Присъда № 16 от 08.04.2026, Районен съд - Видин

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 16 / 08.04.2026 Г. ПО НОХД №

20251320201278 / 2025 Г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Делото е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратураВидин, с който е повдигнато обвинение против подсъдимия Д.М.К., ЕГН:

**********, роден на *****, с постоянен и настоящ адрес: ****************, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, неосъждан , в това, че на 10.07.2025 г. в гр. Видин, по ул. „Цар Александър II” с посока на движение от хотел „Ровно” към кръстовището с ул. „Княз Александър Батенберг” управлявал МПС - лек автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд“ с рег. № ВН 9391 АН, собственост на М.К.Б. от гр. Видин след употреба на наркотично вещество - метамфетамин, включено в приложение № 1, към чл.3, т.1, Списък № 1 към Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г. на МВР, МПр и M3 за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от водачи на моторни превозни средства с токсикохимична експертиза 25/ТЛ-712/18.09.2025 г. на МИ - МВР - престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

Представителят на РП-Видин заяви в с.з., че не поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт.

Подсъдимият лично и чрез защитника си заяви в с.з., че се признава за виновен по така повдигнатото обвинение и съжалява за стореното.

По делото няма конституиран частен обвинител и граждански ищец.

Съдът, като се запозна с доказателствата, прие за установено следното:

За времето от 20:30 ч. на 10.07.2025 г. до 08:30 ч. на 11.07.2025 г. свидетелите по делото И. Г. и Б.Б., и двамата служители на Сектор „ПП“ при ОД МВР - Видин, били на работа като АП- ДПТП-29. На 10.07.2025 г., около 22:15 ч. в гр. Видин, на ул. „Цар Александър 1Г срещу офиса на ЗД „БУЛ ИНС“ свидетелите спрели за полицейска проверка лек автомобил марка „Хонда”, модел „Акорд“ с per. № ВН 9391 АН с посока на движение от хотел „Ровно“ към кръстовището с ул. „Княз Александър Батенберг“. В хода на проверката установили самоличността на водача, а именно подсъдимия Д.М.К.. На подсъдимия К. бил извършен тест за алкохол като пробата отчела отрицателен резултат. След това му била извършена проба за употреба на наркотични вещества с техническо средство „DRUG Test 500“, с фабр. № ARRC 0005, проба № 121, извършена в 22:36 ч. на 10.07.2025 г., която отчела положителен резултат за наличие на „амфетамин“. На К. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, № 4379769, Серия GA от 10.07.2025 г. по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП иПо делото е назначена и изготвена Токсикохимична експертиза за определяне на употреба на наркотични вещества или техни аналози, като с Протокол № 25/ТЛ-712/18.09.2025 г., 1 видно от заключението на която в кръвта на обв. Д.М.К., е установено наличие на наркотичното вещество „метамфематип“, включено в Списък 1 - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите , заключението на вещите лица както и от приетите писмени доказателства.

Между посочените гласни и писмени доказателства няма противоречие, поради което Съдът ги кредитира.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Видно от заключението на повторната Съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза на вещите лица гл. ас. Д.Я. и проф. д-р В.А.

/съдебен токсиколог/, извършена във ВМА – София, е видно, че не се установяват аналитични данни лицето Д.М.К. с ЕГН ********** да е употребявало наркотични вещества в период до 3-5 дни преди извършеното изследване.

При това положение съдът счита, че подсъдимият Д.М.К. не е е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.343б, ал.3 от НК.

Извършеното престъпление и участието на подсъдимия Д.М.К. в него не се доказва по безспорен и категоричен начин от гласните и писмени доказателства по делото. Поради липса на каквито и да било доказателства за съставомерните признаци на престъплението съдът приема, че не е налице каквато и да е доказателствена съвкупност, годна да доведе до извод за извършено престъпление от подсъдимата Н..

Съгласно чл. 303, ал.1 от НПК присъдата не може да почива на предположения, а съгласно ал. 2 съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, като всяко съмнение се тълкува в полза на подсъдимия. В настоящия случай наказателната отговорност на подсъдимия К. не би могла да бъде ангажирана законосъобразно при наличието на недоказано обвинение, в съответствие с предписанията на разпоредбата на чл. 303 от НПК.

Според разпоредбата на чл. 304 от НПК съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление.

Според императивната уредба на процесуалния закон и константната съдебна практика е недопустимо постановяването на осъдителна присъда в случаите, когато обвинението спрямо конкретното лице за конкретното престъпно деяние не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Безусловно е правилото, че присъдата не може да почива на предположения, на 2 съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно авторството на престъплението и неговите основни обективни и субективни признаци.

Разпоредбите на чл. 16 и чл.303, ал.2 от НПК ясно и категорично провъзгласяват принципът за невиновност на подсъдимия до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда. Уточнява се, че същият може да бъде признат за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Следователно, когато и след изчерпване на всички процесуални средства не се установи по безспорен и категоричен начин, че деянието е извършено или че не е извършено от подсъдимия, съдът е длъжен да го признае за невиновен (ППВС №6 от 04.05.1978 г.). Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства се оказват абсолютно недостатъчни, за да бъде признат Д. за виновен в извършване на посоченото деяние. За да отговори на един от основните въпроси по чл. 301, ал. 1 от НПК, а именно извършено ли е било престъплението, за което подсъдимият е бил привлечен да отговаря, съдът обсъди всички доказателства и доказателствени средства, върху които се гради приетата за установена в обвинителния акт фактическа обстановка. Анализът на доказателствените материали поотделно и в тяхната логическа връзка, не обуслови извод за несъмнена доказаност на обвинението за съпричастност на подсъдимия К. в осъществяване на основния състав на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК. При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, като съобрази целия доказателствен материал, съдът намира, че не се доказа подсъдимият да е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК. За да е осъществено от обективна страна това престъпление законът поставя две условия: управление на МПС и това управление да е извършено след употреба на наркотично вещество или техни аналози. Установяването на употребата на наркотични вещества /по смисъла на §1, т. 11 от ПЗР на ЗКННП - всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3 на ЗКННП/ според съдебните състави на ВКС, може да бъде извършено с всички допустими доказателствени средства, към приложимата редакция към датата на деянието. В тази насока в Решение № 81 от 15.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 237/2018 г., III н. о., НК. За разлика от чл. 343б, ал. 1 НК, където елемент от състава на престъплението е алкохолната концентрация, надвишаваща, 2 на хиляда, да е установена по надлежния ред, то за съставомерността на чл. 343б, ал. 3 НК, такова изискване липсва. Следователно, доказването на обстоятелството, че деецът управлява след употреба на наркотични вещества може да се извърши с всички допустими доказателствени средства, но само когато такива са налични. В конкретния случай според съда и на база събраните доказателства, се установи и не е спорно, че на процесната дата подсъдимият е управлявал посочения автомобил. Легална дефиниция на понятието управление се съдържа в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н.д.

№ 8/1982 г. на Пленума на ВС и в същото се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на МПС или машини, както и 3 задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство е в покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици.

Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице притежаващо или непритежаващо свидетелство за управление на МПС, което при управление на лично или обществено МПС допуска нарушения на правилата за движение и от това последват съставомерни последици.

Осъществяване признаците на това престъпление предполага от субективна страна подсъдимият да действа умишлено.Употребата на наркотични вещества може да се доказва с всички допустими доказателствени средства, при отсъствие на други такива, както е в настоящия случай, Доказването на обективния признак от състава на престъплението по чл. 343б ал.3 от НК се прави по чл. 23 от Наредба № 1/2017 г., на изследване подлежат пробите от кръв и урна, но употребата на наркотици се доказва чрез резултата от кръвната проба, който в случая е отрицателен съгласно заключението на повторната Съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза на вещите лица гл. ас. Д.Я. и проф. д-р В.А. /съдебен токсиколог/, извършена във ВМА – София, от което е видно, че не се установяват аналитични данни лицето Д.М.К. с ЕГН ********** да е употребявало наркотични вещества в период до 3-5 дни преди извършеното изследване. Кръвната проба е единственият достоверен източник на информация за това дали е употребено наркотично вещество от подсъдимия и какво е то. След като тя е взета по надлежния ред и е изследвана от компетентни лица, същата напълно оборва обвинителната теза. В конкретния случай не се доказва извършване на вмененото на подсъдимия престъпление от обективна страна. Предвид всичко изложено съдът прие, че не се установи извършване на престъплението от обективна страна.

Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е от категорията на формалните, при което умисълът може да бъде само пряк и никога евентуален. За да е доказано от субективна страна посоченото деяние, следва към момента на управление на автомобила, деецът да е съзнавал, че управлява МПС след употреба на наркотично вещество. В конкретния случай от изготвената повторна СХТЕ във ВМА - София не се установява наркотично вещество за период от 3-5 дни преди изследването.

В тази насока са и Решение № 87 от 12.05.2022 г. на ВКС по н. д. № 251/2022 г., I н. о., НК и Решение № 404 от 7.11.2023 г. на ВКС по н. д. № 665/2023 г., II н. о., НК, Решение № 87 от 12.05.2022 г. на ВКС по н. д. № 251/2022 г., I н. о., НК, че установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози следва става по "надлежен начин" и това според цитираното решение е нов обективен признак на състава по чл.343б, ал. 3 от НК. Като последица това задължава съда към пълно съобразяване с цитираната Наредба, включително и с правилото на чл.23 от същата, че употребата се доказва единствено с положителен резултат от пробата кръв, 4 което правило е съотносимо и недоказването на употребата по надлежния ред води до обективна несъставомерност на деянието.

На основание изложеното съдът счита, че подсъдимият К. следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото с обвинителния акт обвинение изцяло.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото разноски остават за сметка на държавата.

Съдът, съобразявайки горното, приема, че подсъдимият Д.М.К., ЕГН:

**********, роден на *****, с постоянен и настоящ адрес: ****************, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, неосъждан следва да се признае за НЕВИНЕН в това, че на 10.07.2025 г. в гр.