Определение № 139 от 09.02.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 139 гр. Перник, 09.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500808 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 419, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на ПРС № 24980/07.10.2025 г., подадена от С. М. К. от ***, с ЕГН:********** чрез адвокат Л. Б. от САК срещу разпореждане № 4582/26.03.2025 г. по ч. гр. дело № 803/2025 г. на Районен съд – Перник за допускане на незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно, поради което моли окръжния съд да го отмени. Претендира присъждане на разноски.

Излага съображения, че вземането, въз основа на което е издадена заповедта за незабавно изпълнение, произтича от договор за потребителски кредит № *** от ***, сключен между длъжника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, който съдържа неравноправни и нищожни клаузи. Посочва, че срещу същия договор вече е образувано исково производство пред Районен съд – Перник на 19.09.2025 г.

Основните възражения са, че договорът е нищожен поради: - прекомерно висок договорен годишен лихвен процент (ГЛП) от 41,13 %, който надвишава трикратния размер на законната лихва към момента на сключване на договора и противоречи на добрите нрави;

- неправилно и подвеждащо определяне на годишния процент на разходите (ГПР) от 48,24 %, като в него не е включена застрахователна премия, присъединена към главницата, което води до „скрито“ оскъпяване на кредита; -неспазване на императивните изисквания на ЗПК относно съдържанието и методиката за формиране на ГПР и общо дължимата сума, поради което договорът е недействителен по чл. 22 ЗПК.

1

Поддържа, че застрахователната премия представлява разход по кредита и е следвало да бъде включена в ГПР, тъй като фактически е условие за отпускане на кредита, независимо от формалното обозначаване като незадължителна услуга. Липсата на яснота и пълна информация за реалното оскъпяване лишава потребителя от възможност за информиран избор.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК заявителят „Ти Би Ай Банк“ ЕАД не е подал отговор на частната жалба.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира същата за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 419, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е подадена с възражение на длъжника по чл. 414 ГПК.

Разглеждайки я по същество, съдът намира жалбата за частично основателна, поради следните съображения:

Заповедното производство пред районния съд е образувано по заявление от 27.02.2025 г. на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54, с ЕИК:131134023 срещу С. М. К. от ***, с ЕГН:********** за заплащане на: - сумата от 4 474.96 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № ***/***., ведно със законната лихва от 26.02.2025 г. до окончателното й изплащане; - сумата от 1 714.25 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 25.12.2023 г. до 26.11.2024 г.; - сумата от 301.25 лв. - обезщетение за забава за периода от 25.12.2023 г. до 12.02.2025 г.; - сумата от 129.81 лв. - държавна такса; - сумата от 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са приложени, както следва: - извлечение от счетоводни книги на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за актуалното състояние към 12.02.2025 г. на кредитната сметка по договор за потребителски кредит № ***, сключен на *** с кредитополучател С. М. К. с клиентски номер: ***; - договора за потребителски кредит от ***; - ведно със Стандартния европейски формуляр към него и Общите условия, както и четирите броя договори за застраховки и общите им условия.

Настоящият съдебен състав съобразява, че по силата на чл. 419, ал. 3 ГПК въззивният съд отменя разпореждането за незабавно изпълнение при наличието на някоя от следните хипотези: 1) не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изр. 1 ГПК (документът да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника); 2) не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 3 ГПК (когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ) и 3) вземането се основава на 2 неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В случая не са налице първите две хипотези за отмяна разпореждането за незабавно изпълнение, съответно за обезсилване на издадения изпълнителен лист.

Процесното заявление по чл. 417 ГПК е подадено от търговска банка на основание извлечение от счетоводните книги на заявителя, който документ попада в предметния обхват на чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Представеното от заявителя извлечение от счетоводните книги на банката за сметка представлява редовен от външна страна документ и удостоверява подлежащи на изпълнение вземания на кредитора спрямо длъжника.

Приложеното извлечение е изготвено и подписано от оправомощен служител при заявителя и отговаря на изискванията по чл. 60, ал. 2 ЗКИ относно минималното му задължително съдържание, а именно: в него се съдържа информация относно договора за кредит и датата на неговото сключване; кредитополучател, с посочени име, ЕГН, адрес; дата на разрешаване на кредита; краен падеж; общо дължима сума (остатък по кредита), от които - главница, лихва и период; подпис и печат на банката.

Не е налице и основанието по чл. 418, ал. 3 ГПК, тъй като към заявлението са представени доказателства, че банката е обявила предсрочната изискуемост на кредита, за което надлежно е уведомила длъжника – представени са уведомление за предсрочна изискуемост на процесния кредит и обратна разписка, от която е видно, че същото е получено лично от кредитополучателя на 26.11.2024 г.

По отношение на това дали претендираните от заявителя вземания се основават на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, настоящият съдебен състав приема следното:

В случая се касае за претендирано вземане от заявителя въз основа на договор за кредит № ***, сключен на *** между банката-заявител и длъжника, който договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и съответно отношенията между страните се уреждат от този закон.

От приложените към заявлението писмени доказателства се установява, че към процесния договор е предоставена застраховка защита по кредита съгласно клаузата по чл.

7.2.2., по силата на която се дължи застрахователна премия за срока на договора.

Тази клауза се явява неравноправна, тъй като не е индивидуално уговорена.

Действайки като застрахователен посредник „Ти Би Ай Банк“ АД не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя и правото да получи застрахователната премия е на застрахователя съгласно чл. 313 КЗ. При настъпване на застрахователното събитие банката, като трето правоимащо лице по договора за застраховка, има право да получи застрахователното обезщетение, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. Включването на вноските за застраховка към главницата по кредита, не легитимират банката като титуляр на това вземане спрямо кредитополучателя. Клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена 3 във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка. Съобразявайки свързаността с договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР. Нарушена е и императивната норма на чл. 33, ал. 1 ЗПК регламентираща, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Недопустимо е под формата на „застраховки“ кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Начислените застрахователни премии водят до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишават размера на главницата, съответно влияят върху размера на възнаградителната лихва. Сумите за застрахователна премия никога не са предоставяни на разположение на длъжника, той не е имал възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума, а банката-кредитодател има пряка полза от застрахователното правоотношение поради получаваната комисионна в качеството на застрахователен агент и увеличаването на сумата, върху която начислява възнаградителна лихва, респективно на получената печалба.

Основателни се явяват и възраженията по жалбата за нищожност на възнаградителната лихва поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗЗД. Видно от договора (чл. 11 и погасителния план в табличен вид), същата е уговорена в размер на 41.13 % годишно, който лихвен процент надвишава значително законната лихва – повече от трикратния размер. Макар чл. 10 ЗЗД да допуска свободно договаряне на лихва до максимален размер, определен от Министерския съвет (какъвто към момента не е установен), липсата на изричен нормативен таван не изключва съдебната преценка за съответствие на договорената лихва с добрите нрави. Ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния ГПР не дерогира задължението на съда да прецени самостоятелно възнаградителната лихва като договорна клауза, при което следва да вземе предвид: размера на лихвата; - начина на погасяване на кредита; - икономическия ефект на договора като цяло. Съгласно трайно установената практика на ВКС (решения: № 378 от 18.05.2006 г. по гр.д.№ 315/2005 на ІІ-ро г.о.; № 906/30.12,2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ІІ-ро г. о.; № 378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ІІ-ро г. о.; № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ІІ-ро г. о.), която напълно се споделя и от настоящия съдебен състав, е възприето разбирането, че за необезпечени кредити възнаградителната лихва е допустима до трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити – до двукратния размер.

Превишаването на тези граници води до извод за противоречие с добрите нрави и съответно – нищожност на клаузата. В конкретния случай възнаградителната лихва надхвърля тези пределни стойности, поради което следва да се приеме за нищожна.

Предвид гореизложените съображения, процесният договор за потребителски кредит от 09.01.2023 г. се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК и съгласно чл. 23 ЗПК на връщане подлежи само непогасената главница, т.е. чистата стойност на кредита.

4

Съобразно посоченото в договора реално предоставената като кредит сума е в размер на 3 200 лв., а сумата от 1 667.50 лв. се удържа от кредитора за покриване на застрахователната премия. Поради това заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист следва да се издадат само за сумата от 3 200 лв. (1 636.13 евро) – главница, ведно със законната лихва, считано от 27.02.2025 г. (датата на подаване на заявлението) до окончателното издължаване. Следователно, заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД следва да бъде отхвърлено за главницата в частта й над сумата от 3 200 лв. (1 636.13 евро) до пълния претендиран размер от 4 474.96 лв. (2 288.01 евро), т.е. за сумата от 1 274.96 лв. (651.88 евро); както и изцяло за сумите от 1 714.25 лв. (876.48 евро) - договорна възнаградителна лихва за периода от 25.12.2023 г. до 26.11.2024 г. и от 301.25 лв. (154.03 евро) - обезщетение за забава за периода от 25.12.2023 г. до 12.02.2025 г.