Определение № 647 от 10.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 647 гр. Пловдив, 10.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Б. Бонев

Членове:

Даниела Д. Събчева

Спасимир Сп. Здравчев като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно частно наказателно дело № 20235300601292 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал.7 -8 НПК.

С определение №412 от 25.05.2023г. по ЧНД№ 2635/2023г, Районен съдПловдив е потвърдил постановление на Районна прокуратура гр.Пловдив, с което на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е било прекратено наказателното производство по ДП №418/2022г по описа на Четвърто РУ на МВР при ОДМВР Пловдив, водено за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

В определението си първостепенният съд сочи, че разследването е водено всестранно и постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е правилно и обосновано. Сочи се от съда, че са налице две деяния извършени през отделни периоди от време, като за първото е настъпила абсолютна давност за наказателно преследване, а по отношение на второто е налице малозначителност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.

Срещу определението на първоинстанционния съд е постъпила жалба от А. С., депозирана чрез повереника й адв.П., в която се твърди, че обжалваното определение за прекратяване на наказателно производство е необосновано и неправилно, като твърденията на първостепенния съд са бланкетни, преповтаря се обжалваното постановление и липсват мотиви по изложените в жалбата на пострадалия твърдения.

Възразява се, че не може да се установява с показанията на свид. Е.Р.какви плащания е правил дължилият издръжка И.Р., както и се възразява срещу липсата на експертиза, която да установи размера на дължимите плащания. Твърди се, че през периода 20132018г нищо не е било заплащано за издръжка от свид.Р., както и се възразява срещу 1 приложимостта на чл.9, ал.2 от НК в случая, предвид целият период, за който той е дължал издръжка.

Настоящият въззивен съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото намира депозираната жалба от родителя на пострадалия, на който издръжката се дължи, за ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице в законоустановения срок.

По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Възраженията на жалбоподателя пред настоящата съдебна инстанция не са лишени от основание по отношение на мотивите, изложени от първостепенния съд.

Видно от атакуваното определение, действително по-голямата част от акта съдържа преразказ на съдържанието на постановлението на прокурора, след което съдът е изложил и своите кратки съображения, с които е обосновал становището си. Въпреки тази пестеливост на изложението, становището на първостепенният съд е ясно и позволява да бъде проверено от страна на настоящата съдебна инстанция.

Настоящият въззивен съдебен състав намира крайното становище на първостепенния съд, за наличие на прекратително за производството основание, за законосъобразно, макар същото да не е било обосновано правилно.

При проверка на първостепенният съдебен акт следва да се имат предвид следните теоретични положения по отношение престъплението по чл.183, ал.1 от НК:

Престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е типично продължено престъпление, което се осъществява чрез трайно, непрекъснато, "продължаващо" бездействие, докато не настъпят обстоятелства за неговото прекратяване, зависещи или не от волята на дееца. Това престъпление се извършва при неизпълнение, чрез съзнателно бездействие, на влязло в сила решение за плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски, без обаче законодателят да е посочил изискването те да са "последователни". Престъплението не би било извършено, само ако се установи, че лицето е изплатило цялото си задължение, или неизпълнението е под две месечни вноски, или пък то бъде погасено поради настъпване на обстоятелство, имащо такъв правопогасяващ ефект. Наказателно правната теория и практика е непротиворечива по въпроса за възможността две или повече отделни продължени деяния да формират поради своята обективна и субективна взаимовръзка едно продължавано престъпление, когато са изпълнени всички критерии на чл.26, ал.1 от НК по отношение на същите тези отделни деяния. В този случай неизплащането на дължима издръжка през определен период от време ще представлява "еднородна проява" с оглед и на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от НК и съответно ще е налице едно единно, а не множество от престъпления /Решение № 424 от 22.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1345/2014 г., I н. о/.

2

По делото е безспорен размерът на присъдената в тежест на свид.Р. издръжка за двете му деца, дължима месечно, а именно -250лв. Безспорна е също така и датата на съдебното решение, след която поведението на бездействие от страна на дължащият издръжка би било съставомерно по чл.183, ал.1 от НК.

Видно от показанията на родителя, на който издръжката е следвало да бъде плащана – свид.А. С., такава не й е била изплащана за 2015г, 2016г, 2017г и част от 2018г. Според свид.С. издръжка й е платена за ноември 2018, декември 2018, януари 2019г, февруари 2019г в размер на 180лв, тъй като с останалата част - 70лв, е било заплатено от свид.Р. в брой зелено училище за детето. От същите показания на С. става ясно, че плащането е продължило и за месец март 2019г, когато са й платени за издръжка 285лв, след това за месеците април и май 2019г е получила частично плащане по 125лв месечно, а за месец юни 2019г не е получила изобщо такова.

Последвало е частично плащане от 125лв за юли 2019г, и пълно плащане до края на 2019г, с изключение на месец октомври когато са платени 100лв.

Показанията на свид.С. се потвърждават от представените извлечения от свид.Р. относно банкови преводи от негова страна, представляващи плащания за издръжка към А. С.. От същите е виден периода на плащането и основанието на същото. От тези извлечения и от показанията на свид.С. се установява, че плащанията са извършени изцяло за 2020г, за 2021г когато в някои случаи са превеждани суми авансово в поголям размер от дължимия. Плащания са получени и ежемесечно до юли 2022г, когато е подадена жалбата, през който период не е била заплатена само една вноска, отнасяща се за месец март 2022г. Установява се, че частичното плащане през месец октомври 2019г. от 100лв и не плащането на една издръжка през юли 2022г са единични случаи спрямо периода, за който плащане е било осъществено и несъставомерни поради това, че се касае за отделни вноски през значителен период от време.

Изложените обстоятелства са лесно проследими, видими и ясни от посочените доказателствени източници, които си кореспондират напълно. За установяването им няма нужда от специални знания на вещо лице, тъй като писмените и гласни доказателства, от които се установяват сочат конкретни факти- данни за периоди и конкретни парични суми, които могат да се възприемат пряко и непосредствено от всеки, който се запознава с материалите по делото и за разбирането им не са необходими специални знания в съответна научна област. По тези съображения възраженията на повереника за непълнота на разследването са неоснователни.

Съобразно изложеното е видно, че неплащане на издръжка има за периода от 2015г до октомври 2018г и за периода от април 2019г до юли 2019г., включително когато за април и май 2019г са платени само 125лв, за юни не е извършено плащане, а за юли отново са платени само 125лв. Частичното плащане на издръжка се приема при преценка съставомерността на деянието за пълно неизпълнение, поради което в случая 3 частичното плащане за месеците април, май и юли 2019г води до извод за съставомерност от обективна страна.

Не се установява да е налице съставомерно от обективна страна поведение на неплащане на издръжка за периода от август 2019г до юли 2022г, когато е подаден сигнала за извършено престъпление. Видно е от посочените доказателствени източници за извършени периодични плащания за целият период, през който не е била платена една единствена месечна издръжка за месец март 2022г, както и частично е платена една от вноските за месец октомври 2019г. Тези отделни неизпълнения са инцидентни за посочения период и несъставомерни, тъй като са отделни случаи на неизпълнение, разделени от съществен период от време, макар и да два на брой. Следва да се отбележи, че пълен размер на дължимата издръжка от бащата е бил заплащан дори и през 2021г когато едно от децата фактически е живяло с баща си, който е полагал грижи за него.

Предвид тези факти, престъплението по чл.183, ал.1 от НК, което би могло да бъде предмет на разследване в случая, завършва непосредствено след месец август 2019г., с плащането на следващата месечна вноска. Досъдебното производство за разследване на това престъпление е образувано на 12.10.2022г. Съобразно чл. 80, ал.1, т.5 от НК давността на наказателно преследване за това престъпление е три години. Тя се прекъсва с всяко действие на надлежните органи – следствие, прокуратура, съд, с което се осъществява наказателно преследване спрямо конкретно лице за конкретно престъпление. В случая, давността не е била прекъсвана, нито е била спирана на някое от законовите основания, а досъдебното производство за разследване на извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК по отношение дължимата издръжка на С.Р.и К.Р.е образувано след като вече е била изтекла давността, изключваща наказателното преследване.

Съобразно всички изложени съображения, Пловдивски окръжен съд намира жалбата на законния представител на пострадалите, депозирана чрез повереника й за неоснователна.

Налице е основание за прекратяване на наказателното производство, но установените и описани по горе обстоятелства не сочат на липса на престъпление.

Констатира се изтекла давност за наказателно преследване, поради което наказателното производство подлежи на прекратяване на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК. Тъй като производството е било прекратено на друго правно основание, то проверяваният съдебен акт подлежи на изменение в тази му част.

Ето защо на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Пловдивски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

4

Отменя определение № 412 от 25.05.2023г по ЧНД № 2635 от 2023г по описа на ПРС, ІХ н.с. в потвърдителната част относно основанието за прекратяване на наказателното производство по ДП 418/2022г по описа на Четвърто РУ на МВР, като ИЗМЕНЯ постановление на РП Пловдив от 10.04.2023г., в частта относно основанието за прекратяване на наказателното производство по ДП 418/2022г по описа на Четвърто РУ на МВР за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, като наказателното производство се прекратява на основание чл. 243, ал.1, т.1 от НПК вр. с чл. 24, ал.1, т.3 от НПК.

Определението не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5