Решение № 1549 от 20.05.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1549 гр. Варна, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Чавдарова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Чавдарова Гражданско дело № 20213110113898 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от Д. АЛ. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.

В., ж. к. "Вл. В.", бл. ...., вх. ..., действаща чрез пълномощника си адв. Ж.Г. от ВАК, срещу ЗАД "Д.Б.: Ж. и з." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "....." № ..., обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата следните суми: сумата в размер на 9000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/, причинени на ищцата вследствие на ПТП, осъществено на 19.09.2020г. на път 2901 до с. Л., на третия завой към гр. С., по вина на водача на лек автомобил „Р. М.“ с рег.№ ** **** **, управляван от ИВ. Н. Д., застрахован по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество към момента на настъпване на инцидента, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 19.09.2020г. до окончателното й изплащане, както сумата от 290 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата, вследствие на описаното ПТП, имуществени вреди, от които: сумата от 40 лева – за медицинско удостоверение, сумата от 150 лева - за компютърна томография на глава и сумата от 100 лева – за транспортна услуга с „Пътна помощ“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

По твърдения в исковата молба, на 19.09.2020г. на път 2901 до с. Л., на третия завой към гр. С., ИВ. Н. Д., като водач на лек автомобил „Р. М.“ с рег.

1

№ ** **** **, при движение с несъобразена скорост, загубил контрол над превозното средство и блъснал насрещно движещия се автомобил „П. Р.“ с рег.№ * **** **, управляван от ищцата. Вследствие на удара, Д.Н. се отклонила вдясно и се блъснала в мантинелата, като от удара получила следните телесни повреди: контузия на шия, контузия гръден кош, контузия на корема и лява подбедрица. С наказателно постановление, влязло в законна сила на 29.02.2021г., било установено, че ПТП било причинено по вина на водача И.Д., който към момента на инцидента бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица № 30/119003009481, издадена от ЗАД "Д.б.: Ж. и з." АД, с период на покритие, обхващащ момента на ПТП. След инцидента, ищцата била настанена в болнично заведение, като поради характера на причинените й телесни увреждания, същата не можела да става от леглото и да се справя сама с физиологичните си нужди, което налагало присъствието на придружител, който да й помага и да я обслужва. Заради силни болки в десния крак се налагало през по-голямата част от престоя й в болницата, да приема допълнително количество болкоуспокояващи, които да облекчат състоянието й и да й помогнат да заспи поне за кратко. Дори след изписването й от болницата, същата продължила да изпитва болки, поради което трябвало да продължи лечението си. В резултат от причинените й увреждания, същата претърпяла неописуеми болки и страдания. Инцидентът повлиял негативно и на психическото здраве на ищцата, която вследствие на инцидента получила проблеми с безсънието. Твърди, че и към настоящия момент изпитва силни болки в шията и гръдния кош, което я възпрепятствало да си намери постоянна работа. Посочва, че след ПТП често изпадала в стрес и получавала пристъпи на паника, а всеки по-силен шум от двигател я връщал към момента на произшествието и към преживените болки. Твърди, че и до момента не може да се възстанови напълно, не можела да движи свободно тялото си, а мисълта, че повече няма да може да бъде пълноценен човек, не й давала покой. След консултация с лекар, последният й казал, че физическите промени в тялото й, настъпили вследствие на инцидента, нямало как да бъдат отстранени.

По изложените съображения, по същество моли за уважаване на исковете и претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез пълномощника си адв. И.Ц. от САК, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че към момента на ПТП е било налице застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между него и собственика на лек автомобил „Р. М.“ с рег.№ ** **** **. Твърди, че извънсъдебно е заплатил застрахователно обезщетение на ищцата в размер на 600 лева – за претърпените от нея неимуществени вреди, както и 150 лева за претърпените имуществени вреди. Посочва, че претендирания от ищцата размер на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди е необосновано завишен. Оспорва вида, характера и продължителността на получените от ищцата травми. Оспорва, изложените в исковата молба 2 твърдения за влошеното психическо състояние на ищцата, вследствие на инцидента. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, обосновано с твърдения, че ищцата е пътувала в автомобила без поставен обезопасителен колан. Оспорва механизма на произшествието и съдържанието на съставения протокол за ПТП в тази му част. Поддържа, че претендираните от ищцата имуществени вреди не са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Оспорва размера на претендираното застрахователно обезщетение като прекомерно завишен, както и началния момент на претендираната законна лихва.

С тези аргументи моли за отхвърляне на предявените искове, евентуално – за частичното им уважаване до размера на действителните вреди. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищцата не се явява. Чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване. В депозирани по делото писмени бележки развива подробни съображения в насока основателността на заявените претенции. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна.

Ответното дружество, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поддържа депозирания отговор и моли за отхвърляне на предявените искове с аргументи за тяхната неоснователност и недоказаност.

Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК, като релевира и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал и като съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Нормата на чл. 498, ал. 3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. От приетите като писмени доказателства по делото два броя уведомления от Д. АЛ. Н., чрез адв. Ж.Г. от ВАК, до ЗАД "Д.б.: Ж. и з." АД, обратна разписка от куриерска фирма „SPEEDY“ от 09.04.2021г. и известие за доставяне от „Български пощи“ ЕАД от 10.05.2021г. се установява, че на 09.04.2021г. ищцата е завела пред ответното дружество застрахователна претенция във връзка с процесното ПТП, по която е образувана щета № 0801-004591/2020-02/03. С оглед на последното и след образуване на процесната щета под посочения номер, на 02.07.2021г. ответното дружество е изплатило извънсъдебно на ищцата по банков път част от претендираното обезщетение, а именно сумата от 600 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 150 лв. – обезщетение за имуществени вреди, което обстоятелство е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото. В настоящия случай, видно от твърденията в исковата молба, ищцата не е съгласна с размера на изплатеното в хода на инициираното от нея рекламационно производство обезщетение, 3 което обуславя допустимостта на предявените искове (чл. 498, ал.3, предл. трето от КЗ).

За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с правно основание чл. 432 КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: 1) наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответното дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП ; 2) настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования; 3) наличието на причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат, както и 4) вида и размера на претърпените вреди.

П о делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между собственика на лек автомобил „Р. М.“ с рег.№ СА **** РС и ЗАД "Д.б.: Ж. и з." АД е сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, валидна към датата на процесното ПТП.

Не се спори между страните по делото и че на посочените в исковата молба място, дата и час, между посочените участници се е осъществило ПТП.

Спорни между страните обаче са въпросите, относно механизма на настъпване на процесното ПТП, причинените вследствие на същото вреди и наличието на пряка причинно-следствената връзка между тях.

За установяване на спорния механизъм на ПТП ищцата се позовава на приетия като писмено доказателство по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1294 от 19.09.2020г. , съставен от мл. инсп. А. П. П. – дежурен ПТП при ОД на МВР, в който като виновен за произшествието е посочен водачът на лек автомобил „Р. М.“ с рег. № ** **** **, който, при движение с несъобразена скорост, загубил контрол над превозното средство и блъснал насрещно движещия се автомобил „П. Р.“ с рег.№ * **** **, вследствие на който удар л.а. „П. Р.“ се отклонил вдясно и се блъснал в мантинелата. Посочени са видимите щети по превозните средства и като пострадало лице е индивидуализирана ищцата Д. АЛ. Н., на която след преглед от екип на Спешна помощ е поставена диагноза „контузия на гръден кош и врат“. На водача на л.а. „Р. М.“ е съставен АУАН № 246172/19.09.2020г.

В настоящия случай отразеният в цитирания Констативен протокол за ПТП с пострадали лица механизъм на ПТП се установява и от приобщеното към доказателствения материал по делото, неоспорено от страните, заключение по допуснатата съдебно – автотехническа и оценителна експертиза и уточненията на експерта в о.с.з. от 09.02.2022г., че произшествието настъпва при попътен десен завой за лек автомобил „Р. М.“, който напуска траекторията си на движение вляво по посока на движението си, навлиза в лентата и траекторията на движение на насрещно движещия се лек автомобил „П.“ и настъпва удар между тях в лентата на движение на лекия автомобил „П.“. Заключението на вещото лице съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, даващо компетентен и добре обоснован отговор на поставените задачи.

В подкрепа на така описания механизъм са и ангажираните от 4 ответника гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля ИВ. Н.

Д. – другият участник в процесното ПТП, който заявява, че през месец септември 2020г. е бил участник в ПТП, настъпило между села във Варненска област, като на S-образни завои, при спускане надолу със скорост от около 55-60 км/ч, на един завой управляваният от него автомобил леко поднесъл, навлязъл в насрещното и там се ударил в насрещно идващия автомобил.

Обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило поради противоправното поведение на водача на л.а. „Р. М.“ с рег. № ** **** **, застрахован при ответника, се установява безспорно и от извънпроцесуалното поведение на самия ответник. Както бе посочено по-горе по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че по образуваната във връзка с процесното ПТП щета № 0801-004591/2020-02/03 ответникът е заплатил на ищцата обезщетение в размер на общо 750 лева /600 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 150 лв. – обезщетение за имуществени вреди/, с което свое действие още в хода на рекламационното производство по чл. 380, ал.1 от КЗ застрахователят е признал извънсъдебно, с конклудентни действия, но по несъмнен начин, всички материалноправни предпоставки, обуславящи възникването на спорното материално право, включително заявения от ищцата механизъм на настъпване на ПТП по вина на застрахования при ответника автомобил.