Определение № 1639 от 20.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1639 гр. София, 20.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20241000501319 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК.

Образувано е възоснова на молба с вх. Рег. 9903 от 10.04.2025г. подадена от „Адвокатско дружество В. и Б.", ЕИК: 177327300, представлявано от адв.

Ц. В., САК, чрез адв. К. Б., САК, пр. представител на ЗАД“АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК, с искане да бъде изменено решение № 211 от 28.02.2025 г. по въззивно гражданско дело № 1319/2024г. по описа на Софийски апелативен съд, 12-ти граждански състав в частта за разноските.

В обстоятелствената част на молбата се излага, че съдът неправилно е намалил размера на адвокатското възнаграждение по съображения, които са в разрез със съдебната практика на ВКС. Моли, решението в тази част да бъде изменено, като се присъди разликата над 500 лева до 5020.20 лева, за който размер са представени доказателства за извършено плащане към датата на съдебното заседание, в което е даден ход по същество.

Насрещната страна, чрез пр. представител моли искането да бъде оставено без уважение, като застъпва тезата, че разликата над присъдената сума до претендираната, следва да остане в тежест на страната, която въпреки наличието на юрисконсулт е упълномощила договорен пр. представител.

Настоящият състав на САС приема, че е сезиран с редовна молба, която е надлежно администрирана, а по същество на искането за изменение на 1 решението в частта за разноските, приема същата за частично неоснователна.

Исковото производство е образувано от страна по застрахователен договора – физическо лице, който със сключване на договора е придобил качеството ползвател на застрахователна услуга. В производството пред въззивния съд е имал качеството на въззивник. По отношение на физическите лиза, извън рамките им на професионалната или търговската им дейност при сключване на застрахователни договори, те имат и качеството на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите Ищецът в исковото производство се ползва с по-благоприятната правна регламентация – арг. § 1 ДРЗЗП от тази в чл. 2 т.2 от КЗ. Въззиваемата страна е юридическо лице, което има право на избор как да се представлява по заведените от и срещу него дела - дали от упълномощен адвокат, в който случай ще има право да иска присъждане на разходи за адвокатско възнаграждение, ако докаже извършването им, или от юрисконсулт - в който случай ще може да претендира като разноски юрисконсултско възнаграждение, без да се доказва извършването им и техния размер. В този смисъл мотивите на Определение № 161 от 25.07.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 756/2022 г., I г. о., ГК, докладчик съдията В. А. са напълно приложими към решението в частта за разноските, но от тях не следва, че във всички случаи на чл. 78, ал.3 от ГПК, доказания разход следва да се присъди в тежест на ползвателя на застрахователната услуга.

Както е посочено в Определение № 2995 от 13.06.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №991/2024г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Г. М., за част от разноските, рядко възникват спорове относно размера. Такива са държавна такса, която се определя от изричен нормативен акт какъвто е Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, депозити за вещи лица, чието възнаграждение се съобразява от съда възоснова на справка - декларация, депозити за разпит на свидетели и др., но когато се преценява размера на адвокатското възнаграждение заплатено от страните, съдът следва да съобразява съотвестствието между поведението на страната отговорна за разноски с размера на адвокатското възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила. Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по уговореното възнаграждение.

Законът изключва възможността за се намеси в договор между други (чл. 20а ЗЗД). Такава 2 намеса безспорно не е нормативно установено и като изключение за съда. Но когато съдът присъжда разноски, той не действа като регистърен съд, който възпроизвежда цифрите вписани като разноски в диспозитива на съдебния акт, а с преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК установява границите на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Освен, че критерият заложен в нормата е обективен - "съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото", преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело.

Понятието прекомерност е тълкувано в множество актове на ВКС, но изводите винаги са основани върху сравнителния метод при аналогични правни спорове, както и върху връзката с понятието за качеството на положения труд, което може да оформи и преценката за съответствието му с платеното възнаграждение. Първото действие във въззивното производство извършено от пр. представител на застрахователното дружество е отговор на въззивната жалба. Второто действие е молба във връзка с указание на съда, третото действие е молба по хода на делото, към която е представен списък на разноските и доказателства за извършен разход. Пр. представител се е явил в съдебното заседание и е представил писмени бележки. Цената на защитавания материален интерес във въззивното производство е идентична с цената на предявения иск – 35 000 лева.

Платеното адвокатско възнаграждение в размер на 5020.20 лева, т.е. 1/7 част от цената на иска. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да прилага ограничението по чл.

78, ал. 5 ГПК, когато установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Върху този мотив, част от цитираната в молбата съдебна практика, следва да се насложи и друг факт, че въззивния жалбоподател е потребитил на застрахователна услуга предоставена от самостоятелна компания, която поддържа на щат лица с юридическо образование и провоспособност, осъществяващи пр. представителство пред съда. Равнопоставеността на субектите, влезли в договорни отношения по повод на застрахователен договор, не се припокрива с равнопоставеност при заплащане на юридическите услуги при спорове, произтичащи от застрахователни събития.

Очакванията на потребителя не са свързани с факта, че по съдебни порове ще бъде отговорен за адвокатски възнаграждения, надвишаващи десет пъти 3 максималния размер на юрисконсултското възнаграждение, само защото едната страна по спора е икономически по-силна и има възможност едновременно да поддържа на щат правоспособни юристи, които осъществят процесуално представителство и наред с тях, да заплаща адвокатски възнаграждения. Когато съдът преценява размера на разноските по реда на чл.

78, ал.5 от ГПК не съобразява нуждите на процесуалните представител от заплащане на разходи за дейността, каквито са наем на кантора, техника, канцеларски консумативи, социални осигуровки, здравни осигуровки, месечни вноски за съответната адвокатска колегия. В решение № 211 от 28.02.2025 г. по въззивно гражданско дело № 1319/2024г. по описа на Софийски апелативен съд, 12-ти граждански състав, в частта за разноските, съдът е присъдил разноски за осъществено процесуално представителство в максималния размер на възнаграждението, предвидено за юрисконсулт.

Първоинстнационният съд в решение № 6580 от 20.12.2023г. е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 2963.40 лева. Процесуалното представителство пред САС е осъществено добросъвестно, извършени са всички дължими процесуални действия от страна на пр. представител, но въпреки това по делото не са събирани доказателства, не се е налагало да се обосновават фактически и правни доводи, различни от вече обсъжданите пред първата инстанция, не са провеждани повече от едно съдебно заседание, поради което и завишаването на размера на адвокатското възнаграждение до 5020.20 лева е напълно необосновано и поставя въззивния жалбаподател, който има качеството на ползвател на застрахователна услуга да бъде икономически санкциониран за осъщественото от него право на въззивно обжалване пред съд.

Балансът между правото на застрахователя да бъде защитаван от договорен пр. представител и правото, което гарантира достъп до правосъдие за ползвателя на застрахователната услуга, изисква от съда да съобрази размера на адвокатското възнаграждение към размера, който е предвидим от страна на потребителя. Предвидимостта се определя от факта, че застрахователните дружества преимуществено се представляват от юрисконсулти.

Изключенията не са законодателно лимитирани, нито подлежат на ограничения от съда, но разходите за тях следва да останат за сметка на упълномощителя, който сам е направил избор между процесуално представителство от юрисконсулт и процесуално представителство от 4 адвокат.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. Рег. 9903 от 10.04.2025г. подадена от „Адвокатско дружество В. и Б.", ЕИК: 177327300, представлявано от адв.

Ц. В., САК, чрез адв. К. Б., САК, пр. представител на ЗАД“АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК, с искане да бъде изменено решение № 211 от 28.02.2025 г. по въззивно гражданско дело № 1319/2024г. по описа на Софийски апелативен съд, 12-ти граждански състав в частта за разноските, на основание чл. 248, ал.1 от ГПК.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5