Решение № 3589 от 04.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3589 гр. Пловдив, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20225330116463 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от Е. Д. М., ЕГН **********, против „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 143 ЗЗП, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит № ********* от ****** г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1080 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща закона и като неравноправна.

Предявени са и насрещни искове от „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, против Е. Д.

М., ЕГН **********, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: 357,33 лева – падежирала главница по Договор за потребителски кредит № ********** от ****** г., дължима за периода 01.09.2022 г. – 01.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – ******* г. до окончателното изплащане на вземането; 4,99 лева – обезщетение за забава, начислено върху просрочената главница за периода 02.09.2022 г. – 01.01.2023 г.; 80,67 лева – възнаградителна лихва, дължима за периода 01.10.2022 г. – 01.01.2023 г.; 1,15 лева – обезщетение за забава, начислено върху възнаградителнта лихва за периода 02.10.2022 г. – 01.01.2023 г.; 379,04 лева – предсрочно изискуема от ****** г. главница по Договор за потребителски кредит № ******* от ******г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – ******* г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит № ******** от ****** г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата от 1000 лева, при уговорен годишен лихвен процент от 41,05 % и ГПР – 49,72 %. В чл. 6 от договора била предвидена неустойка в размер на 1080 лева, дължима при неизпълнение на задължението на ищеца в дадения срок да предостави обезпечение.

1

Твърди се, че клаузата за неустойка е нищожна, тъй като с нея се накърнявали добрите нрави, достигало се до значителна нееквивалентност на насрещните престации, нарушавал се принципът на добросъвестност и справедливост. Същата била неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 и т. 19 ЗЗП, тъй като размерът й бил почти равен на получената сума по кредита. Неустойката била в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48, доколкото с нея се прехвърлял рискът от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и се стигало до допълнително увеличаване размера на задълженията.

Неустойката излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като с нея се целяло единствено неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя. С нея се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Трайната съдебна практика била последователна и непротиворечива по отношение на неравноправния характер на подобна договорна клауза.

Поради изложеното е направено искане да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит № ********* от ********* г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1080 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща закона и като неравноправна. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника „Неткредит“ ООД е постъпил отговор на искова молба, с който счита предявения иск за неоснователен.

Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за потребителски кредит от ****** г., по силата на който ответното дружество, предоставило на ищеца заемни средства в размер на 1000 лева. Не оспорва наведените от ищеца твърдения за уговорените в договора годишен лихвен процент и годишен процент на разходите в посочените размери.

Оспорва твърденията за нищожност на клаузата за неустойка по чл. 6 от договора за кредит. Твърди, че е налице еквивалентност на предвидената неустойка и поетото от страна на потребителя задължение. Дружеството изпълнявало социална функция, възпрепятстваща финансовото изключване на цяла категория от потребители, нуждаещи се от своевременно предоставяне на парични средства за покриване на техните неотложни разходи.

Неустоечната клауза обезпечавала задължението за предоставяне на обезпечение, като изборът на самото обезпечение било предоставено на волята на потребителя. Обезпеченията в правото играели решаваща роля при упражняване на правата и тяхната защита.

Обезпечителната функция на неустойката произтичала от стимулиращия ефект за длъжника, който, за да не претърпи неблагоприятните последици от плащането на неустойка, щял да положи максимални усилия да изпълни точно задължението си. Процесната неустойка представлявала компенсаторна неустойка. Изтъква, че потребителят е разполагал с възможността да вземе информирано решение дали да предостави обезпечение, какъв вид обезпечение да представи и като цяло дали да сключи договор за кредит при предложените условия. Хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗПК не била налице, тъй като на потребителя била представена още преди сключване на договора информацията по чл. 5, ал. 2 ЗПК.

Позовава се на Директива 2008/48/ЕО.

Сочи, че в случай на непредоставяне на нито едно от предвидените обезпечения, кредитополучателят се е съгласил да заплати неустойка в общ размер на 1080 лева, като в чл. 6, ал. 4 от договора изрично е посочено, че неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурена гаранция. В този смисъл се твърди, че начисляването на неустойка е поставено в зависимост от поведението на кредитополучателя. Твърди, че дори 2 максималният размер на неустойката, съпоставен с размера на гаранцията за обезпечаване на вземането, не се явява прекомерен. Посочва, че клаузите от договора за предоставяне на обезпечение и задължение за неустойка не са довели до неоправдано разместване на имуществени права. Счита, че в ГПР не следва да се включват сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от договорните му задължения. Поддържа, че доколкото европейското и националното законодателство изрично изключват възможността неустойката (като сума за неизпълнение на договорно задължение) да бъде включена в годишния процент на разходите, то и твърдението на ищеца за заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК е неоснователно.

Поради изложеното, моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор на исковата молба са предявени насрещни искове от „Неткредит“ ООД против Е. Д. М..

Твърди се, че кредитополучателят не е изпълнил задълженията си по Договор за потребителски кредит № ********** от ********* г., което обуславя правния интерес на кредитора да го обяви за предсрочно изискуем, позовавайки се на чл. 8 от договора.

Направено е искане исковата молба да се счита за уведомление за обявяване на задълженията по договора за кредит за предсрочно изискуеми. Посочено е, че за погасяване на задължението по процесния договор са извършени следните плащания: 193 лева на ******* г. и 193 лева на ******* г.

Направено е искане за осъждане на кредитополучателя да заплати на кредитора сумите, както следва: 357,33 лева – падежирала главница по Договор за потребителски кредит № ******** от ******* г., дължима за периода 01.09.2022 г. – 01.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – ******* г. до окончателното изплащане на вземането; 4,99 лева – обезщетение за забава, начислено върху просрочената главница за периода 02.09.2022 г. – 01.01.2023 г.; 80,67 лева – възнаградителна лихва, дължима за периода 01.10.2022 г. – 01.01.2023 г.; 1,15 лева – обезщетение за забава, начислено върху възнаградителнта лихва за периода 02.10.2022 г. – 01.01.2023 г.; 379,04 лева – предсрочно изискуема от ******* г. главница по Договор за потребителски кредит № ******** от ********** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – ******** г. до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Е. Д. М. със становище за неоснователност на предявените насрещни искове.

Твърди, че Договор за потребителски кредит № ********** от ************ г. е нищожен на специалните основания, предвидени в чл. 22 ЗПК.

В договора бил посочен размер на ГЛП от 41,05 %, но липсвали каквито и да било условия за прилагането му, което представлявало нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 9 ЗПК. Липсвало и изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. На следващо място счита, че в нарушение на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК бил посочен размер на ГПР от 49,72 %, но липсвало уточнение какви точно разходи се включват в посочения процент. Не било ясно посоченият годишен лихвен процент как се изчислява по отношение на общия ГПР. Не ставало ясно и защо има разлика между ГЛП и ГПР, доколкото се заявявало, че в годишния процент на разходите се съдържа единствено и само лихвата. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР, противоречало на изискването за яснота, въведено в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди се, че в настоящия случай има погасителен план, който обаче не отговарял на изискванията 3 на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, което поставяло в невъзможност потребителя да разбере заплащаните от него вноски по погасителния план какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Посоченото се явявало още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем. Наред с това в процесния договор била уговорена неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на потребителя. Сочи, че за да възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица кумулативно дадени условия и изпълнението им в много кратък срок, което поставяло кредитополучателя в обективна невъзможност да ги изпълни. Счита, че фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В годишния лихвен процент следвало да бъде включена и неустойката, в който смисъл се твърди, че посоченият в договора ГЛП не е реално приложеният. Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора, тъй като в него следвало да участва и сумата от 1080 лева, изразена като процент.

Това не било сторено, поради което била нарушена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По този начин се допускало нарушение на правилото ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва – чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поради невключване на уговорката за заплащане на неустойка в ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, което представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.

Оспорва като нищожни и клаузите за договорна лихва и обезщетение за забава, както на основание изложените по-горе съображения, така и поради противоречие с добрите нрави. Поддържа, че предвид характера на предоставената по договора услуга, посочените в същия уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност.