Решение № 2810 от 27.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2810 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100505299 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на съделителя-ответник З. Л. В., чрез адв. Ц., срещу решение № 3754/05.03.2025г., постановено по гр.дело № 34726/2023г. по описа на СРС, 53-и състав, с което по предявения от ищеца М. П. П. иск по чл. 34 ЗС е допуснато извършването на съдебна делба на следния недвижим имот: апартамент № 51, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с идентификатор ***, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 60.32 кв.м, заедно с избено помещение № 16 и 1.813% ид.ч. от общите части на сградата, при съседи по акт за собственост: стълбище, ап. 52, улица и двор при квоти ½ ид.ч. за М. П. П. и ½ ид.ч. за З. Л. В..

С въззивната жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Жалбоподателят намира, че по делото било доказано,че тя била единствен собственик на процесното жилище на основание покупко-продажба и придобивна давност. Излага, че страните по делото – бивши съпрузи придобили правото на собственост в режим на СИО с договора за покупкопродажба от 06.12.1982г. Стойността на имота била 13 424 лева, изплащана изцяло с ипотечен заем от ДСК. На основание Указ за насърчаване на раждаемостта, след раждането на третото им дете, на съпрузите били опростени 7 000 лева от заема. За периода от 1989г. до 1992г. ищецът М. П. П. погасил около 1 400 лева, а през 1992г.

1 остатъкът бил изцяло погасен от ответника З. Л. В. с дарени от родителите й лични средства. Пред м. декември 1993г. съпругът М. П. П. напуснал семейното жилище, а през 1994г. с решение по гр.д. № 1054/1993г. по описа на СРС, 88-и състав, бракът между страните бил прекратен с развод. С решението жилището било предоставено на ответника В.. От тогава насетне същата владяла имота на правно основание – решението за развод, като през 1997г. сключила и последващ граждански брак.

Ответникът В. демонстрирала по отношение на ищеца намерението да владее имота само за себе си – използвала и поддържала имота непрекъснато, явно, постоянно, спокойно и несъмнено, правила подобрения, заплащала поддръжката на общите части.

Като сключила нов граждански брак преобразувала държането си във владение на целия имот, само за себе си. Промяната била доведена до знанието на ищеца и със същата ответникът отблъснала правата му. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът за делба – отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

Ищецът М. П. П., чрез адв. Н., в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли атакуваното съдебно решение да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Претендира присъждане на разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и заявеното от страните, намира за установено следното:

При извършената от съда проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно на въведените с въззивната жалба основания, по следните мотиви:

Установява се от представения по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ с рег. № 140, том V, от 10.05.1979г., че на 10.05.1979г. ищецът М. П. П. придобил правото на собственост върху процесния имот апартамент № 51, находящ се в гр. София, ж.к. ****, състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, с площ от 60.32 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение № 16 и 1.813 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: стълбище, ап. 52, улица и двор, а на избеното помещение: коридор, мазе № 17 и коридор. Видно от съдържанието на документа жилището било закупено от СНС при цена от 13 424 лева, с отпуснат на купувача заем от ДСК на същата стойност.

Безспорно между страните, а и видно от представеното по делото решение № 2

192 от 24.10.1994г., постановено по гр.д. № 1054/1993г. по описа на СРС, 88-и състав, към датата на сделката ищецът М. П. П. бил обвързан от валиден граждански брак с ответника З. Л. В. /към сделката П.а/. По силата на брачната връзка, на основание разпоредбата на чл. 13, ал. 1 СК от 1968г. /отм./, приложима към процесните отношения, вещните права по обективираната в за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ с рег. № 140, том V, от 10.05.1979г. сделка били придобити от страните в режим на съпружеска имуществена общност.

В тежест на оспорващия ответник е при условията на пълно и главно доказване да установи по делото, че жилището било придобито с нейни лични средства/принос, а именно с дарени й средства от родителите й. В тази връзка ответникът В. не е ангажирала никакви доказателства, предвид на което същото, въведено с писмения отговор на исковата молба възражение, въззивният съд намира за неоснователно.

Не е спорно и от представената по делото схема № 15-805702 от 26.07.2023г. на самостоятелен обект в сграда, издадена от СГКК гр. София, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-51 от 15.07.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 10.05.2017г., съдът приема за установено, че по актуален регулационен статут имотът има идентификатор ***, с адрес гр.

София, район Овча купел, ж.к. ****, ап. 51, и се намира в жилищна многофамилна сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта – 1, посочена в документа площ – 60.32 кв.м., с прилежащи части – избено помещение № 16 и 1.813 % ид.ч. от общите части на сградата, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж - ***, ***, под обекта – ***, над обекта ***, стар идентификатор – няма.

От представеното по делото решение № 192 от 24.10.1994г., постановено по гр.д. № 1054/1993г. по описа на СРС, 88-и състав, влязло в законна сила на 16.11.1994г., а и безспорно между страните съдът приема, че сключеният между страните граждански брак бил прекратен с развод. С прекратяването на гражданския брак съществувалата до този момент съпружеска имуществена общност върху вещите се преобразувала в обикновена дялова съсобственост – чл. 26, ал. 1 СК от 1985г. /отм./, при законово презумираните квоти – чл. 27 СК от 1985г. /отм./, а именно по ½ ид.ч. за всеки от бившите съпрузи. С бракоразводното решение съсобственото на страните процесно жилище било предоставено за ползване от ответника З. Л. и децата Екатерина, Петър и Лозан, а ищецът М. П. П. следвало да опразни и предаде жилището веднага след влизането на решението в сила.

3

От момента на прекратяването на съпружеската имуществена общност ответникът В. упражнявала фактическата власт върху имота въз основа на правно основание – влязлото в сила бракоразводно решение, с което ползването на съсобственото на бившите съпрузи семейно жилище било предоставено на нея и децата. Поради това ответникът В. установила държане на идеалните части на бившия си съпруг. С оглед разясненията в Тълкувателно решение № 1/06.08.2012г. по тълк.д. № 1/2012г., ОСГК на ВКС, за да започне да тече в нейна полза придобивна давност, същата следва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота спрямо своя съсобственик.

За установяване на промяната в намерението си от държане на идеалните части на бившия си съпруг към своенето им по делото са ангажирани гласни доказателства.

Разпитана св. М. – съсед на имота, излага, че познавала страните от 11989г., когато те закупили процесното жилище. Семейството заживяло там с трите си деца.

Няколко години по-късно съпругът напуснал жилището. В него останала съпругата З. с децата. После З. се омъжила отново. Живяла в жилището до 2018г., след което там останала дъщерята със семейството си. Дъщерята починала, а след смъртта й в апартамента живеел най-малкият син, който имал заболявания и бил пенсионер по болест. Съпругът М. не посещавал апартамента. В годините били извършени два ремонта на покрива и два пъти на външната врата. Парите за ремонтите дала З..

Сметките също били заплащани от нея.

Св. С. излага, че познавал ищеца П. от около 10 години. От него знаел, че имал апартамент в ж.к. „Овча купел“, който оставил да се ползва от бившата му жена и не го посещавал. Свидетелят се занимавал с довършителни ремонти и двамата с ищеца два пъти ходили до апартамента, за да го огледа свидетелят има ли нужда от обновяване и боядисване. Не успели да влязат вътре.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства обосновава извод, че след развода ищецът П. не посещавал процесния имот и не разполагал с ключ от него.

Това му поведение обаче само по себе не обосновава извод за преобръщането на държането на бившата съпруга във владение на идеалните части на ищеца.

Определяща в случая е промяната в нейното субективно намерение да завладее частта на бившия си съпруг като своя и манифестиране на промененото си намерение пред ищеца. Такива действия на ответника В., доведени до знанието на ищеца не се установяват от доказателствата по делото.

Встъпването на ответника В. в последващ брак на 20.08.1997г. не се явява действие на противопоставяне и отблъскване на собственическите права на ищеца или манифестиране пред него на промяна в намерението й да упражнява по отношение на жилището права на единствен собственик.

Макар и от показанията на св. М. да се установява, че ответникът заплащала 4 разходи за ремонт на покрива и входната врата, както и разходите за управление и поддръжка, тези й действия не обективират по недвусмислен и явен начин манифестиране на промяна на намерението на ответника пред ищеца за преобръщане на държането й във владение, респ. завладяване на идеалните части на бившия съпруг.

Независимо знаел ли ищецът за извършените разходи и ремонти, същите са обичайни такива за съсобствената вещ и не би могло да се приеме, че с тях недвусмислено е обективирано намерението на ответника да завладее неговите идеални части, респ. че същите били възприети като такива от бившия й съпруг. Настоящият съдебен състав намира, че ремонтирането и поддръжката на съсобствения имот във вид годен за обитаване съответства на положена грижа към съсобствен имот, от което ответникът имала интерес, тъй като реално ползвала имота. Извършваните дейности по ремонт и поддръжка не могат да бъдат третирани като оспорване на правата на ищеца и манифестиране пред него на завладяване на собствената му част от имота. Същите биха могли да породят единствено правоотношения по чл. 30, ал. 3 ЗС.

По отношение заплащането на данъци за имота, задължението за същите произтича от данъчното законодателство и няма правно значение в отношенията между съсобствениците по повод на владението на имота от друг съсобственик.

Решението на СРС е правилно на поддържаните с въззивната жалба основания и като такова следва да бъде изцяло потвърдено, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща и към мотивите, изложени от СРС.

При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна М. П. П..

Същият претендира, но не доказва заплатени разноски пред СГС, предвид на което с настоящото решение въззивният съд не присъжда разноски.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3754/05.03.2025г., постановено по гр.дело № 34726/2023г. по описа на СРС, 53-и състав.