Решение № 335 от 22.06.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Велико Търново , 22.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XV СЪСТАВ в публично заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ДИМИТЪР КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР КРЪСТЕВ Административно наказателно дело № 20204110201785 по описа за 2020 година Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 72ал.4 от ЗМВР.

Делото е образувано по жалбата на ПР. М. П., ЕГН:**********, --, чрез адв.Й.Ц. от ВТАК, .. против незаконно задържане, извършено на 25.05.2020год. от полицейски орган на РУ МВР В.Търново с правно основание чл.72ал.4 от ЗМВР. Твърди се незаконосъобразност на отвеждането в сградата на РУ В.Търново и фактическото задържане без издаване на писмена заповед.

В жалбата се твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение на административно-производствените правила, в противоречие на материалния закон и при несъответствие с целта на закона, както неспазване на Конвенцията на правата на човека и основните свободи. Излагат се фактически съображения. Иска се да бъде признато задържането за незаконно и да бъде отменено, като на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Ц. и адв.Владова, които поддържат жалбата и изразяват становище за отмяна на постановения административен акт.

Излагат становище за незаконосъобразност на процесната заповед, поради противоречие с материалния закон и с целта на закона. Отправят искане за присъждане на направените разноски по делото в размер на адвокатско възнаграждение и 1 държавна такса. Представено е подробно писмено становище.

Ответната страна - инсп.Людм. В. Мл. - ПИ в Сектор ПП ОД МВР В.Търново и мл.инспектор А.И. Спиродонов, - мл.автоконтрольор в Сектор ПП при ОД МВР В.Търново, редовно призовани се явяват лично. В последното съдебно заседание не се явяват и не вземат становище по същество.

Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, налице е правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна.

От фактическа страна се установи, че на 25.05.2020год. около 18.00 часа жалбоподателят ПР. М. П., заедно с негови приятели св.Л.Н. и св.М.И. се движели с лек автомобил "Пежо 307" с рег.№-- в гр.В.Търново. Автомобилът бил управляван от жалбоподателя П., а другите момчета били пасажери. В районна на кръстовището на ул."Беляковско шосе" и ул."България" полицейски екип на Сектор ПП в състав пол.М. и пол.С. спрели автомобила за проверка на водача. Видно от показанията на св.Л.Н. и св.М.И. това станало , като полицейския автомобил преградил пътя на техния автомобил, за което навлязъл в насрещното движение. На тримата било разпоредено да излязат от автомобила, като на място пристигнали и други полицейски екипи. По показания на св.Н. още два патрулни автомобила. Извършено било претърсване на автомобила. След това служителите на Сектор ПП ответниците М. и С. устно разпоредили на жалбоподателя ПР. М. П., заедно със св.Л.Н. и св.М.И., да ги последват с техния автомобил до сградата на РУ В.Търново. Свидетелите не могат точно да уточнят кой или кои полицейски служители са издали разпореждането. Обстоятелството, че двамата полицейски служители са разпоредили устно на жалбоподателя да ги последва с неговия автомобил се установява от приложените докладни записки на л.10 и 11 от делото, както и от заявеното от ответниците в съдебно заседание.

Видно от свидетелските показания на пол.Д.Х. и пол.Х.Ц., двамата са били дежурен екип към РУ В.Търново и са повикани за съдействие от колегите си от Сектор ПП при извършване на полицейската проверка. При пристигането им на място забелязали автомобила "Пежо" и до него три лица, за които им е известно по служба, че са от криминалния контингент или имащи връзки с 2 такива лица. Заявено им било, че водач на автомобила е жалб.П.П., за който имало данни, че е от контингента по линия наркотици. Преди известно време му била извършена проверка за наркотици, като ги изхвърлил по време на движение. Х. и Ц. участвали в проверката на МПС за наличие на наркотични вещества. Заявено било от полицейския екип на сектор ПП на водача П. да ги последва до сградата на РУ, където да бъде тестван за употреба на наркотични вещества. Той се съгласил първоначално, но на мястото в сградата отказал да бъде тестват, както и да му бъде взета кръвна проба след отказа. За проверката на автомобила бил съставен протокол от пол.Х./л.6 при първоначалното разглеждане на делото/. В сградата на РУ В.Търново св.Л.Н. и св.М.И. останали в чакалнята, а жалб.П. бил вписан в книгата са пропускателния режим под №52 и отведен в служебно помещение. Видно от отбелязването в книгата е престоял от 18.37 до 19.30 часа, а като основание е вписано "дрегер тест, съставен акт". Видно от писмо рег.№127500-24296/29.12.2020год. на Сектор ПП при ОД МВР В.Търново, жалб.П. е отказал да бъде тестван с техническо средство "Drug Test 5000". Предвид на това му е състав АУАН Серия GA 225563 от 25.05.2020год. с актосъставител пол.Александър Спиридов за извършено адм.нарушение по чл.174ал.3пр.2 от ЗДвП. Издаден бил талон за медицинско изследване №0046545, който водача не подписал и отказал да получи. Видно от показанията на пол.Х. практиката в ОД МВР В.Търново е водачите на МПС да се тестват за наркотични вещества с техн.средство в служебно помещение на ОД МВР В.Търново при подходяща температура и условия. В съдебно заседание от ответника М. са представени технически указания/ТТ данни/ и методически указания при работа с техническо средство "Drug Test 5000".

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима въпреки липсата на издадена писмена заповед за задържане по чл.72ал.1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 72ал.4 от ЗМВР задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането.

Следователно предмет на съдебен контрол е законосъобразността на ограничаването на правото на свободно придвижване на лицето, което ограничаване може да бъде извършено и без съответна заповед. Поради това следва да се приеме, че неиздаването на писмен акт не е 3 равнозначно на липса на разпореждане за задържане, ако правото на свободно придвижване е ограничено от полицейски орган. Възприемането на обратното означава да се признае съдебна защита само на лица, задържани след постановена писмена заповед и да се откаже такава на лица, за които писмен акт не е издаден, независимо от причината за това, което е недопустимо. В този смисъл е и трайната съдебна практика. Доколкото в случая се твърди осъществено спрямо ПР. М. П. от полицейски органи пол.М. и пол.С. фактическо задържане в Районно управление – В.Търново при ограничаване правото на жалбоподателя на свободно придвижване, задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Въпросът дали лицето е било задържано по смисъла на чл.72 от ЗМВР е въпрос на основателност, а не на допустимост на подадената жалба.

Жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.2ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред, пожарна безопасност и защита на населението. При това сред основните дейности на МВР са оперативно-издирвателната дейност, дейността по разследване на престъпления, контролна дейност, превантивна дейност и административнонаказателна /чл.6ал.1т.1, т.3, тр.7, т.8 и т.9 от ЗМВР/. В случая от доказателствата по делото се установява, че в резултат на проведената полицейска проверка и наличието на оперативни данни във връзка с причастност на жалб.П. по линия на наркотици, е бил установен 25.05.2020год. около 18.00 часа по време на управление на лек автомобил "Пежо" с рег.№-- в гр.В.Търново. Предприето било спиране чрез препречване на пътя с полицейския автомобил. Проверката била извършена от ответниците по жалбата пол.М. и пол.С., служители на сектор ПП при ОД МВР В.Търново със съдействието на други полицейски служители. Проверен бил автомобила на жалбоподателя, за което е издаден протокол. Впоследствие пол.М. и пол.С. уведомили жалб.П., че следва да ги последва до сградата на РУ В.Търново, за да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, каквато била практиката на Сектор ПП ОД МВР В.Търново. По показания на пол.Х., жалб.П. се 4 съгласил доброволно. Това не се оборва от показанията на св.Л.Н. и св.М.И., които твърдят, че им е разпоредено да отидат в сградата на РУ В.Търново, тъй като се установи, че жалб.П. е разговарял в известен момент с полицейските служители отстрани. Съгласно разпоредбата на чл.64ал.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като ал.2 предвижда при невъзможност да се издадат писмено разпорежданията, то да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. В случая пол.М. и пол.С. устно са разпоредили на жалб.П., че следва да ги последва с неговия автомобил до сградата на РУ В.Търново за извършване на проверка с тех.средство за употреба на наркотични вещества. Установи се, че лицето се е съгласило. Действително жалб.П. е последвал полицейския екип с управлявания от него автомобил, като няма никакви данни, още по-малко доказателства, това да се е случило против волята му или без неговото съгласие. С оглед на това съдът приема, че разпоредените и осъществени действия по довеждането на жалбоподателя П.П. в РУ – В.Търново на 25.05.2020г. са били законосъобразни – извършени са от полицейски органи в изпълнение на функционалните им задължения и при упражняване на правомощията по чл.64, ал.1 във вр. с ал.2 вр. с чл.2, ал.1 и чл.4 от ЗМВР, като разпореденото явяване на лицето е с цел изпълнение на дейностите, възложени от закона на органите на МВР /контролна дейност, превантивна дейност и административнонаказателна/. Действията са предприети и извършени в условията на наложената практика в Сектор ПП ОД МВР В.Търново за тестване на водачите в служебно помещение, което е и в интерес на проверяването лице за достоверност на резултата. Довеждането на П.П. в РУ – В.Търново за извършване на тест с техн.средство за употреба на наркотични вещества, е било във връзка с осъществяваната контролна и административнонаказателна дейност на Сектор ПП. Само по себе си обстоятелството че длъжностните лица, разпоредили устно на жалб.П. да ги последва до служебно помещение, като не е удостовено писмено това обстоятелство, не може да обуслови извод, че П. незаконосъобразно е бил заведен до РУ – В.Търново, доколкото липсват данни и доказателства за изразено изрично или с конклудентни действия несъгласие на лицето да сътрудничи и да се яви в полицейското управление. С оглед на което съдът 5 приема, че разпореденото довеждане на П.П. в РУ – В.Търново на 25.05.2020г. за извършване на тест за употреба на наркотични вещества във връзка с провеждане на контролна и административнонаказателна дейност на Сектор ПП при ОД МВР В.Търново, е било съобразено с нормативно регламентираните материалноправни и процесуални изисквания за законосъобразност и съответно на целта на закона, в изпълнение на вменените като функционални задължения на полицейските органи задачи и дейности на МВР по противодействие и превенция на правонарушенията по ЗДвП, като същото е било реализирано при наличието както на правни, така и на фактически основания за това.

Недоказано и като такова неоснователно е твърдението на процесуалните представители на жалбоподателя, че извършените спрямо него действия от полицейските органи, са такива, осъществяващи фактическия състав на задържането по смисъла на чл.72 от ЗМВР. Задържането по реда и на основание чл.72ал.1 от ЗМВР, по своята правна същност представлява принудителна административна мярка, прилагането на която се свързва с ограничаване правото на свободно придвижване, чрез поставянето на лицето в определено за задържане място и предприемането на съпътстващи мерки извършване на обиск, проверка на личните вещи и др. В случая от представеното и прието като доказателство по делото извлечение от Дневника за пропускателния режим на РУ – В.Търново за дата 25.05.2020г., се установява, че П.П. е влязъл в сградата на РУ – В.Търново в 18.37 до 19.30 часа, а като основание е вписано "дрегер тест, съставен акт". Няма данни по делото жалб.П. да е бил вписан в книгата за задържаните лица; липсват каквито и да е било доказателства, че лицето е било настанявано и съответно е престоявало в помещението за задържане в РУ "Полиция" – В.Търново, т.е. правото му на свободно придвижване не е било ограничавано, поради което престоят му в полицейското управление следва да бъде определен като такъв в качеството му на „доведено лице", а не на „задържано лице“. Следва да се отбележи, че принципно не всяко пребиваване на лице в район на сграда на МВР може да се квалифицира като „задържане". С оглед естеството на работа на МВР, в работните сгради и в помещенията е въведен строг режим на придвижване, престой и напускане на същите, както от граждански лица, така и от самите служители, като не всяко действие, регламентиращо спазване на определени ограничения при движението и поведението на едно лице на 6 територията на една институция, може и следва да се квалифицира като „задържане" по смисъла на закона. Ето защо само по себе си обстоятелството, че въз основа на дадените от ответниците инсп.Людм. В. Мл. - ПИ в Сектор ПП ОД МВР В.Търново и мл.инспектор А.И. Спиродонов мл.автоконтрольор в Сектор ПП при ОД МВР В.Търново, разпореждания за незабавно явяване в РУ – В.Търново, жалбоподателят П. е пребивавал около един час в РУ – В.Търново, не може да обуслови извод, че спрямо него е било осъществено задържане по смисъла на чл.72ал.1 от ЗМВР. При липса на каквито и да е било доказателства, за приложена спрямо П.П. принудителна административна мярка по чл.72ал.1 от ЗМВР, възраженията на жалбоподателя за неспазване на императивното изискване по чл.74ал.1 - за издаване на писмена заповед за задържането по чл.72ал.1 от ЗМВР; за липса на нормативно предвидените материалноправни предпоставки за задържането по чл.72ал.1т.1–т.6 от ЗМВР и за допуснати процесуални нарушения, довели до нарушаване на правата му по чл.72ал.5 – ал.7 от ЗМВР, не следва да бъдат разглеждани и обсъждани.