Решение № 1073 от 27.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1073 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20251110210760 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на О. И. С. срещу Наказателно постановление /НП/ №25-4332008752 от 02.05.2025г. издадено от началник група към СДВР ОПП, с което на жалбоподател е наложена глоба в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 104а от ЗДвП.

В жалбата се отправя се искане за отмяната му като незаконосъобразно.

За проведеното на открито съдебно заседание страните са редовно призовани. За жалбоподател се явява адв. С. с пълномощно по делото. Моли да се отмени обжалваното НП по съображения изложени в писмени бележки, където се сочат процесуални нарушения свързани с липсата на посочени реквизити по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, липса на доказателства за субективен елемент и непълно описание на нарушение.

Депозирано е становище от прцесуален представител на въззиваема страна от юрк.П., в което релевира доводи в насока неоснователността на жалбата, прави искане НП да бъде потвърдено и моли в полза на СДВР да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е 1 неоснователна.

От фактическа страна се установи:

На 01.04.2025 г. около 11: 15ч. в гр. София жалбоподателят е управлявал лек автомобил ",,***''", ДК №,,***'' по Околовръстен път с посока от ул. Фармапарк към бул. Ботевградско шосе.В същата посока на движение се е движил и полицейски автомобил, който при изпреварване на автомобила управляван от жалбоподател видели, че същият ползва мобилен телефон, в резултат на което жалбоподателя е бил спрян за извършване на проверка от полицейски екип на ОПП СДВР в състав св. Л. и колегата му Н./ последния заличен от списъка за призоваване на лица/. В хода на извършена проверка на жалбоподател е съставен АУАН Серия GA № 3828156/01.04.202 г., в който описал подробно обстоятелствата относно констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 104а ЗДвП. АУАН бил предявен и връчен на Б., който го подписал без да направи възражения. Такива не постъпили и в рамките на законоустановения срок.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на извършеното нарушение и цитиране разпоредбата на чл. 104а ЗДвП, било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП на жалбаподател била наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля Л., и писмени - справка-картон на водач; заповед № 513з-9742/13.09.2024 г.; заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. и заповед № 8121з1632/02.12.2021 г.

Времето и мястото на описаното в АУАН и Наказателното постановление нарушение, обстоятелствата по извършването му и авторството му, съдебният състав прие за безспорно установени въз основа показанията на свидетеля-очевидец Л.. Същият е възприел непосредствено употребата на мобилния телефон от жалбоподателя по време на управление на МПС, без устройство, позволяващо да го използва без участието на ръцете, което е бил и поводът за спирането му и извършването на полицейската проверка. Свидетелят излага относимите към случая факти последователно, обективно и безпристрастно, поради което съдът кредитира показанията му, намирайки ги за вярно отразяващи възприетите обстоятелства.

Съдът е заличил от списъка за призоваване на лица св.Н., тъй като от една страна същият е бил призоваване и не се е явявал, а от друга и поради факта, че е прието че и без провеждане на разпита му в о.с.з. фактическата обстановка по делото е изяснена.

Материалната компетентност на актосъставителя по констатиране на нарушения и съставяне на актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, и компетентността на административнонаказващия орган, следват по силата на длъжностните им качества и правомощията, възложени им съгласно приложените заповеди.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

2

Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи и в законоустановените ред и форма. Налице е идентитет между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация, и ясно, точно и подробно описание на обстоятелствата при извършването му в АУАН и НП. Конкретните действия, осъществявани от водача с мобилния телефон, не са част от обективната съставомерност на нарушението, предвид което и изричното им посочване не е необходимо при описанието му. Релевантните обстоятелства са описани в АУАН и НП в достатъчна пълнота, поради което съдът прецени, че АУАН и НП съдържат всички законоустановени съгласно чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН съществени реквизити. АУАН е връчен и подписан от жалбоподателя, видно от приложения по делото екземпляр /графа РАЗПИСКА/, при което и съответното възражение е неоснователно и обсъждането на евентуална незаконосъобразност на АУАН на това основание е безпредметно. Горните доводи идват на свой ред да оборят изложените в писмени бележки твърдения за налични процесуални нарушения по ЗАНН.

С оглед горното съдебният състав прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя и да се явяват формални основания за отмяната на санкционния акт.

Атакуваното НП е и материалноправно законосъобразно.

От обективна страна се доказа по изискуемия несъмнен начин, че на посочените време и място жалбоподателят е управлявал МПС, като по време на управлението е използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо му да използва телефона без участието на ръцете. С това обективната съставомерност на вмененото му нарушение е изпълнена, като конкретно извършваните действия с телефона са без значение, доколкото законът по смисъла на чл. 104а ЗДвП /ред. ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 27.05.2002 г., изм., бр. 19 от 2015 г. / има предвид всяко ползване на мобилния телефон с ръце без съответното устройство.

От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, доколкото като правоспособен водач на МПС жалбоподателя е бил наясно с регламентираното в съответната законова разпоредба задължение, въпреки което не е съобразил поведението си с нея. Нарушението е формално, на просто извършване, поради което настъпването, респективно предвиждането в съзнанието на водача на вредни последици, не се изисква.

Б. е санкциониран с глоба в размер на 50 /петдесет/ лв., съобразно разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП, която определя административното наказание за извършеното нарушение по чл. 104а ЗДвП в абсолютен размер. Предвид това последното се явява законосъобразно наложено и справедливо.

По изложените съображения настоящият състав прие, че атакуваното наказателно постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Като такова 3 следва да бъде потвърдено. Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото е основателно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. С оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото и разглеждането му в три съдебни заседания без участието на процесуален представител на СДВР, претенцията следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /ДВ, ред. бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г. /, а именно в размер на 66,47 евро за представителството пред настоящата инстанция.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН и чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №25-4332-008752 от 02.05.2025г. издадено от началник група към СДВР ОПП, с което на жалбоподател е наложена глоба в размер на 25,56 евро, на основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.

104а от ЗДвП.

ОСЪЖДА О. И. С. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 66,47 евро представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителство.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4