Решение № 6 от 19.01.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Монтана, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СЕМОВ при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно наказателно дело № 20231630201417 по описа за 2023 година Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.).

С Наказателно постановление № 12-2300180/03.11.2023г. на Директор Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана на „ЕГ” (технически погрешно посочено в НП „ЕГ“) ЕООД гр.Монтана, ЕИК ХХХХХХ, представлявано от управителя П. Г. С., в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1800 (хиляда, осемстотин) лева на основание чл.415, ал.1 от КТ, за административно нарушение по смисъла на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) вр. с чл.61 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Недоволно от Наказателното постановление „ЕГ” ЕООД гр.Монтана, ЕИК ХХХХХХ, чрез управителя П. Г. С., моли да бъде отменено.

Въззиваемата страна, като административно-наказващ орган Директор Дирекция „ИТ“ – гр.Монтана, чрез ст. юрисконсулт СК пледира да се потвърди НП по изложени доводи в съдебно заседание и в писмена защита.

Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима и частично основателна.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок от 1 управителя П. Г. С..

Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

При извършена последваща проверка на място на 27.09.2023г. по спазване на трудовото законодателство и по – точно дали са изпълнени дадени предходни предписания, и в Дирекция „ИТ“ – Монтана на 28.09.2023г., от инспектори към Дирекция ,,ИТ” - Монтана в обект многофамилна жилищна сграда, находяща се в гр.Монтана, ул.ПЕ № ХХ, обект на „ЕГ“ ЕООД гр.Монтана, било установено, че не е изпълнено задължително за изпълнение предписание № 2 – „изграденото стълбище на многофамилна жилищна сграда в гр.Монтана не е обезопасено чрез парапети или ограждения, което създава опасност за падане от височина“. Срокът за изпълнение на предписанието е бил 12.09.2023г.

За извършената поредна проверка бил съставен протокол № ПР 2336353/28.09.2023г., връчен по надлежен ред на управителя П. С..

Била изпратена покана за съставяне на АУАН до „ЕГ“ ЕООД гр.Монтана, получена от техническия сътрудник ДД. На 05.10.2023г. не се явил представител на „ЕГ“ ЕООД гр.Монтана или упълномощено лице, като на 06.10.2023г. при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН бил съставен АУАН № 12 – 2300180 за установеното административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ от св.М. К. П – гл. инспектор в Дирекция „ИТ“ – Монтана в присъствието на св.П. С. А. в присъствието на св.Л. К. Р.. Така съставения АУАН бил връчен по реда на чл.416, ал.3 от КТ, с обратна разписка, получена от техническия сътрудник ДД. Срещу съставения АУАН не постъпили писмени възражения от дружеството работодател.

На базата на изготвения АУАН № 12-2300180/06.10.2023г., Протокол за извършена предходна проверка с № ПР 2332051/30.08.2023г., връчен по надлежен ред на 30.08.2023г. лично на управителя П. С., Протокол за извършена проверка с № ПР 2336353/28.09.2023г., връчен по надлежен ред на 28.09.2023г. лично на управителя П. С., Директор Дирекция ”ИТ” - Монтана като административно-наказващ орган (АНО) намерил, че „ЕГ” ЕООД гр.Монтана в качеството си на работодател е извършило административно нарушение по смисъла на чл.415, ал.1 от КТ вр. с чл.61 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, поради което било санкционирано на същото основание.

В хода на съдебното следствие актосъставителя св.М. К. П пояснява, че на 27.09.2023г. е установил непоследствено, че процесното предписание не е изпълнено, т.е. продължавало да не е обезопасено стълбището на многофамилната жилищна сграда чрез парапети или ограждения, което създавало опасност от падане от височина.

По указания на съда, съгласно писмо изх. № 23099934/08.12.2023г. по описа на Дирекция „ИТ“ – Монтана, е посочено, че лицето ДД заема 2 длъжността „технически сътрудник“ в „ЕГ“ ЕООД гр.Монтана, а спрямо едноличното дружество жалбоподател е посочено, че НЯМА съставени други АУАН, респ. издадени други влезли в сила НП-я, за нарушения на трудовото законодателство.

Нарушението се оспорва от „ЕГ“ ЕООД, което чрез управителя П. Г. С. излага следните доводи:

Считам, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателнотото постановление са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които обуславят отмяната на обжалвания акт.

На първо място, при съставяне на АУАН и издаването на НП са допуснати нарушения на процесуалния закон, които са самостоятелно основание за отмяна на НП. АУАН с съставен в отсъствие на нарушителя в разрез с разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Това е така защото съгласно текста на визираната норма, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. В настоящия случай поканата за съставяне на АУАН с получена от лице за което не са събрани данни да е служител на дружеството или оправомощено да приема книжата по смисъла на чл.180, ал.5 от НПК.

Следователно не е налице надлежно връчване па поканата за съставяне на акта, което препятства съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя.

На следващо място, считам, че не е налице и надлежно връчване на съставения АУАН. Съгласно разпоредбата на чл.416, ал.3 от КТ, специална по отношсние на чл.43, ал.4 от ЗАНН, АУАН се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл.399, 400 и 401. В случая АУАН не е връчен лично на мен като представляващ дружеството, а на лице без представителна власт, което не е изрично упълномощено да представлява същото в санкционни производства, в това число да получава от името на дружеството съставени срещу него актове за установяване на административни нарушения.

Изискването за нарочно упълномощаване за представителство в административно-наказателното производство следва от самия характер на производството, доколкото неблагоприятните последици от налагане на евентуална санкция, възникват директно в правната сфера на нарушителя, поради което законът поставя изискване за изричното му волеизявление в тази насока. Като е приел, че съставения АУАН е надлежно връчен и е издал НП, административно-наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение.

Считам, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са нарушени императивни разпоредби - чл.42, ал.1, т.3 от 3

ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Тъй като в същите липсва посочена дата, на която е извършено нарушението, като по този начин е допуснато нарушение, налагащо отмяна на обжалваното наказателно постановление. Датата на извършване на нарушението е съществен реквизит на акта за установяване на нарушението и на наказателното постановление, затова същата трябва да бъде посочена по еднозначен начин, за да може наказаното лице да разбере обвинението и да организира защитата си, а съдът да осъществи контрол за законосъобразност.

Датата на извършване на нарушението е индивидуализиращ негов признак и очертава предмета на доказване, поради което непосочването й ограничава правото на защита на наказаното лице да узнае съставомерните фактически обстоятелства и да ги оспори. Точното посочване на датата на извършване на нарушението е от значение за проверката относно спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН и в този смисъл липсата или неточното посочване препятства извършването на тази проверка.

Следва да се посочи, че предвид правораздавателния характер на наказателните постановления, тези реквизити не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика или по тьлкувателен път от съдържанието на други документи по преписката, както в случая, с оглед посочената крайна дата за изпълнение на даденото предписание.

На следващо място, считам че наказващият орган не е спазил изискването за точно описание на нарушението, което на самостоятелно основание е довело до нарушаване на правото на защита на представляваното от мен дружество, като последното според съдебната практика винаги е основание за отмяна на НП. Както в АУАН, така и в НП следва да бъдат посочени законовите норми, които са нарушени. В този смисъл следва да е налице правно единство между цифровата и словесната квалификация на нарушението, посочени в акта и НП. В настоящия случай това не е така - в съставения АУАН е дадено словесно описание на нарушение, което не съответства с правната квалификация на нарушението, като налице е несъответствие на дадената правна квалификация на извършеното нарушение в съставения АУАН и издаденото НП. По този начин е създадена неяснота относно приетото от административно-наказващия орган за нарушение и е накърнено правото на защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение се твърди, че е извършил. Нарушението на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.

Считам, че определената с издаденото НП имуществена санкция не съответства на чл.27 от ЗАНН и се явява несправедлива. Наказващият орган не е взел предвид тежестта на нарушението, липсата на реално настъпили вредни последици, както и обстоятелството, че наказанието е първо за представляваното от мен дружество, поради което моля определеното наказание „имуществена санкция“ да бъде намалено до предвидения в закона минимум от 1500 лева.

Със становище вх. № 12919/12.12.2023г. по описа на регистратурата на 4

МРС, жалбоподателя „ЕГ“ ЕООД гр.Монтана, с представител П. Г. С., поддържа жалбата, не сочи и не представя нови доказателства.

Във връзка с възражение на жалбоподателя съдът изиска писмена справка от БП, в отговор на което с писмо изх. № 66-08-584/20.12.2023г.

Ръководител ОПС – Монтана е посочил следното: препоръчана кореспондеска пратка РЅ 3400ООТІЅСF ИД е предадена за доставка на пощальоните при ПС - Монтана Ц на дата 11.10.2023г. Описана е в опис обр.

242Е на ред 29. Същия ден пратката е носена за доставка на адрес 3400 гр.Монтана, ул.КМ № ХХ. На този адрес се намира седалищетото на фирма „ЕГ“ ЕООД. Пратката е получена от лицето ДД.

По силата на „Общи условия по договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи извършвани в „БП“ ЕАД чл.44а - препоръчаните пощенски пратки се доставят лично на получателя на адреса срещу подпис. При отсъствие на получателя пратката може да бъде доставена на негов пълномощник, а когато върху пратката няма изрично указание „лично на получателя“ може и на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като се вписват имената на лицето получило пратката. По силата на чл.44а не е необходимо изрично пълномощно за получаване на кореспонденция и поради тази причина такова не е искано от управителя на фирма „ЕГ“ ЕООД и няма налично в ПС Монтана Ц.

Съобразно доказателствата по делото съдът намира, че АНО е приложил правилно закона. Събраните по делото писмени и гласни доказателства доказват извършено административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ – “Който не изпълни принудителна административна мярка (ПАМ), приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10000 лв”. ПАМ е и задължително предписание спрямо работодател по смисъла на чл.404, ал.1, т.1 от КТ.