Разпореждане № 28217 от 08.07.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 28217 гр. Варна, 08.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Частно гражданско дело № 20253110107035 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1463, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, Бизнес център „България“, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу И. С. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. В, ул. .... № ..., ет. ....., ап. .... – длъжник по Договор за потребителски кредит № 3061059 от 17.10.2024 г., сключен между същия и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, обезпечен с Договор за предоставяне на поръчителство от 17.10.2024 г., сключен между длъжника и заявителя, и Договор за поръчителство от 17.10.2024 г., сключен между заявителя и кредитора, по силата на които заявителят се е суброгирал в правата на кредитора след като Договор за потребителски кредит № 3061059 е обявен на 09.05.2025 г. за предсрочно изискуем, за сумите както следва:

- 1800,00 лева - главница по Договор за потребителски кредит № 3061059, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.06.2025 г., до окончателното изплащане на задължението;

- 140,29 лева, представляваща възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № 3061059 за периода от 17.10.2024 г. до 05.05.2025 г.;

- 20,65 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата по Договор за потребителски кредит 3061059, начислена за периода от 21.11.2024 г. до 05.05.2025 г.;

- 74,20 лева, представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 17.10.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението в съда – 02.06.2025 г., до окончателното изплащане на задължението;

1

- 6,68 лева, представляваща законна лихва за забава върху възнаграждението по Договор за предоставяне на поръчителство, начислена за периода от 21.11.2024 г. до 05.05.2025 г.;

- 129,40 лева, представляваща застрахователна премия по застрахователен сертификат № 531841/17.10.2024 г., съгласно групов договор CREDISSIMO-003/2020, сключен между кредитора и ЗД „Евроинс живот“ ЕАД, ЕИК 175436411, чрез застрахователен посредник „СЛ Пропър“ ЕООД, със застрахован И. С. П. и ползващо лице „Кредисимо“ ЕАД.

Заявителят претендира и направените в производството разноски за внесена държавна такса в размер на 43,42 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК.

След като се запозна с материалите по делото, съдът намира следното:

Вземанията, предмет на производството, са за парични суми, за които искът е подсъден на районния съд, съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 103 и чл.

104 ГПК. Спазени са и изискванията за местна подсъдност на делото, доколкото от извършената служебна справка в Национална база данни „Население" се установява, че регистрираният настоящ адрес на длъжника-потребител попада в съдебния район на Районен съд - Варна.

Подаденото заявление също така отговаря на изискванията за редовност, регламентирани в чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1 и 3, и чл. 128, т. 1 и 2, и чл. 410, ал. 3 от ГПК.

Съобразно т. 2б на ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ВКС, доколкото в производството по чл. 410 от ГПК съдът не събира доказателства и не може да прави изводи въз основа на представени такива, редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение се обуславя от точната индивидуализация на вземането по основание и размер. Съдът намира, че в разглеждания случай твърденията, изложени в т. 9 и т. 12 от заявлението, както и в уточняващата молба, индивидуализират в достатъчна степен претендираното вземане за главница по договора за потребителски кредит – предоставен кредитен ресурс в размер на 1800 лева, като за същото са налице законоустановените предпоставки за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Предвид основателността на заявлението относно горното вземане, основателно е и искането за присъждане за вземането ведно със законната лихва върху същото, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 02.06.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

Освен проверка на формална редовност на заявлението, на основание чл. 411, ал. 2, т.

2 и т. 3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да провери и съответствието на искането, с което е сезиран, със закона и добрите нрави, както и с императивните правилата за защита на потребителите.

С оглед на последното, съдът намира за неоснователни останалите претенции на заявителя.

По отношение на вземането за възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство:

По твърдения на заявителя, възнаграждението е уговорено в полза на поръчителя за това, че се е съгласил да отговоря солидарно с длъжника за задълженията му към кредитора 2 по потребителски договор.

Съдът намира, че Договорът за потребителски кредит и Договорът за предоставяне на поръчителство са функционално обусловени - вторият съществува в правния мир единствено за обезпечаване изпълнението на кредитополучателя по първия, поради което двата следва да се разглеждат в тяхната взаимовръзка.

Видно от чл. 4 на Договора за потребителски кредит, формално същият предоставя на кредитополучателя възможност за избор между договор с обезпечение или без такова, както и между два вида обезпечение. Предвид изричната разпоредба на ал. 2 на същия член обаче, предвиждаща че ако кредитополучателят не предостави съответното обезпечение в определения срок, договорът не поражда действие, става ясно, че предоставянето на обезпечението е задължително условие за сключване на договора за кредит. Освен това, определените от кредитора срокове за договаряне в зависимост от избраното обезпечение са толкова неравностойни - 10 дни при договор, обезпечен с банкова гаранция, срещу 48 часа при избрано обезпечение от одобрено от кредитора юридическо лице - поръчител, че всъщност предоставената възможност за избор е привидна. Установява се в допълнение при проверка в Търговския регистър, че едноличен собственик на дружеството-поръчител е кредитодателят. Налице е злоупотреба с финансовото състояние на потребителя, налагащо му кандидатстване за бърз кредит - съгласно рекламирания профил на конкретната финансова институция, както и скрита икономическа принуда за сключване на договор именно с посочения от кредитодателя поръчител. За да получи уговорения кредит, длъжникът на практика е бил принуден да сключи договор за предоставяне на поръчителство с избрано от кредитора търговско дружество, явяващо се свързано с него лице, и е лишен от право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което несъмнено е в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и икономически послабата страна по правоотношението.

Освен това, макар че със заявлението по чл. 410 ГПК се претендира възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 74,20 лева, видно от самия Договор, същото е договорено в размер на 1434,98 лева, представляващ 79,72% от заемната сума. Налага се извод, че с договарянето на възнаграждение в посочения необосновано висок размер, определено отнапред и платимо на кредитора приоритетно ведно с вноските по кредита при алеаторен характер на сделката, едноличният собственик на капитала на дружеството-поръчител цели да си осигури всъщност плащания във връзка с отпуснатия кредит, значително надвишаващи установените с императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, заобикаляйки последната чрез поредица от сделки с привидно самостоятелен характер.

От така изложеното следва, че договорът за предоставяне на поръчителство е сключен в нарушените на императивните норми на ЗПК и ЗЗП и е недействителен по отношение на длъжника, респ. последният не дължи плащане по него.

По изложените аргументи, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, заявлението следва да бъде отхвърлено в частта относно сумата от 74,20 лева, претендирана като възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство от дата 17.10.2024 г.

3

По отношение на вземането за лихва за забава върху възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство:

Предвид неоснователността на главната претенция, неоснователна се явява и акцесорната такава за сумата от 6,68 лева - лихва за забава върху възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство, начислена за периода от 21.11.2024 г. до 05.05.2025 г. Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за тази сума.

По отношение на договорната лихва и лихвата за забава по Договора за кредит:

Съдът намира, че Договор за потребителски кредит № 3061059 е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в Приложение № 1 към него ГПР е посочен единствено в цифрова величина, но не е посочено кои са компонентите, включени в тази величина. Трайно е разбирането, застъпено в практиката на СЕС, че изискването за посочване на ГПР е нарушено, когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване (Решение от 20.09.2018 г. по дело C 448/17 на СЕС; Решение от 21.03.2024 г. по дело C 714/22 на СЕС, постановено по тълкуване на Директива 2008/48). Не е достатъчно посочването на ГПР в цифрова величина и препращането към Общите условия, в които е посочено, че размерът на ГПР е изчислен в съответствие с Приложение №1 към ЗПК, при допускане, че страните ще изпълняват задълженията си в съответствие с условията и сроковете по договора. При липса на яснота относно разходите, включени в ГПР, потребителят е лишен от възможност да извърши информиран избор на кредитен продукт, преценявайки други сходни продукти, което е достатъчно условие кредитът, на основание чл. 22 от ЗПК, да се счита за недействителен.

Отделно, константна е съдебната практика, че неточното обявяване на ГПР се приравнява на липса на посочен ГПР, като в Решение от 13.03.2025 г. по дело C 337/23 на СЕС, постановено по въпрос на СРС, изрично е прието, че в хипотезата на договор за кредит, който налага на кредитополучателя задължението да сключи договор за поръчителство, за да получи кредита, свързаните с този договор разходи са част от „общите разходи по кредита за потребителя“ съгласно разпоредбата на член 3, буква ж) от Директива 2008/48 и следователно, съгласно буква и) от същия член, те трябва да се вземат предвид при изчисляването на ГПР.

При това положение, разглежданият Договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, като съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В частта относно претендираната договорна лихва и лихва за забава по Договора за кредит заявлението следва да бъде отхвърлено.

По отношение на претендираната застрахователна премия:

Доводът на заявителя, че претендираното вземане за застрахователна премия, платена от кредитора на застрахователя и съответно дължима от кредитополучателя, представлява част от главницата по Договора за кредит, е неоснователен. Вземането за застрахователна премия не представлява главница и не може да бъде прието от съда за такава. Застраховката, още повече сключена в полза на кредитора, единствено като обезпечение по кредита (при това в конкретния случай второ, доколкото кредитът е обезпечен и с Договор за поръчителство), представлява допълнителна услуга и основанието за дължимост на договорената сума за тази услуга, в размер на платената от кредитора застрахователна премия (платена от последния чрез застрахователен посредник, явяващ се и свързано с него лице), е съвсем различно от основанието, на което се дължи главницата по потребителския кредит - чистият кредитен ресурс.

Доколкото по недействителен договор за кредит дължима е единствено главницата, в частта относно претендираната застрахователна премия заявлението също подлежи на 4 отхвърляне.