Решение № 122 от 12.10.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Пловдив, 12.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Пенка Н. Стоянова в присъствието на прокурора Анна Страхинова Викова (ОП-Пловдив) като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215300601758 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С присъда № 260011/13.05.2021г., постановена по НОХД № 220/2019г., РС – Карлово е признал подс. Б. ИВ. Б. за ВИНОВЕН в извършване на престъпления по чл. 134 ,ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НК и по чл. 136, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и за всяко от тях го е осъдил на ГЛОБА в размер на 500 лева. На основание чл. 23, ал. 1 от НК, РС – Карлово е определил общо най тежко наказание ГЛОБА в размер на 500 лева, като е присъдил в тежест на подс. Б. съответната част от направените по делото разноски. Със същата присъда е бил осъден и подс. С. В.В., който не е обжалвал присъдата, като не се касае за престъпления, извършени в съучастие с въззивния жалбоподател.

Присъдата е обжалвана от подс. Б.Б. чрез защитника му – адв. Д.К..

Твърди се, че същата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подс. Б.Б. да бъде оправдан. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото на КРС за ново разглеждане от друг състав. В жалбата се развиват доводи за недоказаност на обвинението и несъставомерност на деянието на подс. Б..

1

Частните обвинители В. М. В. и АЛ. С. ОСМ. чрез техния повереник – адв. Й.Д. оспорват въззивната жалба на подс. Б. и считат, че същата е неоснователна.

В съдебно заседание, подсъдимият Б.Б. не се явява, а упълномощеният пред въззивната инстанция защитник – адв. Р. Д. излага доводи за несъставомерност на деянието, тъй като макар подсъдимия да е бил технически ръководител на обекта, той не следва да носи отговорност безопасните условия на труд на лица, които са били наети от друго дружество. Защитникът счита, че се касае за случайно деяние.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Частният обвинител В.В. се явява, но не взема становище по същество.

Частният обвинител АЛ. С. ОСМ. и повереникът – адв. Й.Д. не се явяват, като с нарочна молба заявяват, че не възразяват да се даде ход на делото в тяхно отсъствие и оспорват жалбата на подсъдимия Б..

Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. В. В. е роден на ** г. в с. К., обл. П.; живущ в гр. С.;

*** гражданин; с основно образование; женен; работи в „У.“ ЕООД на длъжност ***; с ЕГН **********. Той е осъждан е със следните влезли в сила присъди:

С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 7747/2011 г. на РС – Варна, влязло в сила на 10.01.2012 г. е осъден за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, като му е наложено наказание „Пробация“ в съвкупност от следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца; както лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.

С протоколно определение по НОХД № 6394/2017 г. на РС – София, влязло в сила на 12.10.2017 г. било одобрено споразумение, по силата на което В. бил осъден за извършено на 06.11.2015 г., престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение било отложено с 2 изпитателен срок от три години.

С решение по ЧНД № 4695/2019 г. на СГС, влязло в сила на 28.11.2019 г. е била призната наказателна присъда спрямо подс. В. от съд в Република Румъния, като е било допуснато след адаптиране изпълнение на следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от две години; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години; включване в програми за обществено въздействие за срок от две години; безвъзмезден труд в полза на обществото от общо 60 дни, търпими в рамките на две поредни години по 240 часа годишно.

С протоколно определение по НОХД № 1675/2019 г. на РС – Перник, влязло в сила на 29.01.2020 г., Василев е бил осъден за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, както и за престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. Определено му е едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим, както и било присъединено наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. Наказанието лишаване от свобода било изтърпяно на 12.10.2020 г., а лишаване от право да управлява МПС – на от 29.01.2020 г.

С протоколно определение по ЧНД № 238/2020 г. на РС – Перник, влязло в сила на 26.03.2021 г. било приведено в изпълнение на основание чл.68, ал. 1 от НК наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца, отложено на основание чл.66 от НК по НОХД № 6394/2017 г. на РС – София.

Същото било изтърпяно на 17.06.2020 г.

Подсъдимият Б. ИВ. Б., е роден на -**** г. в гр. С. *** гражданин; с висше образование; женен; работи в „Н. м. Д.“ ООД като ***; неосъждан, с ЕГН **********.

По силата на договор за възлагане на строително- монтажни работи /СМР/ от 21.09.2015 г. „В.“ АД като възложител възложило на „У.“ ЕООД като изпълнител извършване на строително-монтажни работи /СМР/ на обект „Рехабилитация на железния път, изкуствените съоръжения, съоръженията и устройствата на системата за електроснабдяване от ЖП инфраструктура в участъка гара Клисура- гара Христо Даново от км.116+525 до км.130+009 с обща дължина 13 484 м“ /л.279 и сл. от съдебното производство/.

Съгласно чл.25, раздел Х „Безопасни и здравословни условия на труд“ от горепосочения договор „Изпълнителят се задължил да спазва стриктно КТ и ЗЗБУТ, действащите държавни и ведомствени 3 правилници, да осигури здравословни и безопасни условия на труд при изпълнение на СМР; да спазва Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, и да не допуска неиструктирани работници.

На 01.10.2015 г. „У.“ ЕООД с управител- св. И.. Б. като възложител и „Ю.ЕООД – гр. Стара Загора, с управител - св. П.Г. П. като изпълнител сключили договор във връзка с извършване на СМР на гара Клисура – гара Христо Даново с предмет осигуряване на терен за временни лагери, за съхранение на канавки тип ЕКТ 200/20 и 200/50 на цена 500 лева месечно; осигуряване и поемане на охрана на временни лагери на цена 2200 лева месечно; подсигуряване на квартири за служителите на „У.“ ЕООД, работещи на обекта на цена 5 лева на ден на човек; разтоварване на канавки тип ЕКТ 200/30 и 200/50 при всяка една доставка в лагерите на цена 0,80 лева на брой; натоварване и разнасяне на канавки тип ЕКТ 200/30 и 200/50 по дължина на трасето според нуждите на „У.“ ЕООД на цена 1,20 лева на брой. /том 1 л.28 и сл./. Срокът за изпълнение бил за времето от 01.10.2015 г. до 01.02.2016 г.

/том 1, лист 28-30/.

Съгласно чл.6 ал.1 т.6 от горепосочения договор изпълнителят се задължавал да спазва стриктно безопасните условия на труд на обекта.

Между двете дружества била подписана и съвместна програма за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд по време на строително-монтажни работи на обект /том 1, лист 31-32/, съгласно която работниците и служителите на „Ю.“ ЕООД по време на СМР били длъжни да изпълняват Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания на ЗБУТ при извършване на СМР. „Ю.“ ЕООД се задължил да не допуска в обекта лица без лични предпазни средства.

На 19.10.2015 г. между „У.“ ЕООД и подс. Б. бил сключен трудов договор, съгласно който Б. бил назначен на длъжността „технически ръководител“ с място на работа в „У.“. Подс. Б. подписал и длъжностна характеристика, съгласно която задълженията му като „технически ръководител“ /л.210 от съд. производство/ били следните: да организира правилното съхранение и подреждане на строителните материали; да организира и контролира извършването на всички строително – монтажни дейности; да контролира изпълнението на одобрените проекти и промените в тях; да изготвя необходимите заявки за бетон, арматура, кофражи и други необходими строителни материали; да осъществява връзка с проектанти и независимия строителен надзор; да възлага и контролира СМР в съответствие с конструктивните и технически норми и работни чертежи; да подписва всички необходими актове и протоколи; да поддържа порядък на работното си място, като предпоставка за безопасна работа; да провежда необходимите мероприятия за опазване на околната среда; да спазва правилата за 4 безопасност, хигиена на труда и пожарна и аварийна безопасност; при необходимост да използва индивидуалните и колективни средства за защита; да предлага мерки за подобряване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; да дава становища по проекти и доставки за съответствието им с нормите и изискванията на нормативните актове по безопасност и здраве; да информира прекия си ръководител за непосредствена опасност за живота и здравето при работа; да изпълнява и други задължения, възложени му от прекия ръководител или работодател.

Подс. Б. имал завършено висше образование с гражданска специалност „**“, съгласно приложената по делото диплома за висше образование, издадена от ВТУ „Т.К.“.

В „У.“ ЕООД към този момент работил и св. Н. И., който по силата на допълнително споразумение от 01.11.2005 г. изпълнявал длъжността „т**“, но съгласно допълнително споразумение към трудов договор от 15.02.2012 г. между дружеството и И., последният бил преназначен на длъжността „***“.

Тази длъжност свидетелят изпълнявал и към месец октомври 2015 г. – месец февруари 2016 г., съгласно приложените по делото документи от трудовото му досие. Фактически обаче св. И.изпълнявал задълженията на „****“ заедно с подс. Б. при извършване на СМР в участъка гара Клисура – гара Христо Даново. Задълженията се разпределяли между двамата въз основа на устна уговорка.

СМР в горепосочения обект извършвали работници на „У.“ ЕООД, които имали сключени трудови договори с дружеството и съответно бил инструктирани ежедневно във връзка с изискванията за безопасност на труда основно от св. И., но и от подс. Б..

Подс. В. бил назначен с трудов договор от 02.10.2015 г. в „У.“ ЕООД на длъжност „***“ /том 2, лист 169-170/, тъй като притежавал свидетелство за упражняване на професия „машинист на кранове стрелкови тип до 16 тона /том 2, лист 174/, и на същият обект управлявал специален автомобил марка „Зил“, модел 133, с рег. № ***. Съгласно длъжностната му характеристика имал следните задължения: да поддържа в технически изправно състояние крана; да извършва товаро-разтоварна дейност на строителни материали; да проверява състоянието на крана преди започване на работа; да извършва текущ преглед на отделни системи и възли на крана; да зарежда крана с гориво и смазочни материали; да участва в подготовката на крана за ремонт и технически преглед; да осигурява безопасност на движението по пътищата; при поява на неизправности по крана, да вземе мерки за незабавното им отстраняване и опазване на товара; да извършва цялостно поддържане и почистване на работното си място; да контролира правилното подреждане на товарите; да спазва правилата по безопасност на труда и пожарна и аварийна безопасност; да изпълнява и други конкретни възложени задачи, свързани с 5 изпълняваната длъжност /том 2, лист 171-173/.