Решение № 5800 от 14.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5800 гр. София, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20261100501691 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1350 от 23.01.2026 г., постановено по гр. д.

№ 20251110151583 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 37 състав, на основание чл. 150 СК съдът е изменил размера на издръжката, определена със спогодба от 09.12.2020 г. по гр. д. № 33789/2020 г. по описа на СРС, 92 състав, като е осъдил ответника Д. Л. Л. да заплаща на малолетната си дъщеря Г. Д.

Л., чрез нейната майка и законен представител В. К. Д., месечна издръжка в размер на 260 евро/508.52 лева/, вместо досегашните 153.39 евро /300 лв./, считано от 11.11.2025 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 485.73 евро /950 лв./ С решението съдът се е произнесъл и по разноските и държавната такса и е допуснал предварително изпълнение в частта относно присъдената издръжка.

1

Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата в първоинстанционното производство и въззивница в настоящото – малолетната Г. Д. Л., действаща чрез своята майка и законен представител В.

К. Д., която го обжалва в частта, с която искът по чл. 150 СК е отхвърлен за разликата над присъдените 260 евро /508.52 лева/, до претендирания размер от 950 лв. месечно.

Във въззивната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно и постановено при необоснована преценка на събраните доказателства относно действителните нужди на детето и материалните възможности на родителите. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен нарасналите с възрастта потребности на детето, разходите за неговото образование, извънкласни дейности и здравословни нужди, както и възможностите на бащата да участва в издръжката му в повисок размер. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска до пълния предявен размер. Претендира разноски.

В хода на съдебното дирене въззивницата, действаща чрез своята майка и законен представител В. К. Д., и чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа въззивната жалба, като моли за уважаването й.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Д. Л. Л. е депозирал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа правилността на първоинстанционното решение. Моли същото да бъде потвърдено и претендира разноски.

В хода на съдебното дирене въззиваемият чрез процесуалния си представител поддържа писмения отговор и моли решението да бъде оставено в сила.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед предмета на въззивна проверка, очертан в жалбата, въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частите относно издръжката на детето от бащата до присъдения размер от 260 евро / 508.52 лева/ месечно.

2

При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :

Първоинстанционният Софийски районен съд е бил сезиран с искова молба от малолетната Г. Д. Л., действаща чрез своята майка и законен представител В. К. Д., срещу Д. Л. Л., с иск с правно основание чл. 150 СК за увеличаване на размера на дължимата от ответника издръжка от 300 лв. на 950 лв. месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба – 11.11.2025 г. до настъпване на обстоятелства, изменящи размера или прекратяващи издръжката. Изложени са твърдения, че след определяне на първоначалния размер на издръжката със спогодба от 09.12.2020 г. по гр. д. № 33789/2020 г. по описа на СРС, 92 състав, е настъпило съществено и трайно изменение на обстоятелствата, при които същата е била определена. Посочено е, че с израстването на детето са нараснали обичайните му потребности от средства за храна, облекло, образование, учебни пособия, транспорт, социални контакти и извънкласни занимания, както и че са налице разходи, свързани със здравословното му състояние. Поддържала е, че материалните възможности на бащата позволяват участието му в издръжката в претендирания по-висок размер.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил иска по размер. Поддържал е, че претендираната издръжка не съответства на действителните и доказани потребности на детето, както и че част от сочените разходи не представляват постоянни и необходими разходи за неговата издръжка.

При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено, че ответникът е баща на малолетната Г. Д. Л. и че със спогодба от 09.12.2020 г. по гр. д. № 33789/2020 г. по описа на СРС, 92 състав, дължимата от него месечна издръжка е била определена в размер на 300 лв.

От събраните по делото доказателства районният съд е приел, че след определяне на първоначалната издръжка е изминал значителен период от време, през който детето е пораснало, като с увеличаване на възрастта му закономерно са нараснали и средствата, необходими за задоволяване на обичайните му потребности. Съобразени са разходите за храна, облекло, образование, транспорт, извънкласни занимания и други обичайни нужди на дете на съответната възраст, както и представените доказателства относно здравословното му състояние.

3

Районният съд е обсъдил и материалните възможности на двамата родители, като е съобразил получаваните от тях доходи, имущественото им състояние, наличието на други алиментни задължения, както и обстоятелството, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето се полагат преимуществено от майката, при която то живее постоянно.

Въз основа на така установеното районният съд приел, че искът по чл.

150 СК се явява основателен до размер на 260 евро /508.52 лева/, месечно до който размер следвало да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 485.73 евро /950 лв./ месечно – отхвърлен като неоснователен.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното :

Въззивният съд споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, като намира, че същата следва да се допълни с анализ на представените от страните доказателства.

Анализът на доказателствата сочи, че ответникът Д. Л. Л. е баща на детето Г. Д. Л., родена на ******** г. Със спогодба, постигната по гр. д. № 33789/2020 г. по описа на СРС, 92 състав се установява, че упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката В. К.

Д., при която е определено и местоживеенето му, а за бащата е определен режим на лични отношения. Със същата спогодба ответникът е поел задължение да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 300 лв.

От представените в първоинстанционното производство разписки, фактури и касови бележки се установява, че за детето са извършвани регулярни разходи за допълнително обучение, включително уроци по немски език, математика, учебници, учебни помагала и ученически пособия.

Установяват се и разходи за дрехи и обувки, спортни занимания, медицински прегледи и манипулации, както и за логопедична терапия. Представените документи обхващат продължителен период и сочат на трайно увеличаване на разходите, свързани с образованието, физическото развитие и ежедневните потребности на детето.

4

От представената пред районния съд справка от НАП се установява, че ответникът работи като военнослужещ и получава средномесечно възнаграждение в размер на около 3 200 лв. По делото не се установява същият да има други алиментни задължения.

По отношение на майката В. К. Д. от представената справка от НАП се установява, че същата работи като военнослужещ, като получава средномесечно възнаграждение в размер на около 3 200 лв.

От приетия по делото социален доклад от ДСП – Младост от 14.01.2026 г. се установява, че детето се отглежда от майката, с която живее в с.

Алдомировци, в жилище, собственост на бабата по майчина линия, при осигурени много добри жилищно-битови условия. Детето посещава училище в гр. Сливница и се подготвя за кандидатстване в гимназия, като посещава допълнителни уроци по български език, математика, немски и английски език.

От доклада се установява още, че детето поддържа лични отношения с бащата и между тях е налице добра емоционална връзка, като социалните работници са констатирали подходяща семейна среда и при двамата родители.

Във въззивното производство са събрани писмени доказателства относно реализираните доходи и извършените разходи за детето, както и относно имущественото състояние на страните.

По отношение на доходите на бащата – от представената във въззивното производство служебна бележка се установява, че за периода юни 2025 г. – юни 2026 г. същият е получил брутен доход в общ размер на 22 717,55 евро, като сумата за получаване за целия период възлиза на 21 296,71 евро. За последния посочен месец – юни 2026 г., брутното му трудово възнаграждение е 1 810,32 евро. Тези данни сочат на трайни и регулярни трудови доходи, като през отделни месеци брутното възнаграждение достига и над 1 900 евро.

По отношение на доходите на майката – от представеното удостоверение се установява, че за периода юни 2025 г. – май 2026 г. същата е получила брутно трудово възнаграждение в общ размер на 21 358,31 евро. За последния удостоверен месец – май 2026 г., брутното месечно възнаграждение е 1 828,74 евро, като през предходните месеци също е получавала регулярни трудови доходи в сходен размер.

Представената във въззивното производство медицинска документация установява както обичайните за възрастта на детето 5 потребности от регулярни профилактични и специализирани медицински прегледи и изследвания, така и наличието на действителен здравословен проблем, свързан с нощно напикаване, по повод на който детето е било многократно преглеждано, проследявано и лекувано, включително с назначаване на медикаментозна терапия. Тези обстоятелства обосновават наличието на допълнителни и реално възникващи разходи за медицински грижи, изследвания и лечение, които следва да бъдат отчетени при определяне на общия размер на необходимата за детето издръжка.

Други относими доказателства за твърденията на страните не са ангажирани във въззивното производство.

При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна :

Жалбата е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, за да бъде уважен предявеният иск за изменение на дължимата издръжка, който в настоящият случай е за увеличението й, е необходимо да настъпи изменение в някое от обстоятелствата, въз основа на които е бил определен размерът й. Според нормата на чл. 142 от СК този размер се обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите на задълженото лице – величини, които не са константни, а търпят промяна във времето. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът в първоинстанционното производство следва, посредством пълно и главно доказване, да изясни основния факт на доказване, а именно, че след влизане в сила на решението, с което е определена издръжката му, е настъпила промяна в обстоятелствата по чл. 142, ал. 1 от СК – нарастването на собствените му потребности и/или нарастване на материалните възможности на родителя, от когото се търси издръжката. Следва да се отбележи, че липсва законово изискване тези изменения в потребностите на имащия право на издръжка и възможностите на задълженото за издръжка лице да бъдат установени кумулативно. Достатъчно за уважаването на иска по чл. 150 от СК е да се установи изменение само на едно от тези обстоятелства.