Решение № 121 от 06.02.2023, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- Гражданско дело 2015/2021
- Вид
- Решение № 121
- Подписан
- 06.02.2023
- В сила
- 27.12.2024
- Състав
- Тодор Георгиев Попиванов
Цитирани разпоредби
- чл.114 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.60, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.201, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.201, ал.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 121 гр. Видин, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Тодор Г. Попиванов при участието на секретаря Полина П. К.а като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело № 20211320102015 по описа за 2021 година
Предявен е иск от Г. Р. Г. от с.Макреш, общ.Макреш, обл.Видин, ул.“Втора“ №1, ЕГН **********, против Община Макреш, ул.“Героги Бенковски“ №88, представлявана от Кмета на общината с правно основание чл.200, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Твърди се от ищеца, че като работник на длъжността „общ работник“ на пълен работен ден с месторабота с.Макреш, общ.Макреш, обл.Видин, на 15.09.2020г. заедно с негов колега били изпратени от работодателя да извършат поливане на тревните площи на стадиона в с.Макреш, обл.Видин, както и че около 12,50 ч. ищецът се е подхлъзнал и паднал на земята, при което изпитал силна болка в левия крак и не могъл да се изправи. За настъпилата злополука в ТП-НОИ – гр.Видин е подадена декларация № 12 от 23.09.2020г. и на основание чл.60, ал.1 от КСО е издадено разпореждане № 14 от 09.10.2020г., с което злополуката станала с него е приета за трудова по реда на чл.55, ал.1 от КСО - през време и във връзка с извършваната работа.
Твърди се още, че в резултат на злополуката ищецът е получил травматични увреждания: счупване на бедрената шийка и др., а също, че след инцидента пострадалият е транспортиран с линейка до спешния център на МБАЛ „Св.Петка“ АД - Видин, където му е направена рентгенография и след 1 консултация с ортопед - травматолог е установено, че е налице фрактура на тазобедрена става на левия крак и следва да бъде насочен за операция към гр.София, тъй като такава не може да бъде извършена в болницата в гр.Видин. Посочва се, че на 15.09.2020г. ищецът е транспортиран до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД – гр.София, приведен е в клиниката по кардиология, а впоследствие - на 29.09.2020г. му е направена оперативна интервенция за тотална смяна на тазобедрената става; изписан е на 05.10.2020г. с окончателна диагноза „счупване на бедрената шийка“ и са му дадени оказания за спазване на ХДР и да не натоварва оперирания крайник. За периода от 10.11.2020г. до 09.03.2021г. пострадалият е прегледан общо 5 пъти от ортопед - травматолог, който при всеки преглед е констатирал, че са налице болки и ограничения в движението на лява тазобедрена става.
Издадени са му болнични листове за временна нетрудоспособност за общ срок от 161 дни. Твърди се още, че в резултат на трудовата збополука ищецът търпи силни болки и много страдания, не се чувства добре както физически, така и емоционално; че травматичното увреждане е довело до сериозни последствия за здравословното му състояние и му е причинило значителни затруднения и дискомфорт за дълъг период от време; процесът на възстановяване продължава, като оплакванията от болките не отшумяват; че е налице функционален дефицит в тазобедраната става, като пострадалият не може да движи крака си в пълен обем, няма самостоятелна походка и се придвижва с помощни средства; че ищецът е следвало да спазва за дълъг период от време режим на покой и да не се натоварва физически; че през този период от време не е могъл да се грижи за себе си, поради което е разчитал на помощта на близките си за своето обслужване и задоволяване на елементарни нужди от ежедневието; че преди злополуката ищецът бил в отлично здравословно състояние, работоспособен мъж с динамично ежедневие, а след инцидента е лишен за дълъг период от време от обичайния си начин на живот, през който не е могъл също да изкарва прехраната си; че изпитва силни страхове, че след претърпяване на трудовата злополука е непълноценен човек и няма да може да извършва работата, която е извършвал преди това; че по продължение на цялата тазобедрена става на левия му крак се намира огромен белег от операцията, който загрозява физически крака му, причинява му дискомфорт, както и че към датата на подаване на искова молба ищецът продължава да изпитва болки в наранените области, лишен е от възможността 2 да води нормален трудов и социален живот - такъв, какъвто е водил преди настъпване на трудовата злополука.
Иска се от ищеца, Съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение в размер на 30 000 лева, а след допуснато изменение на размера на иска – 80 000 лева, частичен иск от 100 000 лева, за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, неудобство и дискомфорт, настъпили в резултат на претърпяна от ищеца трудова злополука, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането – 15.09.2020г., до окончателното издължаване. Ангажира писмени и гласни доказателства, както и съдебна експертиза. Претендира пресъждане на разноските по делото, включително за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът оспорва иска като недопустим, тъй като липсва решение на ТЕЛК или НЕЛК, което да е установило процента на трайна нетрудоспособност по отношение на ищеца и в резултат на какво е намалената трудоспособност, поради което липсва елемент от фактическия състав на отговорността на ответника по чл.200, ал.1 от КТ. Оспорва иска и по размер. Поддържа от своя страна, че ищецът страда от сериозно заболяване – „епилепсия“ с признат процент на трайна неработоспособност 75%, с генералицирани епилиптични пристъпи с припадъци и с интервали от седмици или дни, като диагнозата му е от ранно детство. Прави възражение по чл.201, ал.1 от КТ, като твърди, че ищецът умишлено е причинил увреждането, след като е имал внезапен припадък от заболяването си. Прави възражение и по чл.201, ал.2 от КТ, тъй като е налице съпричиняване на вредата от страна на ищеца – бил е на територията на стадиона в с.Макреш, но не е бил в близост до маркуча за поливане или до спирателния кран; получил е припадък докато е бил обедна почивка, поради което отговорността на работодателя следва да бъде намалена. Ответникът ангажира писмени и гласни доказателства, поставя въпроси към вещото лице. Претендира пресъждане на разноските по производството. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Поради изложеното, не са налице обстоятелства, които се признават от ответника и които не се нуждаят от доказване.
3
Доказателствената тежест на страните е както следва: в тежест на ищеца е да докаже наличието на претърпяната трудова злополука при работа в ответното дружество; наличието на търдяната неимуществена вреда и на причинно – следствена връзка между трудовата злополука и претендираната вреда, както и твърдяните вреди през исковия период. В тежест на ответника е да установи наличието на умишлено самоувреждане от страна на пострадалия, а при евентуалност - съпричиняване на вредоносния резултат.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно - медицинска експертиза.
Съдът, след като взе предвид изложеното от ищеца, становището на ответника и като прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено следното по допустимостта на иска, от фактическа и правна страна:
Искът е предявен пред компетентен съд на основание чл.114 от ГПК от ищеца, в качеството му на работник, срещу работодателя – ответник, по мястото, където обичайно полага своя труд – с.Макреш, обл.Видин, т.е. искът е подсъден на РС – Видин съобразно съдебното райониране на страната, както и е предявен в законовия срок. Не се изисква задължително решение на ТЕЛК или НЕЛК, освен при трайно намалена работоспособност или при последващо влошаване на здравословното състояние на пострадалото от трудова злополука или професионално заболяване.
От фактическа страна: в ТП-НОИ – гр.Видин е подадена декларация № 12 от 23.09.2020г. от кмета на община Макреш, обл.Видин /лист 6 от делото/, за настъпила трудова злополука по отношение на ищеца, а видно от разпореждане № 14 от 09.10.2020г. на ТП-НОИ – гр.Видин /лист 5 от делото/, на основание чл.60, ал.1 от КСО е прието, че злополуката станала с него е трудова по характер - по реда на чл.55, ал.1 от КСО - през време и във връзка с извършваната работа. С протокол № 7 от същата дата на ТП-НОИ – гр.Видин, комисия в състав Анка Велкова – главен инспектор в Д „ИТ“ – гр.Видин, Красимир Кръстев – зам. кмет на община с.Макреш – представител на работодателя и Емил Йонов – директор на Дирекция „УТДС“ в община с.Макреш – представител на работниците, след разследване на злополуката, е констатирала, че пострадалото лице е ищецът, който е с основно образование, 35 години трудов стаж, от които 2 години на последната месторабота на 4 длъжност „общ работник“, назначен на 21.12.2018г. по проект „Обучение и заетост“ на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, като трудовият договор е сключен до 21.12.2020г., при пълно работно време от 8 часа; място на извършване – стадионът в с.Макреш, в 12.50 часа на 15.09.2020г.; без преки свидетели; лице указало първа помощ - Камен В.К.; че ищецът, заедно с Камен В.К. е трябвало да наблюдават поливането на тревните площи на стадиона в с.Макреш и да преместват пръскачката, когато е необходимо, като по време на почивката, която е от 12.00ч. до 13.00ч. останал на работното си място, а Камен К. отишъл да почива, но като се върнал на работното си място видял, че ищецът Г. лежи на земята, последният му казал, че се е подхлъзнал, паднал и се оплаква от болки в крака.
Така установената фактическа обстановка от комисията се потвърждава от представения по делото трудов договор № 58/21.12.2018г., сключен между страните и допълнително споразумение, сключено към него от 30.12.2019г.
/лист 9 и 10 от делото/, както и от разпита на свидетелите Ц.етан Р.Г., Корнелия Г.Василева, Камен В.К. и Веселка Р.Н., които са непротиворечиви и се допълват, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Ищецът е инструктиран за безопасност, хигиена на труда и пожарна безопасност. След изтичане на уговоР.я срок на договора, трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 21.12.2020г.
Видно от ЕР на ТЕЛК № 3297 от 09.10.2019г. на МБАЛ „Св.Петка“ – гр.Видин, на ищеца е призната 75% трайно намалена трудоспособност поради общо заболяване за 2 години считано от 01.10.2019г. с водеща диагноза „епилепсия“.
От медицинските документи по делото и назначената, изслушана и приета по делото съдебно – медицинска ескпертиза се установява, че след инцидента ищецът е транспортиран от с.Макреш до МБАЛ „Св.Петка“ – гр.Видин, където му е направена рентгенография на лява тазобедрена става и консултация с травматолог и е установена фрактура на шийката на лява бедрена кост; че специалистът е преценил, че трябва да бъде извършена оперативна интервенция, която обаче не може да бъде направена в гр.Видин поради сложността на счупването, поради което на 15.09.2020г. ищецът е транспортиран до УМБАЛ „Н.И.Пирогов“ гр.София. След наново извършени образни изследвания и консултации, е взето решение за 5 извършване на тотална смяна на тазобедрената става. Поради установена тахиаритмия и предсърдно мъждене, тоест наличие на висок оперативен риск, ищецът е преведен в клиниката по кардиология към същата болница, където е провел медикаментозно лечение за овладяване на това състояние. На 26.09.2020г. е изписан и отново приведен в отделението по травматология, където на 29.09.2020г. му е извършена оперативна интервенция с тотална смяна на ставата – ендопротезиране. Проведена е терапия с обезболяващи, венозни вливания, антибиотично лечение и антикуаголантна профилактика с Фраксипарин. Извършена е и хемотрансфузия за стабилизиране на кръвните показатели. Н 05.10.2020г. е изписан с окончателна диагноза: счупване на бедрената шийка и тотална смяна на ставата; дадени са указания за ХДР, да не натоварва оперирания крайник и да провежда антикуаголантна профилактика за още 20 дни в домашна обстановка. Изписан е в добро общо състояние и е насочен за съответнти контролни прегледи. След изписването редовно се е явявал на контролни прегледи и ЛКК комисии за определяне на временна нетрудоспособност. Бил е временно нетрудоспособен за 161 дни.