Разпореждане № 628 от 29.01.2022, Районен съд - Пловдив

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 628 гр. Пловдив, 29.01.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20225330200475 по описа за 2022 година намери, че не са налице основания за насрочване на делото в открито заседание. При изготвяне на мотивираното постановление за освобождаване от наказателна отговорност са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на обвиняемото лице, основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора по силата на чл. 377, ал.1, предл 2 НПК.

Доколкото производството е по реда на глава 28 НПК, в което не се провежда разпоредително заседание, преценката за допуснати на ДП процесуални нарушения следва да се извърши в закрито заседание от съдията докладчик при насрочване на делото.

Констатира се, че делото вече на два пъти е връщано на ДП за отстраняване на процесуални нарушения, а именно по АНД 20215330204340 по описа на Районен съд – Пловдив и АНД № 20215330206601 по описа на ПРС. При съпоставка на разпорежданията, постановени по тези дела с текста на актуално внесеното постановление на РП-Пловдив, прави впечатление, че всички дадени от районния съд указания са надлежно спазени . Не така стоят нещата, обаче досежно указанията дадени от Пловдивски окръжен съд.

В тази връзка следва да се съобрази, че по протест на РП-Пловдив срещу Разпореждане № 6797/19.10.2021 на настоящия състав по АНД № 20215330206601, е образувано ВАНД 20215300602433 по описа на Окръжен съд Пловдив. С постановеното по него Определение № 673/08.12.2021 прекратяването на съдебното производство е потвърдено, като въззивната 1 инстанция изрично е отбелязала, че прокурорското постановление страда и от допълнителни пороци, които не са били забелязани от първата инстанция. В този смисъл са дадени указания за отстраняването им, които са задължителни както за районния съд, така и за прокуратурата. Нито едно от указанията на въззивната инстанция не е спазено.

На първо място в Определението на ПОС е посочено, че в прокурорското постановление следва да се изложат обстоятелства, относими към субективното отношение на дееца към причинените телесни повреди. Действително от прокурора е направено прецизиране на фактическата обстановка по делото, но тя касае само елементите от обективната страна на престъпния състав, тоест прецизирани са конкретните действия и бездействия на обвиняемата, които са относими към преценката дали тя е положила дължимата грижа.

Продължава обаче да е налице пълна липса на твърдения в прокурорското постановление какво е било субективното отношение на обвиняемата към причиняването на съставомерния престъпен резултат, тоест към причинената средна телесна повреда- дали то е било умишлено или непредпазливо. По-конкретно не са изложени каквито и да било твърдения:

-дали обвиняемата е предвиждала, че кучето може да нахапе детето и да ми причини телесни увреждания;

-ако не е предвиждала този резултат, дали с оглед установената фактическа обстановка, тя е могла и е била длъжна да го предвиди;

-ако пък е предвиждала възможността кучето да нахапе детето и да му причини телесни увреждания- какво е било субективното й отношение към тази възможност- дали я е искала, допускала или субективно е била уверена, че ще я предотврати,

В прокурорското постановление продължава да липсва и изложение факти, от които да се изведе това психично отношение.

Посоченото прави напълно неясна каква е действителната воля на прокуратурата по този въпрос.

Същевременно, както изрично е посочено в определението на Окръжен съд Пловдив- този въпрос е от ключово значение, както за съставомерността на деянието, така и за вида отговорност, която евентуално следва да понесе дееца, а и за реда по който следва да се разглежда 2 производство.

Това е така, доколкото съобразно трайната съдебна практика разликата между престъпните състави по 325в, ал.1 НК и основния състав на причиняване на средна телесна повреда по чл. 129 НК (който е и по-тежко наказуем) се състои в психичното отношение на дееца към съставомерния резултат- дали той е действал с някоя от формите на умисъл или с някоя от формите на непредпазливост.

Същевременно, ако се окаже, че действителната квалификация на деянието е по чл. 129 НК, изобщо не биха били налице условията за приключване на производството по реда на глава 28 НПК.

В тази връзка, както е посочил и окръжният съд, в прокурорското постановление следва да са изложени твърдения и факти от които да става ясно каква е волята на държавното обвинение дали средната телесна повреда е причинена по небрежност, при самонадеяност, при евентуален или при пряк умисъл.

При оформяне на свободното си вътрешно убеждение по този въпрос, прокурорът следва да съобрази и трайната съдебна практика за разликата между самонадеяността и евентуалния умисъл, като форми на вина. Така Решение № 36 от 17.07.2018 г. по н. д. № 1293 / 2017 г. на Върховен касационен съд, Решение № 171 от 29.VI.1982 г. по н. д. № 162 / 82 г., I н. о., Решение № 41 от 5.III.1985 г. по н. д. № 620/84 г., III н. о., Решение № 33 от 29.03.1994 г. по н.д. № 36/94 г., ВК, Решение № 59 от 28.ХII.1984 г. по н. д. № 50/84 г., ОСНК, Решение № 319 от 08.06.2010 г. по н.д. № 261/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 187 от 13.07.2015 г. по н. д. № 459 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 164 от 26.IV.1982 г. по н. д.

№ 164/82 г., II н. о., Решение № 188 от 25.IV.1980 г. по н. д. № 188/80 г.

В същия смисъл и имащото задължителен характер- т.3 от ППВС 2/1957.

Във всеки случай въпросът за вината не може да се предрешава от съда, а следва да бъде предшестван от надлежно изложение на факти в този смисъл от страна на прокурора.

Не на последно място, Окръжният съд е съзрял порок и в начина на изложение на фактическата обстановка в прокурорското постановление досежно съставомерния резултат- причинената средна телесна повреда, като 3 по мнение на въззивната инстанция възпроизвеждането дословно на съдържанието на назначената СМЕ не е равносилно на излагане на собствени твърдения от прокурора по този въпрос. Посочените указания са задължителни както за районния съд, така и за прокурора, но отново не са съобразени при внасяне на прокурорското постановление.

Дадените указания от Окръжен съд освен, че са задължителни, са важими с особен интензитет в производството по глава 28 НПК, при което съдът на основание чл. 378, ал.3 НПК е задължен да се движи само в рамките на фактическите положения, очертани в прокурорското постановление.

По изложените съображения настоящият състав счита, че сезиращият съда акт продължава да страда от съществени пороци при излагане на съставомерните по делото факти, поради което

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 377, ал.1, предл 2 НПК съдебното производство по делото.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районна прокуратура Пловдив за отстраняване на съществените процесуални нарушения, констатирани в мотивната част.

Разпореждането подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски окръжен съд по реда на гл. 22 от НПК в 7-дневен срок от получаването му.

Препис от разпореждането да се връчи на обвиняемия, неговия защитник И.Д. И. и на РП-Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4