Решение № 24 от 20.01.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Варна, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело № 20243001000484 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. №3330/08.07.2024г. по описа на РОС на ответника „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве” АД, ЕИК 200299615, подадена чрез пълномощник адвокат Б.

М., ВАК, и въззивна жалба вх. №3052/21.06.2024г. по описа на РОС, на ищеца Ц. П. Ц., ЕГН **********, подадена чрез пълномощници адвокат Н. Д., ШАК, и адвокат Г. Р., САК, срещу решение №117/11.06.2024г. на Окръжен съд – Разград, постановено по гр.д. №327/2023г. по описа на РОС, ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище град София, е осъден да заплати на ищеца Ц. П. Ц., ЕГН **********, с адрес в *****, с което е присъдена сумата от 110 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на причинените му неимуществени вреди от смъртта на неговата съпруга Р.Н. Ц.а, загинала при ПТП, настъпило на 30.12.2022г. в *****, по вина на водача на т.а. „ Мерцедес Вито”, с рег. № ***** Н.В.Н., ЕГН **********, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното дружество „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК 200299615, със седалище гр. София, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 03.05.2023г. до окончателното й плащане. С жалбата се оспорва съдебният акт в отхвърлителната част над присъдената сума от 110 000 до 130 000 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, в който размер претенцията е била отхвърлена. В съответствие с това, както и с оглед 1 уважения размер на главния иск е разпределена и насрещната отговорност на страните по чл.78 от ГПК, като ответникът „ЗАД ДаллБогг: живот и здраве“ АД е осъден да заплати на пълномощника на ищеца, осъществил безплатно процесуално представителство в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 9 116,26 лева, съответно дължимите на основание чл.78, ал.6 ГПК държавни такси и разноски по делото. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът Ц. Ц. е осъден да репарира на ответното дружество сумата 212,50 лева – част от разноските по съразмерност с отхвърлената част на иска.

Ищецът – въззивник Ц. П. Ц., ЕГН **********, обжалва първоинстанционното решение в частта му, с която искът за обезщетяване на неимуществените вреди е отхвърлен за разликата над присъденото обезщетение от 110 000 лв. до 130 000 лв. (част от първоначално претендираната сума), ведно със законната лихва, считано от 03.05.2023г. до окончателното плащане, с оплаквания, че в тази му част решението е неправилно и необосновано, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди неправилно приложение нормата на чл. 52 ЗЗД и въведения с него обществен критерий за справедливост, както и несъобразяване на трайната практиката на ВКС и задължителните указания, съдържащи се в ППВС №4/1968г. и ППВС 17/1963г. Съдът не е извършил необходимия задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, както и в непълнота е обследвал установените факти и обстоятелства, имащи значение за справедливия размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, цялостното негативно отражение на деликта върху психичното и емоционално състояние на ищцовата страна. В тази връзка се поддържа оплакване за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и постановяването на необоснован съдебен акт. Сочи нарушения на чл. 236 ГПК, изразяващи се в недооценяване на особено близките отношения между пострадалото лице и ищеца, на силната духовна и емоционална връзка, интензитета и продължителността на търпените страдания от прекъсването й. Намира присъдения размер от 160 000 лв. за несправедлив на фона на застрахователната и съдебна практика в тази насока. Навежда доводи за нуждата от съобразяване на инфлационните процеси в страната с цел създаване осъвременена съдебна практика по прилагане на правните норми и в частност на чл. 52 ЗЗД, посочвайки относими към настоящия случай съдебни решение на други съдилища в страната (решение № 207/26.11.2021 г, по т.д. № 516/2021 г. по описа на ПАС, недопуснато до касационен контрол с определение от 30.11.2022г. по т.д. № 205/2022г. по описа на ВКС, II ТО; решение № 180/08.05.2024 г. по в.гр.д.№ 109/2024 г. по описа на ПАС, ГО, 3-ти състав; решение № 32/19.02,2024г. по в.гр. д. № 434/2023г. по описа на Окръжен съд-Бургас и др.). Сочи, че съдът не е взел под внимание и действащите застрахователни лимити, увеличаващия се инфлационен индекс и социално-икономическите условия в страната към момента на приключване на съдебното дирене. Позовава се и на 2 задължителната практика на ВКС, постановена по новия съдопроизводствен ред – решение №749/05.12.2008г., решение № 124/11.11.2010г. на 2-ро т.о. на ВКС и др., както и постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 95/24.10.2012г. 1 т.о., решение № 83 от 2009г. 2 т.о., решение № 1/26.03.2012г. и Решение № 99/08.10.201Зг. на 2 т.о. на ВКС. Моли при необходимост, да бъде извършена справка по служебен ред от сайта на НСИ във връзка с твърденията за увеличаващ се инфлационен индекс. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане допълнително на сума в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.05.2023г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал.1, т.2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно въведения материален интерес пред ВапС с въззивната жалба. Не се правят искания по доказателствата.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, подаден чрез адв. Б. М., в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на ищеца. По отношение оплакването за нарушение на чл. 52 ЗЗД, на свой ред намира, че действително такова е допуснато от съда, но това е довело до присъждане на прекомерно завишен размер и несъответстващ на практиката на съдилищата по аналогични случаи. Счита, че въззивникът само е изброил критериите за справедливо обезщетение, без да обвърже същите с конкретния случай. Счита, че обезщетението следва да бъде определено към момента на настъпване на вредата, а не спрямо момента на постановяване на съдебното решение, с оглед на което намира за ирелевантно изследването на въпроса за нивата на инфлация през 2019 г., 2020 г. и сл. Присъденото обезщетение значително надвишава обезщетенията, присъждани към 2022 г. за аналогични случаи, а отделно от това счита, че съдът не е отчел значителната степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата с проявеното от нея неправомерно пътно поведение. Моли съда да остави без уважение подадената от Ц. Ц. въззивна жалба.

Въззивникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК 200299615, обжалва решението в осъдителната му част като намира същото за неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че по делото не било доказано причинените на ищеца болки и страдания да са надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите такива за съответната родствена връзка. Сочи, че първоинстанционният съд не е направил обективна преценка на обстоятелствата, като правните изводи са изцяло еднопосочни и неаргументирани, довели до погрешно заключение относно основателността и справедливия размер на обезщетението, както й за липсата на причинноследствена връзка между поведението на пострадалата и настъпилия вредоносен резултат. Счита, че вещото лице по изслушаната СПЕ не е 3 установил реакция на скръб при ищеца, която да е продължила по-дълго от обикновено или с по-висок интензитет. Не се установява наличието на трайно отражение върху психиката, като липсват адаптационни нарушения в социалната среда на ищеца, в какъвто смисъл са и събраните по делото гласни доказателства. Намира определеното обезщетение за несъответно на тежестта и интензитета, на вида и степента на претърпените от ищеца душевни болки и страдания. Сочи за неправилно приложение нормата на чл. 52, ал. 2 ГПК, при неотчитане критериите, които задължителната практика на ВКС въвежда по въпроса за справедливостта, поради което определеното от съда обезщетение за претърпените неимуществени вреди в общ размер на 160 000 лв. се явява прекомерно завишено и несъответстващо на практиката на съдилищата по аналогични случаи. В тази връзка твърди несъобразяване със задължителните указанията дадени с ППВС № 4/25.05.1961г. Сочи и относими към настоящия случай съдебни решение на други съдилища в страната (решение № 179 от 15.04.2024 г. по т. д. № 177 / 2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, решение № 1378/03.12.2023 г. по в. гр. д. № 1678 /2023 г. на САС, решение № 261328/01.12.2023 г. по гр. д. № 1604 / 2021 г. на ГО 1-29 състав на СГС).

Излага доводи за това, че съдът не е отчел изложеното от застрахователното дружество възражение по отношение твърдяната пряка причинно-следствена връзка с пътното поведение на пострадалата и настъпилите неимуществени вреди. Оспорва заключението на вещото лице за невъзможността пострадалата да забележи изчакващия за навлизане в паркинга автомобил.

Излага съображения за това, че при проявена необходима грижа за собствената си безопасност, тя е имала възможност да забележи автомобила, респ. е била длъжна да съобрази поведението си с това на навлизащите пътни превозни средства. Счита, че самата пешеходка е поставила водача в обективна невъзможност да предотврати настъпване на произшествието. Оспорва приетата по делото САТЕ, тъй като счита отговорите на вещото лице за субективни и пристрастни, което води до извода за необоснованост на експертизата. В тази връзка е отправил искане за допускането на повторна експертиза, в условията на евентуалност тройна, което искане съдът не е уважил и с това е ограничил възможността за изясняването на спорни по делото въпроси във връзка с възможността за предотвратяване на произшествието, респ. - за вина и на пострадалата. Намира за неправилни изводите на съда за правото на пешеходеца да се придвижи по най-кратния път, вместо да се придвижва по обособените за това зони. Излагат се съображения, че пострадалата е имала възможност да предотврати настъпване на произшествието, съобразявайки поведението си с разположението на автомобилите и интензивността на движението, като преди да предприеме пресичане се увери, че действията й са възприети от останалите участници в движението. Сочи се, че с проявената от нея самонадеяност пострадалата е спомогнала за собственото си увреждане, респективно за увеличаване размера на вредата. Въззивникът твърди, че поведението на пострадалата е било рисково и в нарушение на чл. 108 ЗДвП, както и че не е изпълнила и 4 вменените й с чл. 113, ал. 1, т.1 ЗДвП задължения, като в нарушение на чл. 114 ЗДвП е навлязла и внезапно зад движещият се на заден ход автомобил. Счита, че застрахователят не следва да обезщетява вреди от подобно противоправно поведение. В условията на евентуалност претендира да се отчете поведението на пострадалото лице и определеното обезщетение да бъде редуцирано поне с 50 %, каквато е и трайната съдебна практика с оглед принципа за справедливост на обезщетението. В заключение намира изплатеното от застрахователното дружество обезщетение за претърпените от ищцовата страна неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. за съобразено, както с икономическата обстановка в страната, така и с претърпените болки и страдания, в т.ч. с наличието на съпричиняване от страна на пострадалата.