Разпореждане № 403 от 28.01.2026, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 403 гр. Горна Оряховица, 28.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Частно гражданско дело № 20264120100227 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление от ”ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД с ЕИК 175074752, със седА.ще и адрес на управление: град София, ***, бл. 53Е, вх.В, телефон ***, представлявано от управителите С.Н.Н. и Н. М. Л., с пълномощник: юрисконсулт Н. М. Л., за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И. С. Г. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: село Г.Ч. община К...обл.Ст.З...ул..., и срещу М. И. А. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: село Г.Ч. община К...обл.Ст.З...ул..., за заплащане при условията на солидарна отговорност на парични задължения по договор за потребителски кредит с номер № 40026344522 от 19.06.2024 г. С подаденото заявление се претендира издаване на заповед за изпълнение за сумите, както следва: непогасена изискуема главница – 301,85 евро, дължима за периода 25.09.2025г. – 25.01.2026г.; неплатено договорно възнаграждение – 92,65 евро, дължимо за периода 25.09.2025г. – 25.01.2026г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Фаст – 119,85 евро, дължимо за периода 25.09.2025г. – 25.01.2026г.; неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси – 199,75 евро, дължимо дължимо за периода 25.09.2025г. – 25.01.2026г.; лихва за забава – 28,41 за периода от 26.07.2024г. до 25.01.2026г.; законна лихва от датата на входиране на заявлението – 26.01.2026г. до изплащане на вземането.

Данните, съдържащи се в заявлението и в приложените към него документи сочат, че на 19.06.2024г. между „Профи Кредит България“ ЕООД – като кредитор, от една страна, и длъжника И. С. Г. – като клиент и М. И. А. – солидарен длъжник, от друга страна, е сключен договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40026344522, подписан при Общи условия, които са неразделна част от договора, приети са надлежно от клиента и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се 1 задължава да ги спазва. По силата на сключения договор, заявителят „Профи Кредит България” ЕООД се задължава да преведе по посочена от длъжника банкова сметка заемната сума. Последният от своя страна поема задължения по договора за потребителски кредит, а именно: да върне договорената като общо задължение сума за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 154,32 лв. и падежна дата всяко 25-то число на месеца, посочени в т. VI от договора. Претендира, че падежиралата и неплатена главница по договора до момента е 301,85 евро, дължима за периода 25.09.2025г. – 25.01.2026г., представляваща частично неизпълнение по договора за кредит. Съгласно ОУ към договор за потребителски кредит № 40026344522, длъжникът дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема е предварително определено в договора. Страните по този договор за потребителски кредит се споразумяват договорното възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер на 92,65 евро, дължимо за периода от 25.09.2025г. до 25.01.2026г., представляваща частично неизпълнение по договора за кредит. Твърди се, че длъжникът по договор за потребителски кредит № 40026344522 от от 19.06.2024 г. е поискал и е закупил допълнителни услуги, възнаграждението за които е уговорено в договора и става изискуемо с неговото подписване. Страните са се съгласили възнаграждението за закупените допълнителни услуги да бъде разсрочено за срока на кредита, на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на кредита. Услугата Фаст е била предоставена на длъжника и последният я е използвал още при сключването на договор за потребителски кредит, като е получил приоритетно становище на искането за потребителски кредит и изплащане на потребителския кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга Фаст. Неизплатеното възнаграждение за закупената от длъжника и използваната вече допълнителна услуга Фаст е в размер на 119,85 евро, представляваща частично неизпълнение по договора за кредит за периода 25.09.2025г. – 25.01.2026г.. Услугата Флекси предоставя право за едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента, което му е предоставено за целия срок на договора за потребителски кредит. Неизплатеното възнаграждение за закупената от длъжника допълнителна услуга Флекси е в размер на 199,75 евро, представляващо частично неизпълнение по договора за кредит за периода 25.09.2025г. – 25.01.2026г.

За периода от изпадане на длъжника в забава - 26.07.2024г. до 25.01.2026г. се претендира и мораторна лихва в размер от 28,41 евро.

Съдът, като съобрази изложените в заявлението твърдения и извърши проверката по чл.410 и чл.411 ГПК, достигна до следните правни изводи:

Предвид твърденията на заявителя за съществените елементи на правоотношението, от което черпи основание за претендиране на вземанията, сключеният между длъжника И. С. Г.

– като кредитополучател и М. И. А. – като солидарен длъжник, от една страна, и ”Профи Кредит България” ЕООД – като кредитор от друга страна, договор за потребителски кредит 2

Профи Кредит Стандарт № 40026344522 от 19.06.2024г. по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9,ал.1 ЗПК. Поради това, спрямо правоотношението намират приложение нормите на специалния закон, а по аргумент от чл.24 от ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори (чл.143 – 148 от ЗЗП).

Допълнителният пакет от услуги съдържа няколко компонента, първият от които по същество представлява изпълнение на нормативно установеното преддоговорно задължение на кредитора, предоставящ по занятие потребителски кредити, да оцени платежоспособността на кредитополучателя (арг. от чл.16 и сл. ЗПК). Доколкото това е именно задължение, съответно дружеството, предоставящо потребителския кредит, е длъжник по него, такса за изпълнението му не се следва. Видно от приложения по делото договор за потребителски кредит „Профи Кредит стандарт“ № 40026344522 от 19.06.2024г., в раздел V от договора е посочено: „допълнителна/и услуга/и: Fast – Фаст – Предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; Flexy – Флекси – Предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Съгласно посоченото в заявлението, кредиторът е предоставил на кредитополучателя услугата Фаст, който е получил приоритетно становище на искането за потребителски кредит и изплащане на потребителския кредит преди клиентите без закупена допълнителна услуга Фаст, т.е. твърди се кредиторът да е взел решение дА. да се сключи договор за кредит по-бързо от обичайното или с приоритет. Заявителят, обаче, твърди единствено кредитополучателят да се е съгласил да заплати такса за това, но не и кредиторът да е изпълнил преддоговорното си задължение „в най-кратки срокове“, поради което възнаграждение/цена за това не му се следва.

Таксата за разходи за приоритетно разглеждане на документи се претендира като дължима за извършване на действия по оценка на платежопособността на потребителя преди сключване на договора и вземане на решение дА. такъв да се сключи по-бързо от обичайното или с приоритет. Приоритетното разглеждане на документи не съставлява допълнителна услуга, свързана с договора за кредит по смисъла на чл.10а,ал.1 от ЗПК и съдържанието й не може да бъде определено в договора, както изисква чл.10а,ал.4 от ЗПК.

Това е така, защото от твърденията в заявлението е явно, че дейността, за която се претендира таксата, се извършва преди сключване на договора и се дължи дори и ако такъв не се сключи. Посочените норми на ЗПК позволяват начисляването на допълнителни услуги само в случай, че са свързани договора за кредит, т.е. с изпълнение на основните задължения на страните по него.

Другият компонент от пакета от допълнителни услуги – услугата Флекси включва право на кредитополучателя на едностранни евентуални бъдещи изменения на договора за кредит, които в общия случай настъпват по съглашение между страните. Дори да се приеме, че съдържанието на уговорката е право на потребителя едностранно да измени правоотношението, неоснователно заявителят претендира сумата да се дължи само за „нА.чието“ на услугата, а не за ползването й, доколкото това би означавало заплащането й 3 без основание. Доколкото реално ползване на услугата не се твърди, такса за нея не се следва.

На следващо място, в чл.17,т.4 от Общите условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договора за потребителски кредит е уговорено, че КЛ/СД заплаща такси за извършени от КР услуги по Тарифа, като КЛ/СД декларира, че е запознат с действащата към датата на подписване на ДПК Тарифа, като към датата на заплащане на съответната такса, същата се дължи в размер според актуалната към момента Тарифа, без да са посочени конкретните такси за всяка една допълнителна услуга, нито да са нА.це данни, че посочената Тарифа е предоставена реално на кредитополучателя за запознаване и/или връчена заедно с останА.те документи от кредитното досие. По този начин възнаграждението /таксите/ за изброените в табличен вид дейности /допълнителни услуги/ не отговаря на изискването на чл.10а,ал.4 ЗПК за ясно и точно определяне на вида, размера и действието, за което се събират такси и/или комисиони. Потребителят не може да разграничи каква е стойността на всяка от дейностите, нито има възможност да избира да се възползва само от някоя от тях. Така, дори да се приеме, че част от тях съставляват услуги, уговорката, предвиждаща предоставянето дейностите като пакет, визуА.ризан изначално в табличен вид в договора, без потребителят да е в състояние да се запознае с характера, вида, стойността на допълнителните услуги, за да може да се ползва от правото си да избере или да се откаже от предоставянето на такива услуги от кредитора, налага заплащане и на недължими възнаграждения за разглеждане на искането за кредит и правото на едностранна промяна на клауза от договора. Посоченото нарушава принципа за равнопоставеност на страните и не отговаря на изискването за добросъвестност при договаряне, доколкото кредиторът, определяйки едностранно и предварително условията за предоставяне на пакета, се е възползвал от икономически посилното си положение, за да възложи в тежест на потребителя заплащане на неследваща се цена. По тези съображения клаузата, предвиждаща такса за пакета от допълнителни услуги, накърнява добрите нрави и поради това е нищожна (чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД).

По тези съображения клаузата, предвиждаща заплащането на такса за допълнителна услуга Фаст „приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит” и допълнителна услуга Флекси „предоставено право на потребителя на промяна на погасителния план на потребителския кредит“, накърнява добрите нрави и поради това е нищожна (чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД). Същото основание за нищожност на клаузата е изводимо и от размера на таксите – 1125 лв., с равностойност от 575.20 евро, за услугата Фаст, и 1875 лв., с равностойност от 958.67 евро, за услугата Флекси, несъобразени и прекомерни спрямо размера на заетата сума – 2500 лв., с равностойност от 1 278.23 евро. Посоченото несъответствие създава явна неравнопоставеност в икономическите отношения на страните, доколкото предвижда потребителят да заплати допълнително общата сума от 3000 лв., с равностойност от 1 533.88 евро, представляваща още 120,00 % от главницата за допълнителна дейност на кредитора, извън главното му задължение – да върне заетата сума.

Такъв размер на таксите е необоснован, защото определя паричната стойност на несъществените задължения по договора като по-висока от възнаграждението за ползване на 4 заетата сума. На следващо място стойността на претендираните такси обективно не съответства на разходите, които кредиторът би направил за предоставяне на услугите, каквито, предвид съдържанието им, практически не са предоставени от кредитора и не са ползвани от потребителя. Начисляването им в претендираните размери заобикаля и предвиденото в чл.19,ал.4 от ЗПК ограничение на максималния размер на годишния процент на разходите, поради което клаузата, предвиждаща заплащането им, е нищожна и на основание чл.21,ал.1 от ЗПК.