Протокол № 2243 от 09.12.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 2243 гр. Пазарджик, 09.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Г. Гражданско дело № 20245220104732 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Ищцата З. М. Г., редовно уведомена в предходното съдебно заседание, не явява лично в съдебната зала, за нея се явява адв. М. С., редовно упълномощена с пълномощно приложено по делото.

Ответникът ............................... АД, редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила молба с вх. № 33930/04.12.2025 г. от ............................... АД, с която моли съда делото да се гледа в тяхно отсъствие.

Третото лице помагач Н. М. Ч., редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, явява се лично, както и с адв. П.- Г., редовно упълномощена да го представлява с пълномощно приложено по делото.

Вещото лице инж. В. Д. Ф., редовно призован, явява в съдебната зала.

Вещото лице д- р Д. И. П., редовно призован, явява се в съдебната зала.

Свидетелят А. А. А., редовно призована, явява се в съдебната зала.

Свидетелят К. П. О., редовно призован, явява се в съдебната зала.

АДВ. С.: Уважаеми господин Председател, не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което моля да дадете ход на делото.

АДВ. П. Г.: Уважаеми господин Председател, не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което моля да дадете ход на делото.

1

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.143, АЛ.1 ОТ ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ

ИЗЯСНЯВАНЕ НА ФАКТИЧЕСКАТА СТРАНА НА СПОРА.

АДВ. С.: Уважаеми господин Председател, поддържам подадената искова молба. Оспорвам отговора на исковата молба. Представям ново доказателство, а именно: амбулаторен лист от 24.10.2025 г. В анамнезата пише, че от 2023 г. датират болките на доверителката ми.

АДВ. П. Г.: Уважаеми господин Председател, поддържам подадения писмен отговор. Считам, че представеното днес ново доказателство е изготвено за целите на настоящото дело, тъй като от 2023 г. до момента това е единственото медицинско доказателство, с което се опитват да докажат влошаването на здравословното състояние на З. Г.. Считам, че не следва да се приема, тъй като двете заключения на съдебно- медицинската експертиза ясно посочват причинените леки травми, които тя е получила през месец юли 2023 г. Не считам, че тази анамнеза която е снета към момента е в пряка причинноследствена връзка с ПТП, с оглед на което да не се приема по делото.

СЪДЪТ ще се произнесе по отношение приемането на представения днес амбулаторен лист, след като докладва делото.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ.3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

АДВ. С.: Уважаеми господин Председател, няма как да се постигне спогодба, тъй като не сме получили писмено предложение.

АДВ. П. Г.: Уважаеми господин Председател, няма как да се постигне спогодба.

Спогодба не бе постигната.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Предявения иск е с правно основание 432 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от З. М. Г., чрез адв. Й., в който се твърди, че на 26.07.2023 г., в с.

2

Ц., е настъпил пътен инцидент, в който е пострадала З. М. Г..

Сочи се, че инцидентът се е развил при следната фактическа обстановка: на 26.07.2023 г., около 08:20 ч., в с. Ц., лек автомобил с марка и модел „................“, рег. № ................, управляван от Н. М. Ч., се с движил по ул.

„............", в с. Ц., когато поради невнимателно и непредпазливо управляване на МПС-то, водачът блъска пешеходеца З. Г.. Сочи се, че причината за инцидента е загубата на управление от страна на водача на лекият автомобил.

Към момента на удара З. Г. заедно с А. А., нейна приятелка, са се движили но ул. „............“, срещу движението, в пътния банкет. Като последица от загубата на управление, водачът на лекият автомобил се е качил върху пътния банкет и е блъснал двете пешеходки. Вследствие на удара ищцата е претърпяла тежки травматични увреждания.

Сочи се че за пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №УРИ 1006р 11427/27.07.2023г. Съгласно протокола, виновен за настъпването на инцидента е водачът на лекият автомобил с марка и модел „................“, рег. № ........., с чиито свои виновни и противоправни действия е причинил процесния пътен инцидент. По случая е образувано ДП № 588/2023 г., по описа на ОД на МВР - Пазарджик, съотв. пр. пр. № 3945/2023 г., по описа на РП — Пазарджик.

Сочи се, че видно от Констативния протокол за ПТП и от справка от интернет страницата на Гаранционен фонд МПС-то, което е управлявал виновният причинител има валидна застраховката “Гражданска отговорност”, сключена със застрахователно дружество „...............“ АД със застрахователна полица № ВG/07/523001573534, валидна от 30.05.2023 г. до 29.05.2024 г.

Твърди се, че непосредствено слeд пътния инцидент ищцата е откарана в „МБАЛ- Пазарджик“ АД, където постъпва с болки в лявата раменна става и в таза. След проведени изследвания: ЕКФ, ПКК, РГ на разменната става и РГ на таза, на пациентката й е поставена окончателна диагноза контузия на долната част на гърба и таза. Указано й е спазване на ортопедична терапия. Всички тези обстоятелства са видни от Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 015462/2023 г. и Допълнителен лист към лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 015462/2023 г., издадени от „МБАЛ-Пазарджик“ АД. Сочи се, че след изписването на ищцата от болничното заведение тя продължила терапевтичното си лечение.

3

Твърди се, че на 07.08.2023 г., ищцата постъпила повторно в МБАЛПазарджик АД с оток и оплаквания за болки в пети пръст на десен крак. След извършен ренген е поставена окончателна диагноза контузия на глезена.

Гореизложеното става ясно от Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 016563/2023 г., издаден от „МБАЛ-Пазарджик“ АД.

Сочи се, че вследствие на инцидента се наложило ищцата да ползва постоянната помощ на своите близки за период от три месеца за изпълняване на обичайните си задължения. Тя се нуждаела от помощ при приготвянето на тоалет, хигиенни нужди, а също така дори при извършването на домакински задължения, което я е накарало да чувства и комплекс на малоценност.

Сочи се, че поради нанесената контузия в долната част на гърба и таза, Г. следвало да прекара целия възстановителен период главно на легло. За нея било невъзможно да се изправя сама, а в случай, че за това й помогне някой го процесът е съпътстван с множество болки. От пълното залежаване последвало обездвижване, което се отразило негативно на контузията на десния й глезен. Тя чувствала постоянни мравучкания и липсата на раздвижване довела до по-бавно възстановяване. Твърди се, че ищцата и до ден днешен се тревожи за здравословното си състояние. При мисълта за зимни условия и понижаване на температурите, тя се притеснява, че болките й ще се възвърнат и отново ще бъде подложена на невъзможността за свободно придвижване и извършване на дейности, на пръв поглед съвсем обикновени.

От друга стана, вследствие нанесената контузия в областта на таза и долната част на гърба, ищцата следва да селектира действията, които извършва. Сочи се, че тя със сигурност трябва да избягва дейности свързани с повдигане и носене на тежки предмети, стоеж в изправено състояние за дълъг период и други натоварващи кръста и таза.

Твърди се, че процесният инцидент и нанесената травма се отразили и на психическото здраве на ищцата. Тя страдала от безсъние и й се налагало да употребява обезболяващи и сънотворни медикаменти. След инцидента станала потисната, лесно раздразнителна и нервна, оплаквала се от понижено настроение и тревожност, както и цялостна отпадналост на организма.

Инцидентът се е отразил негативно върху социалния живот на ищцата. Тя е станала по-притеснителна, затворила се е в себе си и е спряла контактите с голям кръг от хора. Изживявала тежко влошеното си състояние и все още 4 трудно приемала факта, че за извършване на по-тежък физически труд се налага да ангажира близките си.

Сочи се, че поради контузиите, съпътстващи с нестихващи болки, З. Г. дълго време след инцидента изпитвала страх да се движи свободно, което породило чувство на маловажност у нея. Интензитетът на болките се усилвал през нощта, което пречило на ищцата да набавя необходимата си доза сън.

Това от своя страна, се отразило негативно върху настроението й, както и върху общото й здраве и състояние на духа.

Твърди се, че дългият възстановителен период още повече тревожел ищцата, която считала себе си за тежест на близките й, които я обслужвали и се грижели за нея.

Твърди се, че вследствие на инцидента, у З. Г. се е породил страх от пътната обстановка и дори от превозването с МПС. Случилото се я връхлитало и до ден днешен, като най-често това се случва в сънищата й.

Пострадалата страдала от понижено настроение и тревожност, вследствие стреса, предизвикан от внезапността и непредвидимостта на преживяното.

Получените посттравматични увреждания, довели до нарушения в нормалния социален живот на ищцата и създали трайни препятствия за упражняване на обикновените битови дейности.

Твърди се, че на 28.09.2023 г., претенцията за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на ищцата е била надлежно заведена пред дружеството ответник съгласно чл. 380 КЗ, видно от Молба с вх. № РКО 14-29329/28.09.2023 г. Въпреки, че предвиденият в КЗ тримесечен срок за окончателно произнасяне по претенцията е изтекъл, към момента на подавана на исковата молба в съда от ответното дружество не са заплатили дължимото се обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди.

Оформен е петитум с който се иска от съда да постанови Решение, с което да осъди ЗД “...............” АД, да заплати на З. М. Г. застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило па 26.07.2023 г., в размер па 10 000 лв. (десет хиляди лева), ведно е лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на завеждане на претенцията пред дружеството-ответник, съгласно чл.

380 КЗ, (28.09.2023г.), до окончателно изплащане на сумата.

5

Претендират се разноски. Сочат се доказателства. Направени са доказателствени искания.

В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор в който се посочва, че искът е допустим, но неоснователен изцяло. Оспорва се механизма на произшествието, така както е описан в исковата молба, като се твърди, че случаят касае случайно деяние, което изключва вината и в този смисъл се сочи, че не е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, от което следва, че отговорността на застрахования водач, както и на неговия застраховател не може да бъде ангажирана.