за ревизираните години и са доначислени съответен корпоративен данък и прилежащи лихви.

Доставките от дружеството „Експрес логистика и

Дстрибуция „ ЕООД и „Деливъри „ ООД , по които се твърди , че получател е жалбоподателя касаят тютюневи изделия /цигари/, като механизмът на доставките извършвани от тези две дружества принципно е изяснен в хода на развилото се ревизионно производство. От този механизъм става ясно, че стоките са доставяни в зареждания обект с транспорт на доставчика и материално-отговорно лице, което заедно със стоките предава и фактура, на която освен подпис на съставителя, би следвало да се полага и подпис за получател. В тази връзка е и константна съдебната практика на

Върховния административен съд, че според естеството на стоките – цигари, каквито са спорните стоки и/или пакетирани хранителни продукти, те обикновено се доставят директно от доставчика с негов транспорт до търговския обект на получателя, като съответното материално-отговорно лице с предаването на стоките, предава и фактура, която се подписва от получателя. Поради тази причина и по отношение на процесните стоки е установено при насрещни проверки на доставчиците същият механизъм. Този механизъм изключва съставянето на други документи, като приемателно-предавателни протоколи, стокови разписки и др. Установено е и от съдебно-графологичната експертиза/ основно заключение т.7 от заключителна част / , че няма данни да са съставяни други документи / освен издадени фактури / от фирмите „Деливъри

ООД и „Експрес логистика и Дистрибуция“ ЕООД , в които да има ръкописен текст или подписи от законни представители на дружеството – жалбоподател /С. С. Т. или С. Х. Т./.

Заключенията на допуснатата СГЕ освен това установяват , че във всички фактури издадени от „Експрес логистика и Дистрибуция“ЕООД липсват подписи за получател или ръкописен текст. Тези обстоятелства и не се оспорват , тъй като в хода на ревизионното производство , този факт е изяснен още в съставения РД, като е посочено , че фактурите издадени от ЕКАФП на дружеството са издадени в електронен вариант във вида, в който са предоставени на ревизията съгласно чл. 42 ал. от ЗСч.

Относно твърденията на приходната администрация и установеното и от експертизата за извършени плащания по доставките при получаване на стоките, тези констатации по същество са неотносими към спора, тъй като при установен механизъм на доставките, само и единствено плащането не води до извод за реално извършени доставки. В тази връзка макар и ревизиращите органи да са установили, че при предаване на стоките от доставчиците на получателя, е извършено и плащане в брой с издаване на фискални касови бележки от мобилно устройство, при наличие на неподписани за получател фактури, не може да се приеме за безспорно доказано, че е налице реалност на доставките.

Твърдението на директора на дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив, поддържано в настоящото производство от юрисконсулта –процесуален представител / в представена по делото писмена защита/ , че от GPS-системата на доставчика "Експрес Логистика и Дистрибуция" ЕООД е установено, че автомобилът на доставчика е посетил търговския обект на получателя, също не води до единствено възможни извод за извършено предаване от доставчика , съответно приемане на спорните доставки. Не може да се приеме, че реално са предадени стоките само при наличие на посочените от данъчната администрация разпечатки от