Решение № 163 от 06.08.2020, Районен съд - Нова Загора

Р Е Ш Е

Н И Е № гр. Нова Загора, 06.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Новозагорският районен съд в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ при секретаря: Радка Чолакова, като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНОВ гр. дело № 1856 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул.„Д-р П. Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет.2, офис № 4, чрез пълномощник юрисконсулт И.Н.Н. срещу С.Г. Д., с ЕГН ********** и П.Г.Д., с ЕГН:

**********, като длъжници в размер на 3239.98 лв., представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 2218341/04.04.2016 г.

В исковата молба ищецът твърди, че на 19.11.2018 г. бил подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, по силата на което вземането на „УниКредит

Кънсюмър Файненсинг” ЕАД срещу С.Г.

Д. и П.Г.Д., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 2218341, одобрен на 31.03.2016 г и подписан на 04.04.2016 г., било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството-кредитор.

Посочва, че Общите условия на „УниКредит

Кънсюмър Файненсинг” ЕАД съдържали изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Сочи също, че съгласно чл.4.3 от рамковия договора за цесия, „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в качеството на цесионер се задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което имала изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД. Твърди, че в изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона на кредитополучателя и поръчителя били изпратени по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия, ведно с уведомление за предсрочната изискуемост с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/2218341 от 04.06.2019 г. до С.Г. Д. и с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ-СД/2218341 от 04.06.2019 г. до П.Г.Д. чрез ЧСИ Р.М., peг. №

868, с район на действие - Окръжен съд Стара Загора и видно от приложените документи, уведомителните писма били връчени на ответника П.Д..

Ицецът посочва, че прилага и моли да бъде връчено на ответниците, ведно с исковата молба и приложенията към нея, в случай че последните оспорят действията във връзка с уведомяването им за станалата продажба на вземания, както и за настъпилата предсрочна изискуемост, копие от уведомлението за извършената цесия и обявената предсрочна изискуемост от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с изх.№ УПЦ/УПИ-С-УКФ/2218341 от

04.06.2019 г. и УПЦ/УПИ-С-УКФ-СД/2218341 от 04.06.2019 г.

Позовава се на постановените от ВКС на основание чл.290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т.о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД и същото следвало да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.

В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес и съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящото производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, моли съдът да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.

Сочи, че уведомлението по реда на чл.99, ал.4 от ЗЗД било предвидено в полза на длъжника, с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение и длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на посоченото счита, че фактът кога и на кого било връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока било Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011 г., IV г.о. и Решение № 173/15.04.2004 г. на ВКС по гр.дело 788/2013 г., ТК.

Ищецът подробно е разяснил, че в случай че ответниците не бъдат намерени на установените по делото адреси и исковата молба бъде надлежно връчена на назначените на ответниците на основание чл.47, ал.6 от ГПК особени представители и последните възразят относно редовността на уведомяването за извършената цесия и за предсрочната изискуемост на процесния Договор с връчването на препис от исковата молба, моли съдът да има предвид следното: установената фикция в чл.47, ал.1 и ал.5 от ГПК била приложима, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В този случай законът приемал връчването за редовно и с изтичане на срока за получаване на книжата, съдът приемал, че длъжникът е получил изходящото от цедента чрез пълномощника уведомление за цесиите, а с назначаването на особен представител на ответника по реда на чл.47, ал.6 от ГПК възниквало представителство по закон, не договорно представителство за назначения адвокат и до назначаването му се стига, след като съдът приеме, че връчването на книжата е станало редовно, т.е. връчването на исковата молба и книжата към нея предхождали назначаването на особения представител и последващото получаване на исковата молба и книжата към нея от особения представител не засягали редовността на връчването на ответника. В подкрепа на гореизложеното били Решение № 2887 от 30.10.2018 г. по гр.д. № 1708/2017 г. на Pайонен съд - Сандански и Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 на Pайонен съд - Варна.

Посочва, че с оглед гореизложеното съдът приемал, че с факта на редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, включващи и договора за цесия, и пълномощното, и уведомления за извършената цесия, изходящо от цедента чрез неговия пълномощник, както и уведомление за предсрочна изискуемост, на основание чл.47, ал.5 от ГПК, с изтичането на срока за получаването на книжата, длъжникът е получил уведомленията. Получаването на уведомленията било факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следвало да бъде съобразен при решаването на делото на основание чл.235, ал.3 от ГПК. Проверката за редовност на връчването по реда на чл.47, ал.5 от ГПК се правела с оглед залепването на уведомление на настоящ и постоянен адрес на ответника - физическо лице при неоткриването му на адреса и изтичането на срока по ал.2 и предхождала назначаването на особен представител на ответника, съобразно ал.6 на чл.47, поради което и получаването на книжата от особения представител било ирелевантно към редовността на връчването на исковата молба и доказателствата към нея. В този смисъл било Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 г. на Районен съд - Варна.

Сочи също, че на основание чл.47, ал.6 от ГПК при изпълнение на предпоставките по чл.47, ал.1-5 от ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител.

Връчването на всички книжа по делото на ответника било надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждали свързаните с факта на връчване правни последици. Предвид изложеното се налагал цялостен извод, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на кредитора, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлявало надлежно уведомяване на длъжника-ответник. Горното становище било залегнало в мотивите на постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г., I т.о., ТН на ВНС.

Твърди се, че процесното вземане произтича от одобрен на 31.03.2016 г. и подписан на 04.04.2016 г. Договор за потребителски паричен кредит № 2218341 между С.Г. Д. в качеството й на кредитополучател и П.Г.Д. в качеството му на поръчител с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Общите условия, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД предоставяло потребителски кредити. Цитираните Общи условия били неразделна част от договора за кредит. С факта на подписването на Договора Кредитополучателят удостоверявал, че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на банката, получил е екземпляр от Общите й условия, запознат е с тях и безусловно ги приема.

Ищецът твърди, че съгласно условията на сключения договор Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 3000.00 лева, която сума била преведена по посочената от Кредитополучателя банкова сметка, ***.04.2016 г. и страните били постигнали съгласие, че главницата или общия размер на кредита е 3114.00 лв., който представлявал сборът от чистата стойност на кредита 3000.00 лв. и такса за разглеждане на кредита 114.00 лв., като последната Кредитополучателят се задължил да заплати на Кредитора на 120 броя равни части, които били включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска. Сочи се, че страните постигнали съгласие Кредитополучателят да бъде включен в Групова застраховка, по която била договорена застрахователна премия в размер на 379.20 лв., за което Кредитополучателят подписал декларация.

Застрахователната премия също била разделена на 120 броя месечни плащания, дължими на падежните дати на съответните месечни погасителни вноски, а съгласно условията на сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна застрахователна премия на съответния падеж на погасителната вноска, се предоставял едномесечен гратисен период, в който ако не бъде извършено плащане по застрахователната премия застрахователното покритие се прекратявало автоматично, предвид което за периода считано от 1.11.2018 г. по задължението не били начислявани месечни застрахователни премии.

Посочва се също, че подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата в кредита сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи били посочени в погасителен план, който бил неразделна част от договора за кредит. Разяснява се, че размера на всяка месечна погасителна вноска включвал съответна част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита, комисионната /таксата/ и съответна част от застрахователна премия.

В погасителния план били посочени и падежът на изискуемост и погасяване на всяка една от вноските.

Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявал с възнаградителна лихва, месечния размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която се начислявала от датата на отпускане на кредита и подписвайки договора за кредит, като страните били постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 3189.60 лв. Общата сума, която Кредитополучателят се задължил да върне при сключване на договора за кредит била в размер на 6682.80 лв., която съгласно клаузите на договора за кредит била платима на 120 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 55.69 лева, като първата погасителна вноска била дължима на 1.05.2016 г., а последната била с падеж на 1.04.2026 г., съгласно погасителен план, неразделна част от Договора за кредит, в който бил посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска.