Решение № 4562 от 11.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4562 гр. София, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20241100503320 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“, ответник в първоинстанционното производство, чрез юрк. К., срещу решение № 418 от 08.01.2024 г. по гр. дело № 13961/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 153ти състав, в което на основание чл. 411, изр. второ КЗ вр. чл.

45 ЗЗД ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, ЕИК 200299615, е осъдено да заплати на ЗАД „Армеец“, ЕИК 121076907, сумата 4727,05 лева, представляваща изплатено по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, за имуществени вреди по МПС „Фолксваген Кади“, рег. № ****, причинени от застрахователно събитие, настъпило на 28.07.2021 г. в гр.

София, от виновно противоправно поведение на водача на МПС „Рено Клио“, рег. № ****, чиято гражданска отговорност е била застрахована при „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 505,24 лв.

1 мораторна лихва за периода от 02.12.2021 г. до 22.12.2022 г., заедно със законната лихва от 22.12.2022 г. до плащането на главницата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по частно гр. дело №70083/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 153-ти състав.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението. В противоречие с процесуалните правила не бил разпитан свидетеля Е.М., а двустранният констативен протокол неправилно бил кредитиран като официален документ. Поддържа се възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. Не бил доказан механизма на ПТП като вещото лице не било дало категоричен отговор. Искането към СГС е решението да бъде отменено като предявените искове бъде отхвърлени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият ЗАД „Армеец“, чрез юрк. Кисьова, е подал отговор срещу въззивната жалба. Излага доводи за нейната неоснователност.

Искането към СГС е обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, на основание чл. 12 ГПК, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещната страна, достигна до следните фактически и правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият съд намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма и когато е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните (така 2

Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

По същество жалбата е неоснователна.

В мотивите на решението районният съд е приел фактически положения и направил правни изводи, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях. Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора обстоятелства, поради което не следва повторно да се описват в мотивите на настоящия съдебен акт.

Пред СГС не са ангажирани нови доказателства.

По възраженията в жалбата въззивният съд прие следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.

411, изр. второ КЗ, съгласно който в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Фактическият състав на този иск включва наличие на договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

Страните не спорят за валидността на застраховка „Гражданска отговорност“ между ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ на водача на лекия автомобил „Рено Клио“ с рег. № ****, и на имуществената застраховка „Каско“, сключена 3 между ЗАД „Армеец“ и „Стимул Н“ ООД по отношение на МПС „Фолксваген Кади“ с рег. № **** към датата на ПТП. Не е спорно, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 4712,05 лева за отстраняване на причинените на МПС „Фолксваген Кади“ щети.

В отговора на исковата молба се оспорва твърденият от ищеца механизъм на ПТП, наличието на причинна връзка, противоправността на деянието и вината на застрахования при него водач, като се релевира и възражение за съпричиняване на процесната щета.

За доказване на твърденията си, страните са ангажирали пред СРС изслушване на съдебно автотехническа експертиза и разпит на единия участник в ПТП.

В съдебно заседание на 03.10.2023 г. водачът на МПС „Фолксваген Кади“, Ф.А.М., заявява, че при преминаване на кръстовище бил дясностоящ спрямо идващият от лявата му страна автомобил, който му отнел предимството и се ударил в лявата врата на автомобила му. Кръстовището било в гр.

София, между улиците „Кричим“ и „Плачковица“. На него нямало поставени пътни знаци. Участниците в инцидента съставили представения по делото двустранен протокол.

Свидетелят предявил щета пред ищцовото дружество и автомобилът бил възстановен.

Тези показания напълно кореспондират с представения по делото двустранен констативен протокол и от заключението по съдебно автотехническата експертиза. В протокола е отразено, че на 28.07.2021 г. в гр. София е настъпило ПТП на кръстовище между посочените от свидетеля улици. Съгласно съставената схема, водачът на МПС „Фолксваген Кади“ навлязъл в кръстовище от дясната страна на водача на „Рено Клио“, който в същото време продължил движението си направо през кръстовището. Вещото лице приема, че описаните от ищеца вреди по МПС „Фолксваген Кади“ са в причинно-следствена връзка с този механизъм на ПТП и 4 схемата от протокола.

Заключението по САТЕ не е оспорено от ответника в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК. Въззивният съд го кредитира като компетентно изготвено и обосновано. Следва да бъдат кредитирани на св. М., тъй като те са ясни, информативни и логични. Те са съответни на подаденото от него до ищеца заявление за изплащане на обезщетение от 30.07.2021 г., извършените описи на щетите от 30.07.2021 г. и 08.10.2021 г., докладите на застрахователя по „Каско“ от 10.09.2021 г. и 12.10.2021 г. и представената калкулация за извършен ремонт от 10.10.2021 г. По делото няма доказателства, които да противоречат на заявеното от свидетеля.

При това положение, се налага категоричният извод, че причината за ПТП е единствено противоправното поведение на водача на МПС „Рено Клио“, който е извършил нарушение на чл. 48 ЗДвП, защото на кръстовище на равнозначни пътища не е пропуснал приближаващото му от дясната страна МПС „Фолксваген Кади“, независимо от местоположението и посоката му на движение.

Ето защо, СГС намери, че ищецът е провел дължимото от него пълно и главно доказване на извършения деликт, защото констатациите в протокола се подкрепят от събраните по делото гласни доказателства средства и заключението по САТЕ. Ищецът не е представил никакви доказателства, които да им опровергават, нито е оборил тяхната доказателствена стойност.

Възражението в жалбата, че СРС бил приел констативния протокол като официален документ по смисъла на чл. 179, ал.

1 ГПК, не се установява от мотивите на решението.

Напротив, съдът е обсъдил този частен документ с оглед събраните по делото доказателства, и правилно е направил извод, че той се подкрепя от тях.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че СРС в нарушение на процесуалните правила не е допуснал до 5 разпит другия участник в процесното ПТП, водача на МПС „Рено Клио“ Е.М.. Без съмнение, неговите показания са относими и необходими за изясняване на фактическата страна на спора. С определението си по чл. 140 ГПК съдът е допуснал до разпит този свидетел.

В заседание на 03.10.2023 г. съдът е констатирал, че той е редовно призован, тъй като в изпратената му призовка е отбелязано, че тя е получена от Д.М., пълнолетен син. С оглед неявяването на свидетеля, съдът е отложил делото само по причина неговия разпит, като е разпоредил повторно призоваване. Във втората призовка до Е.М., връчителят е отбелязал, че е посетил адреса на 15.10.2023 г., 30.10.2023 г. и 20.11.2023 г., но не намерил никой. На известния по делото телефон на свидетел (посочен в констативния протокол) никой не отговарял.

В заседание от 29.11.2023 г. съдът е разпоредил свидетелят да бъде отново призован на адреса му по делото, както и да се направи справка за трудова заетост, с цел призоваване чрез работодател. В изпратената до Е.М. трета призовка е отбелязано, че адресът е посетен на 01.12.2023 г., 06.1.2023 г. и 10.12.2023 г., но той отново не бил намерен.

От извършена служебна справка по Наредба 14/18.11.2009 г. се установява, че за лицето Е.Д.М. няма данни за ЕГН и за запис в НБД „Население“. В заседание на 19.12.2023 г. съдът е преценил, че с оглед тези данни свидетелят не може да бъде призован, поради което е отменил определението си, с което той е допуснат до разпит.

В определението си по чл. 267, ал. 1 ГПК от 01.08.2024 г.

СГС е оставил без уважение искането на въззивника за допускане до разпит на свидетеля Е.М.. Районният съд е положил необходимите усилия той да бъде разпитан, но поради липса на данни за ЕГН, както и други индивидуализиращи лицето такива, то е обективно невъзможно неговото успешно призоваване. Налице е 6 хипотезата на чл. 158, ал. 1 ГПК, съгласно който, ако събирането на някое доказателство е съмнително или представлява особена трудност, делото се гледа без него. По тези съображения, обсъденото възражение в жалбата се явява неоснователно.

Такова е и възражението за съпричиняване на вредата от страна на водача Ф. М., тъй като по делото няма никакви доказателства в тази насока, а доводите на жалбоподателя за противното са голословни.

Заявеното в жалбата оспорване на заключението по САТЕ също е бланкетно. При констатираната невъзможност експертът да ползва показанията на участника в ПТП Е.М., то логично вещото лице е работило само по събрания по делото доказателствен материал.

От заключението по САТЕ се установява, че стойността на необходимия ремонт на МПС „Фолксваген Кади“, изчислена по средни пазарни цени, възлиза на 6742,60 лева.

Ищецът е претендирал сумата от 4712,05 лева. В съответствие с принципа на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК, първата инстанция правилно е уважила иска за тази сума плюс сумата от 15 лева, представляваща ликвидационни разноски.

В жалбата няма възражения нито срещу приетия от СРС период, за който е дължима лихвата за забава (от 02.12.2021 г. до 22.12.2022 г.), нито срещу размера на присъдената сума (505,24 лева), поради което втората инстанция няма основание да обсъжда правилността на решението по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В жалбата не са направени други оплаквания срещу обжалваното решение, поради което предметът на въззивната проверка е изчерпан.

В обобщение, по въведените в жалбата възражения, СГС намери решението за правилно, поради което то следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

7

По разноските

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има въззиваемият. Той е претендирал възнаграждение за юрисконсулт съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК.