Решение № 1758 от 30.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1758 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110150650 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на И. П. Й. срещу М. О. М., с която е предявен осъдителен иск за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 7 831, 96 лв., представляваща ½ от цената на доставена и потребена топлоенергия в съсобствен имот на страните, находящ се в ********************************* който се отчита от „Топлофикация София“ ЕАД с аб. № **** и прилежащо към него таванско помещение, което се намира в сграда на същия адрес, ет. 4 и се отчита с аб.

№ *****.

В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици при равни квоти на апартамент и прилежащо към него таванско помещение с адрес в ************************************. С влезли в сила решения било признато за установено, че ищцата дължи на „Топлофикация София“ ЕАД суми за доставена топлинна енергия и тя ги заплатила. Сочи, че с Решение № 71544/13.04.2020 г. по описа на СРС, 24 с-в по гр.д. № 52745/2018 г. било признато за установено, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1497,59 лева, ведно с 31,29 лв. - главница дялово разпределение, за периода от м. 05.2014 г. до м.04.2017 г., която енергия е била потребена в прилежащото таванско помещение, с абонатен № *****, сумата била заплатена с разписка № 0200011087474065/12.06.2020 г.; с Решение № 2227/12.08.2022 г. по описа на СГС, IV-г с-в по възз.гр.д. №20211100512349/2021 г. било признато за установено, че Й. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1654,48 лв., 1 представляваща стойността на доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.04.2014 г. до 30.04.2016 г., която била потребена в апартамента с абонатен №****., както и за сумата от 37,90 лв представляваща възнаграждение за дялово разпределение, сумата била заплатена на 14.07.2023 г., с разписка №0200019242925749/14.07.2023 г.; с Решение № 4277/05.05.2022 г. на СРС, 128 с-в по гр.д.№ 1226/2022 г. било признато за установено по отношение на ищцата, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 596 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. до таванско помещение, с абонатен №*****; с Решение № 9766/01.09.2022 г. на СРС, 128 с-в по гр.д.№ 1226/2022 г. била допусната поправка на явна фактическа грешка в Решение № 4277/05.05.2022 г. на СРС, 128 с-в по гр.д.№ 1226/2022 г., като в първия диспозитив, отнасящ се до ищцата следва да се чете 617,84 лв., за дължимите по гр.д. № 1226/2022 г. суми било образувано и.д. №20228580401932 на ЧСИ У. Д., по което ищцата изцяло погасила задължението; с Решение № 1390/23.02.2022 г. по описа на СРС, 51 с-в по гр.д. №20211110135280/2021 г. било признато за установено, че ищцата дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3302,89 лв. - стойност на топлинна енергия за периода от м. 12.2017 г., до м.04.2020 г., доставена в апартамента, с абонатен №****, за тази сума е образувано и.д.№ 924/2023 г. при ЧСИ Н. М., peг. №841, задължението е изцяло изплатено; с Решение №236366/08.10.2019 г. по описа на СРС, ГО, 125 - ти с-в, по гр.д.№81006, впоследствие изцяло потвърдено с Решение от 05.06.2020 г„ на СГС, ГО, III - Б въззивен с-в по в.гр.д. №354/2020 г., е признато за установено, че И. Й.- Н. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 689,97 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., за топлоснабдения апартамент с абонатен №****1, за описаното вземане бе образувано и.д. №20208560401629 при ЧСИ Б. Б. и задължението е изцяло изплатено от ищцата. Счита, че неоснователно заплатила посочените суми, тъй като процесният апартамент и таванско помещение се ползват еднолично от ответницата. Моли искът да бъде уважен и ответницата да бъде осъдена да й заплати сумата от 7 831, 96 лв., представляваща неоснователно платени от ищцата задължения към „Топлофикация София“ ЕАД, с което ответницата неоснователно се е обогатила. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна М. О.

М., подаден чрез назначения й от съда особен представител адв. И. М. К.. Ответницата оспорва иска като недопустим, доколкото ищцата е имала и други средства за защита, неоснователен и недоказан. В отговора не се оспорва, че ищцата е била осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 7 822, 96 лв., представляваща стойността на нейния дял от доставената и потребена топлинна енергия в апартамента и прилежащото му таванско помещение, находящи се в

*******************************, както и че е изплатила посочената сума. Твърди, че до 15.07.2016 г., когато с влязло в сила решение е възстановена запазената част на 2 ответницата от процесния недвижим имот и прилежащото му таванско помещение, ищцата е била единствен титуляр на задълженията към „Топлофикация София“ ЕАД.

Оспорва твърденията на ищцата, че в периодите, за които е заплатила задължения към топлопреносното дружество, ответницата е ползвала еднолично имота или й е отказала достъп. Сочи, че след 15.07.2016 г. страните по делото са съсобственици в имота и дължат да участват в ползите и тежестите на общата вещ съобразно дела си, респективно не е налице неоснователно разместване на блага. Оспорва твърдението ответницата да е ползвала имота, като счита същото за недоказано. Отделно твърди, че М. О. М. не е живяла там, а същевременно имотът се е ползвал от други лица, а именно синът на ответницата К. М. М. и юридически лица - „Стрийт ТВ Медия“ ЕООД, „Зет Броудкастинг“ ЕООД. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Твърди още, че между страните е извършвано извънсъдебно прихващане на суми. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че И. П. Й. и М. О. М. са съсобственици при равни квоти на апартамента и прилежащото му таванско помещение, находящи се в

*******************************, както и че И. П. Й. е заплатила сумата от 7 831, 96 лв. на „Топлофикация София“ ЕАД.

От събраните по делото доказателства се установява, че с Решение от 19.05.1975 г. по гр.д. № 1326/1975г. на СРС и на основание чл. 286 ГПК /отм./ в дял на третото за производството лице – К. П. М. е поставен недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в ******************************, заедно с таванско помещение и 34/100 ид.ч. от общите части на сградата и мястото, представляващо парцел XIII-5 от кв. 4 по плана на ***************************** /л. 5/. Като писмено доказателство е прието Решение № 46 от 01.05.2018г. по гр.д. № 307/2017г. на САС с обезличени данни и без заверка за влизане в сила. От съдържанието му е видно, че по предявени от ответницата срещу ищцата искови претенции е било постановено Решение от 15.07.2016 г. по гр.д. № 13194/2012г. на СГС, с което са отхвърлени установителни искове с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН и чл. 42, ал. 1, б. „в“ ЗН за прогласяване нищожността на завещателно разпореждане, извършено от К. П. М. в полза на И. П. Й. и конститутивен иск с правна квалификация чл. 43, ал. 1, б. „а“, вр. с чл. 15 ЗН за неговото унищожаване, уважен е конститутивен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане до размера на 1/2 ид. ч. и възстановяване в този размер запазената част на М. О. М..

Първоинстанционното решешение е потвърдено от въззивната инстанция /л. 81-83/.

По делото е прието Решение № 2227 от 12.08.2022г. по в.гр.д. № 12349/2021г. на СГС, по силата на което е установено, че И. П. Й. и М. О. М. всяка от тях по отделно дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от по 1 654,48 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за аб. № **** за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016г., както и сумата от 37,90 лева – възнаграждение за дялово разпределение за същия период. /л. 131-142/. С Решение № 71544 от 13.04.2020 г. по гр.д. № 52745/2018 г. на СРС, 24 с-в е признато за установено, че И. П. Й. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1 497,59 лева за доставена топлинна енергия за периода от м.

3

05.2014 г. до м. 04.2017 г. в топлоснабден имот, находящ се в *******************************, ет. 2, аб. № *****, сумата от 185,15 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода от 16.09.2015 г. до 31.10.2017 г., сумата от 31,29 лева за услуга за дялово разпределение, както и 5,33 лв. – мораторна лихва върху главницата. /л. 123-125/. Съдебният акт е влязъл в сила на 05.06.2020 г. С последващо Решение № 236366 от 08.10.2019 г. по гр.д. № 81006/2018г. на СРС, 125 св по отношение на И. П. Й. – Н. е установено, че последната дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 689,97 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес ******************************* за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., както и сума от 10,78 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2015г. до 17.11.2017г. /л. 119-121/. Срещу така постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищцата и е образувано в.гр.д. № 354/2020г. по описа на СГС.С Решение № 3355 от 05.06.2020г. въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като на основание чл. 296, т. 1 ГПК решението е влязло в сила на 05.06.2020г. /л. 127-129/. С Решение № 1390 от 23.02.2022г. по гр.д. № 35280/2021 г. на СРС, 51 с-в, с е признато за установено, че И. П. Й. – Н. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на ½ от 6 605,77 лева за доставка топлинна енергия за периода от м.12.2017 г. до м.04.2020 г. за топлоснабден имот в *******************************, ет. 2, аб. № ****, ведно със законната лихва, считано от 29.01.202 1г. до окончателното плащане, както и ½ от 665,62 лева – обезщетение за забава върху стойността на доставената топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 20.01.2021г. Съдебният акт е постановен при участието на М. О. М. като трето лице – помагач на страната на И. П. Й., и е влязъл в сила на 07.04.2022г. /л.

109-111/. С Решение № 4277 от 05.05.2022г. по гр.д. № 1226/2022г. по описа на СРС, 128 с-в е установено, че ищцата – И. П. Й. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 596,21 лева, представляваща цената на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот с аб. № *****, ведно със законната лихва, считано от 23.09.2021г. до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на 180,34 лева за периода от 15.09.2019г. до 08.09.2021г. Отхвърлена е исковата претенция на топлопреносното дружество за заплащането на услугата за дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020г. на стойност от 20,50 лв., както и мораторната лихва върху тази главница в размер на 4,31 лв. Ответницата отново е била конституирана като трето лице – помагач на И. Й., като съдебното решение се е стабилизирало на 08.06.2022г. /л. 114-117/. С последващо Решение № от 01.09.2022г. е допусната промяна на явна фактическа грешка в частта, посочваща сумата за доставена топлинна енергия“, като е постановена сумата от 617,84 лв. вместо посочената от 596,21 лв. Съдебният акт е влязъл в сила на 22.09.2022г. /л. 113/.

Като писмено доказателство е приета Нотариална покана от 09.02.2022 г. от И. П.

Й. – Н. до М. О. М., инкорпорираща искане за заплащане на сумата от 57 834,46 лева, представляваща сбор от заплатените данъци и такси до 202 0г. и погасените задължения за доставена топлинна енергия и съдебни разноски за съсобствения им недвижим имот с адрес: *******************************, ет. 2, както и претенция за заплащане на обезщетение за този имот, тъй като е лишена от неговото ползване /л.

31-33/. С нотариална покана от 14.07.2022 г. до ищцата ответницата е отправила искане на 22.08.2022г. да бъдат предадени ключовете от съсобствена сграда и гараж, с адрес в ************************************ с цел извършване на необходими ремонтни дейности в недвижимите имоти /л. 23-25/. Същевременно с това, ответницата е обективирала и желание да се ползва от припадащите се идеални части от апартамент № 3, гараж, магазин и складово помещение, находящи се в 4