Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8 от 25.02.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9800/2020
Вид
Решение № 8
Подписан
25.02.2021
В сила
25.02.2021
Състав
Любомир Илиев Василев, Евелина Огнянова Маринова, Калина Кръстева Анастасова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№8 гр. София , 25.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Любомир И. Василев

Калина К. Анастасова

Евелина О. Маринова при участието на секретаря СТЕФКА И. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Любомир И. Василев Въззивно гражданско дело № 20201100509800 по описа за 2020 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №9800/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба н а А. Л. Ш. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №66072 от 11.03.2020 г постановено по гр.д.№36162/2019 г на СРС , 5 3 състав ; поправено с решение №161253 от 27.07.2020 г по същото дело , в частта , с което е признато за установено по искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** гр.София , че въззивникът дължи сумата от 854,65 лева главница за топлинна енергия за периода м.12.2015 г – м.04.2018 г за ап.№62 в гр.София ж.к.**** , ведно със законната лихва от 17.01.2019 г до окончателното й заплащане ; сумата от 63,36 лева лихви за забава за периода 14.09.2016 г - 31.12.2018 г ; и сумата от 36,66 лева за дялово разпределение за периода м.12.2015 г – м.04.2018 г , за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 24.01.2019 г по ч.гр.дело №2602/2019 г. по описа на СРС , 53 състав.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната част/ , тъй като същото е необосновано , а исковете са 1 недоказани .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .

Третото лице “Т.с.” ЕООД ЕИК **** гр.София не взема становише по въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Основното решение на СРС е връчено на въззивника на 08.05.2020 г , поради което въззивната жалба от същата дата е подадена в срок . Налице е правен интерес на въззивник а за обжалване на посочената част от решението на СРС .

Решението за поправка на очевидни фактически грешки не е обжалвано от страните .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност на съдебното решение , а на недопустимост в обжалваната част от него , като такива основания не се констатират .

Решението на СРС е правилно .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . В случая въззивната жалба е бланкетна като не са изложени никакви доводи по съществото на спора , нито е поискано събиране на доказателства или други действия на съда . Няма основание за прилагане на императивна норма .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част. С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноски от 150 лева депозит за особен представител , както и 75 лева 2 държавна такса в полза на СГС .

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №66072 от 11.03.2020 г постановено по гр.д.№36162/2019 г на СРС , 5 3 състав ; поправено с решение №161253 от 27.07.2020 г по същото дело , в частта , с което е признато за установено по искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** гр.София , че А. Л. Ш. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата от 854,65 лева главница за топлинна енергия за периода м.12.2015 г – м.04.2018 г за ап.№62 в гр.София ж.к.**** , ведно със законната лихва от 17.01.2019 г до окончателното й заплащане ; сумата от 63,36 лева лихви за забава за периода 14.09.2016 г - 31.12.2018 г ; и сумата от 36,66 лева за дялово разпределение за периода м.12.2015 г – м.04.2018 г , за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 24.01.2019 г по ч.гр.дело №2602/2019 г. по описа на СРС , 53 състав.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3