Определение № 293 от 07.05.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 293 гр. Варна, 07.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20243000500173 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от адв. Б. Ж. от АК-Варна като процесуален представител на С. А. С., Д. П. С., Д. Г. Г. и А.С.С., насочена против определение № 676/22.02.24г. по гр.д. № 2318/21г. на ВОС, с което е била оставена без уважение молбата им за допълване в частта за разноските на постановеното по делото прекратително определение № 3433/08.09.23г., постановено след отказ на ищеца от част от исковете, чрез присъждането на разноските, съгласно уточняваща молба с вх. № 178/04.01.24г., в размер на 29 582.37 лв., в полза на ответника С. С., на осн. чл. 248 от ГПК. Претендира се отмяната на обжалваното определение и уважаване на молбата на ответниците за присъждане на сумата в размер на общо 29 582.37 лв. в полза на ответника С.. Счита се, че определението на съда е неправилно, тъй като не е налице правна норма, която да забранява задължението на доверителя по договор за поръчка с адвокат, да бъде погасено от трето лице, с указание, че възнаграждението се заплаща за сметка на страната по делото, както и не е налице правило, което да води до извод за отклонение от предвидените в нормата на чл. 74 от ЗЗД правни последици при заплащане на адвокатско възнаграждение. Освен това е посочено, че цитираната от ВОС съдебна практика е неотносима към фактите по настоящото дело. Не съществува нормативно изискване средствата за заплащане на адвокатското възнаграждение да са лични на страната или тя 1 лично да извърши плащането, защото страната е свободна да заеме средствата или да уреди плащането да се извърши от трето лице по нейно нареждане. Същественото е да се приеме, че именно страната е обедняла чрез извършеното плащане за изпълнение на нейното задължение по договора с адвоката, както и при самото плащане изрично да е посочено от третото лице, че то е за сметка на страната по договора и се погасява именно това нейно задължение. В този смисъл е цитирана съдебна практика на ВКС. В случая по делото са били представени договора между адвоката и доверителя му, издадената от адвоката фактура и в платежните нареждания е посочено, че се погасява именно задължението по тези фактури.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна КОНПИ гр. София чрез надлежен процесуален представител, с който същата е оспорена като неоснователна. Поддържа се, че обжалваното определение е законосъобразно и съответства на съдебната практика, че заплатеното адвокатско възнаграждение от трето лице за делото лице, не се приема за разход на страната, претендираща заплащането му.

Позовава се на приетото в ТР № 6/06.11.13г. по т.д. № 6/13г. на ОСГТК на ВКС, както и в други негови съдебни актове, че съдебни разноски се присъждат, когато страната е заплатила реално възнаграждението – извършеният разход да е от самата страна и последната да е разходвала свои средства. Претендира се обжалваният съдебен акт да бъде потвърден.

С допълнителна молба от 26.03.24г. частните жалбоподатели, представлявани от адв. Б. Ж., са посочили, че ответникът по делото и доверител по договора с адвокатското дружество – С. С., не е имал обективна възможност да извърши плащането на адвокатското възнаграждение от своя банкова сметка поради наложен от КПКОНПИ запор върху неговите банкови сметки. Това го е принудило да сключи договор със собственото си дружество, което е било задължено към него за допълнителни парични вноски, поради което плащанията към адвоката са по негова делегация като кредитор на собственото му дружество. В тази връзка към молбата са представени писмени доказателства – за наложен запор върху сметките на С. до размер на 1 872 717.18 лв.; договор за погасяване на парично задължение (връщане на парична вноска), ведно с решение на С. като едноличен собственик на търговското дружество, извършило плащането на адвокатския хонорар; оборотна ведомост на „Грандстрой-Варна“ ЕООД за 2021г., 2 отразяваща посочената операция – връщането на част от паричната вноска в размер на задължението по фактурата към адвокатското дружество в размер на 44 400 лв. Отделно от това е направено изявление, че жалбоподателите се позовават и на данните от търговския регистър и на обявените в него отчети на посоченото търговско дружество, от които се виждат съответните разчети.

Насрещната страна КОНПИ гр. София е изразила становище по допълнителната молба, считайки, че е преклудирана възможността за представяне на доказателства към частната жалба. Касае е се за нови твърдения, които не са били навеждани в производството – нито при първоначалното представяне на списъка по чл. 80 от ГПК, нито с молбата по чл. 248 от ГПК, нито пък с понастоящем подадената частна жалба.

Евентуално се поддържа, че от представените доказателства не се налага извод за основателност на частната жалба, защото: представено е доказателство за наложен запор върху една банкова сметка на ответника С., по която салдото към проверявания период е в размер на 4.80 лв.; с исковата молба са представени доказателства, че С. е титуляр и на други банкови сметки; представените документи са без достоверна дата и нямат обвързваща съда доказателствена сила, доколкото удостоверяват единствено изгодни за страната факти; липсват доказателства, удостоверяващи кога и в какъв размер са направени допълнителните парични вноски, обосноваващи вземане на С. към 29.11.21г. в размер на 386 903.61 лв. В тази връзка са отправени и искания: на осн. чл. 190 от ГПК ответникът С., в качеството му на едноличен собственик и представляващ „Грандстрой-Варна“ ЕООД, да бъде задължен да представи: договор за временна финансова помощ, приходни касови ордери или банкови документи, хронологични регистри и оборотна ведомост по сметка 493 „Разчети със собственика“ и отчети за паричните потоци за 2018г., 2019г. и 2020г. на дружеството, установяващи датата и размера на направените допълнителни парични вноски от едноличния собственик на капитала. От публикуваните в Търговския регистър документи по партидата на „Грандстрой-Варна“ ЕООД горните обстоятелства не се установяват. В условията на евентуалност – ако не се уважи искането по чл. 190 от ГПК, да бъде допусната допълнителна СИЕ, по което вещото лице след проверка в счетоводството на „Грандстрой-Варна“ ЕООД да установи за периода до 29.11.21г. какъв е размерът на внесените допълнителни парични вноски от едноличния собственик на капитала, посочвайки конкретните дати и начина 3 на внасяне на парите.

Частната жалба е подадена в срок (определението е връчено на 26.02.24г. – т. ІІІ, л. 872, а частната жалба е подадена на 05.03.24г. - в първия работен ден след изтичане на срока), изхожда от субекти с правен интерес от обжалването и при удовлетворяване на изискванията за нейната редовност, при наличието на доказателства за надлежна представителна власт (пълномощните са в т. І, л. 277, л. 284 и л. 285), поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е било образувано въз основа на подадената на 17.09.21 г. искова молба от КПКОНПИ, гр. София (понастоящем с променено наименование на КОНПИ) срещу С. А. С., Д. П.

С., Д. Г. Г., А.С.С. и „Криейт Инвест“ ЕООД, гр. Варна за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност от 1 361 566.30 лв., както следва: от ответника С. А. С. да се отнеме имущество на обща стойност 973 290.25 лв.; от ответницата Д. П. С. да се отнеме имущество на обща стойност 62 496.90 лв.; от ответницата Д. Г. Г. да се отнеме имущество на обща стойност 55 779.15лв.; от ответницата А.С.С. да се отнеме имущество на обща стойност 130 000 лв.; от ответника „Криейт Инвест“ ЕООД, гр. Варна да се отнеме имущество на обща стойност 140 000 лв.;

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е бил депозиран подробен отговор на исковата молба от ответниците С. А. С., Д. П. С., Д. Галенова Г. и А.С.С., представлявани от адв. Б. Ж., в който са били релевирани възражения за нередовност на исковата молба, недопустимост на предявените искове, неоснователност на исковете, както и са формулирани множество доказателствени искания – за събиране на писмени и гласни доказателства и назначаването на експертизи. Отправено е искане за прекратяване на производството по делото, евентуално за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноските по делото. Представени са били и 144 листа 4 писмени доказателства – т. ІІ, л. 321-476.

Въз основа на релевираните от тези ответници възражения, съдът с определение от 08.01.22г. е оставил без движение исковата молба и е дал указания на ищеца за отстраняване нередовностите на исковата молба чрез извършване на съответни уточнения и представяне на доказателства (т. ІІ, л.

477). След депозиране на съответните уточнения от ищеца, адв. Б. Ж. е изразявал становища на 04.02.22г. и на 24.02.22г. (т. ІІ, л. 486, л. 496).

С определение № 1562/19.04.22г., постановено в закрито съдебно заседание, съдът е прекратил производството по делото като недопустимо, тъй като е приел, че искането на Комисията за отнемане на неналично имущество не е обосновано с надлежни твърдения. В срока за обжалване на определението, адв. Б. Ж. като представител на първите четирима ответници, е отправил искане за присъждане на разноските по делото на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК. в размер на общо 44 400 лв. с ДДС – адвокатски хонорар за първата инстанция, изплатено по договор за правна помощ. Отправено е искане осъдителният диспозитив за присъждане на разноските да бъде постановен в полза на всички доверители на адв. Ж., но с указание сумата да бъде изплатена чрез С. А. С., тъй като именно той е сключил договора за поръчка с адв. Ж., но в полза на всички доверители. Представен е бил списък на разноските и договор за поръчка, сключен на 29.11.21г. между С. А. С. като доверител и Адвокатско дружество „Ж.И Б.“, представлявано от адв. Б. Ж. – довереник, с който страните са уговорили, че доверителят възлага на довереника да осъществи защитата му по гр.д. № 2318/21г. на ВОС, като го представлява до постановяването на окончателен съдебен акт. Уговореното възнаграждение, което доверителят се задължил да заплати е в размер на 37 000 лв. без ДДС за една инстанция, а за частните производства хонорарът е бил уговорен в размер на 1/3 от този за производството по същество пред инстанция, независимо дали ответниците са жалбоподатели или ответници по частната жалба. В т. 3 е било уговорено, че този договор доверителят сключва и в полза на ответниците по иска Д. П. С., Д. Г. Г. и А.С.С., поради което и довереникът ще осъществи по делото и тяхната защита в пълен обем. В т. 5 страните са уговорили, че за изпълнение на поръчката и за осъществяване на процесуалното представителство, доверителят и третите ползващи се лица упълномощават направо адв. Б. Ж., който е длъжен да изпълни поръчката лично, като за отделни заседания при необходимост може да упълномощава 5 друг адвокат за негова сметка. Представена е била и фактура № 0000000250/26.11.21г., издадена от Адвокатско дружество „Ж.И Б.“ с получател С. А. С., за сумата от 37 000 лв. без ДДС (44 400 лв. с ДДС) – за защита по гр.д. № 2318/21г. на ВОС. Посоченият във фактурата начин на плащане е по банков път. С платежно нареждане от 01.12.21г. е извършено плащане по банков път в полза на Адвокатско дружество „Ж.И Б.“ на сумата от 44 400 лв. от „Грандстрой-Варна“ ЕООД, за сметка на С. С. по фактура № 0000000250/26.11.21г. (т. ІІ, л. 511-515).

Произнасянето по горната молба съдът е отложил след влизане в сила на прекратителното определение (т. ІІ, л. 510). Тъй като същото е било отменено по подадената от КПКОНПИ частна жалба с определение № 329/08.06.22г. по в.ч.гр.д. № 250/22г. на ВАпС и делото е било върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, първоинстанционният съд не се е произнасял по тази молба на ответниците. Същевременно обаче в рамките на посоченото в.ч.гр.д. № 250/22г. на ВАпС четиримата ответници чрез адв. Б. Ж. са подали отговор на частната жалба и са отправили искане за присъждане на разноските за частното производство. Представили са списък на разноските за заплатен адвокатски хонорар от 14 799.60 лв., фактура № 0000000257/25.05.22г., издадена от Адвокатско дружество „Ж.И Б.“ с получател С. А. С., за сумата от 12 333 лв. без ДДС (14 799.60 лв. с ДДС) – за частно въззивно производство пред Ап.С-Варна по гр.д. № 2318/21г. на ВОС, както и платежно нареждане от 26.05.22г. за извършено плащане по банков път в полза на Адвокатско дружество „Ж.И Б.“ на сумата от 14 799.60 лв. от „Грандстрой-Варна“ ЕООД, с пояснение – частно въззивно производство АпС-Варна, по дело 2318/21г.