Решение № 86 от 05.05.2023, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Административно наказателно дело 60/2023
- Вид
- Решение № 86
- Подписан
- 05.05.2023
- Състав
- Димитър Георгиев Цончев
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 39, ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 39, ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 2, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 28 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10а, ал. 3 · Закон за пътищата
- чл. 10а, ал. 6 · Закон за пътищата
- чл. 9, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 86 гр. И., 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно наказателно дело № 20231840200060 по описа за 2023 година . 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение на пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона се дължи заплащането на винетна такса.
Съгласно чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139, ал. 6 от ЗДП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство.
Задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП е скрепено с административнонаказателна отговорност за водача допуснал нарушение, предвидена в чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. В чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е въведена оборима презумция, че при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице.
Съгласно чл. 10а, ал. 3 от ЗП винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство след деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или 1 ползвателя му. Като продължение на тази нормативна уредба в чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние (Наредбата) е предвидено, че при заплащане на винетната такса собственикът или ползвателят декларират регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му и периода на валидност на винетната такса съгласно периодите, посочени в чл. 4, ал. 2, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от съответното лице. Отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса.
С измененията на ЗДвП и ЗП (ред. ДВ, бр. 14 от 2023 г.) е възприето отстъпление от правната уредба във връзка с отговорността на собственика и ползвателя за неправилно декларирани данни. Така в чл. 10а, ал. 3а (ред. ДВ, бр. 14 от 2023 г.) ЗП е предвидено, че отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е на собственика или на ползвателя му. При неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена винетна такса, с изключение на случаите на корекция по ал. 3б.
Съгласно текста на чл. 10а, ал. 3б (ред. ДВ, бр. 14 от 2023 г.) ЗП когато при издаване на електронна винетка е допусната техническа грешка при деклариране на не повече от три символа и/или липсва символ от регистрационния номер на пътното превозно средство, включително на държавата, в която е регистрирано, или на неговата категория, се извършва корекция от съответните длъжностни лица след заявление за промяна на грешно декларирани данни от собственика или ползвателя. Когато се установи, че в Република България съществува пътно превозно средство с идентичен на първоначално декларирания във винетката регистрационен номер, заявителят представя доказателства за заплатената от него винетна такса. Промяната в данните на електронната винетка има действие от момента на издаването й и има срок на валидност до изтичането на срока на валидност на първоначално издадената.
Законодателните промени обхващат и ЗДвП, като съгласно чл. 189ж, ал.
3 (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2023 г. , в сила от 10.02.2023 г.), т. 5 (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2023 г. , в сила от 10.02.2023 г.) електронният фиш се анулира в случаите на чл. 179, ал. 4 и на чл. 10а, ал. 6 от Закона за пътищата (чл. 179, ал. 4 (ред.
ДВ бр. 14 от 2023 г. , в сила от 10.02.2023 г.) ЗДвП след извършена корекция по чл. 10а, ал. 3б от Закона за пътищата на собственика, на вписания ползвател и на водача на пътното превозно средство не се налагат наказания по ал. 3 и по чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 за нарушения, регистрирани в периода на валидност на първоначално издадената винетка.
Съвкупният анализ на посочените по-горе правни норми налага следните изводи:
На първо място, че законодателят не е регламентирал редът, по който 2 собственикът или ползвател на ППС следва да декларира релевантните за закупуване на електронна винетка обстоятелства, сред които е и регистрационният номер на автомобила. Това може да става устно или писмено или дори чрез действие – предоставяне на регистрационния талон на автомобила.
На второ място, от разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредбата е видно, че собственикът или ползвател на ППС носи отговорност при неправилно декларирани данни, т. е. отговорността е пряка последица именно от неправилното деклариране, което е и основният релевантен факт, който следва да бъде установен.
Актуалните изменения в ЗДвП и ЗП с ДВ бр. 14 от 2023 г. дават основание да се направи извод, че законодателят търпи отстъпление от разбирането за обективна отговорност на собственика или ползвателя при неправилно декларирани данни, като въвежда дефиниция за техническа грешка, облекчен ред за отстраняването й чрез заявление, фикция за действие на променената електронната винетка от момента на издаването й (чл. 10а, ал.
3б ЗП), ненаказуемост на подобно деяние (чл. 179, ал. 4 ЗДвП), както и анулиране на издадените електронни фишове по силата на закона (чл. 189ж, ал. 3а вр. ал. 3, т. 5 ЗДвП).
По настоящото дело не е спорно, че жалбоподателят поради техническа грешка на негов представител при изписване на регистрационния номер на автомобила е заплатил винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП за моторно превозно средство (МПС) с рег. № РВ****КР, с период на валидност от 05.02.2020 г. до 04.02.2021 г., вместо за рег. № РВ****КР на собствения си автомобил. Доказва се също, че на 18.06.2020 г. в 09.10 часа, с устройство № *****, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на път А-1 (АМ „Тракия“) км. 43+448, е установено движение по път А-1 (АМ „Тракия“) км. 43+448, община И. с пътно превозно средство – „БМВ“, модел „Х3“ с рег. № РВ****КР, с обща допустима максимална маса 2355 килограма, за което не е ППС не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП според категорията на пътното средство.
Лекият автомобил марка „БМВ“, модел „Х3“ с рег. № РВ****КР е собственост на жалбоподателя, съгласно справката, представена от АПИ.
Това не е спорно по делото.
Не се установява на територията на Република България да има регистрирано ППС с рег. № РВ****КР.
С оглед цитираната по-горе нормативна уредба може да се направи извод, че деянието, извършено от жалбоподателя, от обективна страна изпълнява състава на административно нарушение по чл. 102, ал. 2 вр. чл.
187а, ал. 2, т. 1 ЗДвП.
Не е извършена корекция, не е подадено и заявление за грешно декларирани данни от собственика, в който случай наказуемостта е изключена по силата на закона (чл. 10, ал. 3а ЗП) поради обективна невъзможност - тъй като към момента на извършване на нарушението, а и на издаване на електронния фиш, измененията на ЗДвП и ЗП с ДВ, бр. 14 от 2023 г., с които е регламентиран редът на корекцията, не са били извършени.
3
Субективна страна не следва да бъде обсъждана доколкото се касае да деяние, осъществено от юридическо лице.
Въпреки това, настоящият състав приема, че деянието само формално осъществява признаците на състав на административно нарушение по чл. 102, ал. 2 вр. чл. 187а, ал. 2, т. 1 ЗДвПпоради своята малозначителност, поради което приложение следва да намери чл. 9, ал. 2 НК на основание чл. 11 ЗАНН.
Институтите „маловажен случай“, както и „явно маловажен случай“ /чл.
28, чл. 39, § 1. т. 4 и т. 5 ЗАНН / се различават от малозначителн ото деяние по чл. 9, ал. 2 от НК. При първите е налице деяние, което се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, поради което деецът се наказва с наказание (чл. 39, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН), т.е. извършеното съставлява административно нарушение. При малозначителното деяние по чл. 9, ал. 2 НК липсва административно нарушение, тъй като то не разкрива никаква степен на обществена опасност или неговата обществена опасност е явно незначителна и поради това не може да се квалифицира, като административн о нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Малозначителното деяние не уврежда конкретни правоотношения и по формата си е без вредоносни последици.
Нужно е в теоритичен план да се отбележи, че с изменението на ЗАНН ДВ, бр. 109 от 2020, с оглед въведените в § 1. т. 4 и т. 5 ЗАНН дефиниции, по законодателен път е изоставено непротиворечивото разбиране, изразено в правната доктрина и в преобладаващата съдебната практика, че обществената опасност е присъща единствено на престъпленията, като наличието й прави деянието престъпление, а не административно нарушение, тъй като обществената опасност представлява обективно неюридическо качество характерно само за престъплението, който извод следва при сравнение на дефинициите, дадени в чл. 9, ал. 1 НК и чл. 6 ЗАНН. С цитираните изменения това разбиране е загърбено, като очевидно законодателят приема, че и административните нарушения притежават обществена опасност, макар тя да не е предвидена като признак от обективна страна на административното нарушение (чл. 6 ЗАНН). Ето защо при преценка на вида на деянието е нужно да се държи сметка за степента на обществена опасност.
Осъщественото от жалбоподателя деяние е малозначително, тъй като само формално осъществява признаците на административно нарушение, доколкото обществената му опасност е явно незначителна. В случая не е ощетен държавният бюджет. Внесена е в пълен размер дължимата пътна такса за съответната категория МПС. Може да се направи извод, че деянието е извършено по непредпазливост от представителят на дружеството жалбоподател, който е действал със съзнанието, че изпълнил законовото задължение на дружеството и е заплатил дължимата годишна винетна такса.
През целия период на валидност дружеството не е било уведомено за допуснатата грешка от въззиваемия. Това е сторено едва с връчването на процесния електронен фиш. Няма данни да съществува автомобил с регистрационен номер, като този, за който е заплатена годишна винетка. Като е приела плащането за редовно на годишна винетка за така въведения регистрационен номер и е издала на жалбоподателя разписка за електронна винетка, Единната система за събиране на пътни такси е предизвикала заблуждение у собственика и водач на МПС, че е изпълнено задължението и е заплатена винетна такса и че ползва правомерно пътната мрежа (вж. в този 4 смисъл Решение № 485/13.05.2022 г. по НАХД № 311/2022 г. на Административен съд – София област).
В тази връзка трябва да се посочи още, че съгласно чл. 10а, ал. 3б ЗП в случай, когато се установи, че при издаване на електронна винетка е допусната техническа грешка при деклариране на регистрационния номер на пътното превозно средство и в Република България не съществува регистрирано ППС с идентичен на първоначално декларираните във винетката регистрационен номер, може да бъде извършена корекция от съответните длъжностни лица чрез промяна в данните на електронната винетка, която има действие от момента на извършване на корекцията и със срок на валидност до изтичане на срока за валидност на първоначално издадената. В тази връзка е следвало длъжностните лица, след констатиране на предпоставките на чл. 10а, ал. 3б ЗП, да извършат промяна в данните на електронната винетка, а не издават ЕФ срещу жалбоподателя.