Решение № 4453 от 05.10.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ

КЪМ РЕШЕНИЕТО С № 4453 ОТ 05.10.2023 г.

ПО АНД № 20231110208017 (8017/2023 г.)

ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД

Софийският районен съд е сезиран с внесенo от Софийската районна прокуратура постановление по чл. 375 от НПК с предложение обв. И. Л. К. (със снета по делото самоличност) да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК във връзка с престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.

По делото се установява по несъмнен начин следната релевантна фактическа обстановка:

На 19.05.2017 г. около 11:00 ч. в гр. София се случило следното:

Обв. К. се намирал в сградата на дирекцията „Социално подпомагане“ (ДСП), компетентна за район „Люлин“ на Столична община, находяща се в гр. София, ж. к. Люлин, ул. „309-та“, в сградата на бившата ЦДГ 29, във връзка с планирана среща между него, бившата му съпруга и тяхното дете, което било настанено в приемно семейство. Срещата на И. К. и детето Е. К.а започнала в коридора на ДСП. Обвиняемият влязъл в словесен конфликт с присъстващите социални работници Е. Л. и А. Т.в, тъй като той виждал (и продължава да вижда) в лицето на социалната служба (както и в лицето на други органи на публичната власт) изобщо елемент от конспирация (организирана престъпна група), имаща за цел да го лиши от детето му Е.. Така К. започнал да отправя на висок тон обидни реплики към социалните работници, като нарекъл Таков „боклук”. Високият му тон в коридора привлякъл вниманието и на други служители от ДСП. Дошла началникът на отдела Бумбовска, към която обв. И. К. също отправил обидни реплики. Агресивното му поведение и високият тон били възприети и от директора на ДСП Цанова, която също отишла на място; като я видял обв. К. станал още по-агресивен, започнал да я обижда, като й заявил, че тя била виновна за всичко, че щял да направи всичко възможно да я вкара в Затвора - Сливен и там щели да я „опъват“, след което обвиняемият се изплюл в лицето й. Междувременно пристигнала майката на детето и заедно с него и социални работници влезли в детската стая, а обв. К. останал в коридора и продължил да крещи. Малко след това пристигнали полицейските служители от 09 РУ - СДВР В. П. и Д. Й., които установили как обвиняемият крещи и отправя обидни думи към служителите на ДСП.

Обв. И. К. е роден през 1952 г. Същият не е осъждан (включително липсват относно него нотификации за осъждания в други страни членки на ЕС /съобрази чл. 8, ал. 2 от НК!/) и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Освен горепосоченото дете (родено през 2012 г.) г-н К. има още две деца, които, обаче, са навършили пълнолетие.

Единственото МПС, за което има данни да е било притежавано от обвиняемия, е бил лек автомобил ***** с дата на първа регистрация през 1978 г., придобит от К. през 1987 г.

Притежава право на собственост (включително като съсобственик) спрямо няколко поземлени имота на територията на община Мизия, област Враца. Няма данни за регулярни негови доходи за периода след месец януари 2019 г.

Г-н К. страда от психически недостатък, който обаче не му пречи и не му е пречел да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. При процесната ситуация на 19.05.2017 г. К. е съзнавал какво обективно върши.

Горната фактическа обстановка се установява от следните доказателствени материали (с уточнението, че съгласно чл. 378, ал. 2 от НПК съдът ползва събраните по реда на НПК в цялостното наказателно производство доказателства, без да е необходимо да ги приобщава наново към доказателствената съвкупност с нарочен акт, включително що се отнася до събраните доказателства в хода на съдебното следствие по АНД с кратък № 14654/2018 г. по описа на Софийския районен съд, които доказателства съдът може да ползва на още посилното основание, щом изначално може да ползва и събраните изобщо по ДП дори без участието на обвиняемия доказателства, като настоящият съдебен състав не обосновава решението си в никакъв случай само въз основа на свидетелски показания, дадени без 1 участието на обвиняемото лице при съответния разпит): показанията на разпитаните свидетели; изложеното от вещото лице-психиатър в проведената по същото наказателно производство и конкретно по АНД с кратък № 14654/2018 г. по описа на Софийския районен съд процедура по чл. 70 от НПК (в рамките на тази процедура се извършват и действия по правилата на съдебното следствие, като изложеното устно от съответното вещо лице се явява особен вид експертно заключение, т. е. представлява годен източник на доказателствена информация в наказателното производство, доколкото на базата на него се решава практически назначаването или не на експертиза, чието осъществяване без съответната принуда се е оказало невъзможно); приложената по ДП справка за съдимост; приобщените към доказателствената съвкупност въз основа на определение с правно основание чл. 283 от НПК книжа; приетите и приложени като доказателства в хода на съдебното следствие въз основа на нарочно съдебно определение книжа.

Съдът не дава вяра на обясненията на обвиняемия, с които пряко или косвено се отрича осъществяването на горепосоченото негово поведение, изразяващо се в крещене, изричане на обидни реплики и заплюване, за сметка на дадените под страх от наказателна отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК свидетелски показания, респективно на изложеното в приобщените към доказателствената съвкупност въз основа на определение с правно основание чл. 283 от НПК докладна записка и съобщение, информацията по които се явява като цяло последователна, логична и без признаци на тенденциозност (независимо от данните и за други конфликтни ситуации между съответните свидетели/лица и обв. К.).

Съвсем не е невъзможно г-н К. и при наличие на съответния негов физически недостатък (визиран от самия обвиняем) да наплюе от съвсем близко разстояние съответното длъжностно лице. Напълно логично е обв. И. К. да е имал съответното агресивно поведение, което е в съзвучие с цялостното поведение на обвиняемото лице по наказателното производство, свързано с това, че К. съвсем очевидно вижда практически във всеки или почти всеки изпречил се на пътя му орган на публичната власт, а дори и в лицето на част от ангажираните му защитници, както и на вещото лице проф. М., враг и дори елемент от някаква сериозна конспирация срещу него, имаща за цел най-вече това да препятства достъпа му до неговото родено през 2012 г. дете. На база на тези доказателствени материали, които съдът кредитира за сметка на обясненията на обвиняемия (т. е. при съпоставката им с последните), главните (релевантните) за делото факти касателното инкриминираното поведение на г-н К. в крайна сметка се установяват по еднозначен начин.

Изрично следва да се посочи, че изложеното от вещото лице проф. М. касателно психиатричния статус на обвиняемия се явява изключително подробно, последователно и логично, като е очевидно още, че се касае за психиатър с много висока степен на квалификация и опит, който освен това по никакъв начин не се явява необективен, в това число заинтересован, във връзка с предмета на делото.

Необходимо е да се уточни, че материали, които в хода на ДП не са били приобщени към доказателствената съвкупност по реда на НПК, могат да бъдат ползвани като източник на доказателствена информация след надлежното им приобщаване (стига по този начин да не се постига заобикаляне на процесуалния закон, каквото би се получило например при ползване на извънпроцесуални обяснения, снети в хода на осъществявана проверка, имаща в крайна сметка същата насоченост като наказателното производство) към доказателстветната съвкупност в съдебното производство посредством някой от предвидените в НПК способи, включително посредством приобщаване по реда на специално установения досежно съдебното производство способ по чл. 283 от НПК (съобрази и чл. 14, ал. 2 от НПК!).

Относно правото:

При така установената фактическа обстановка и предвид несъмнеността на съответните изводи от фактическа страна (съобрази чл. 303 от НПК!), от правна страна се налага изводът, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен в това, че (съобрази още чл. 305, ал. 4 вр. чл. 301 от НПК /с уточнението, че подробното описание на фактите законодателят поначало 2 е оставил за диспозитива, а не за мотивите, на крайния съдебен акт – чл. 305, ал. 3 от НПК/, която уредба се явява съответно приложима и в производствата по глава 28 от НПК като настоящото!) на 19.05.2017 г. в гр. София извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – крещял и обиждал служители на дирекцията „Социално подпомагане“, компетентна за район „Люлин“ на Столична община, както и заплюл в лицето директора на дирекцията - престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. Посегателството, осъществено по подобен начин спрямо длъжностни лица на публично място (достъпно и за други посетители на сградата, където се помещава съответната публична институция) и то в присъствието на роденото през 2012 г. дете, еднозначно сочи именно на грубо нарушаване на обществения ред, изразяващо именно явно неуважение към обществото, а не непристойна проява с относително по-ниска степен на обществена опасност, явяваща се дребно хулиганство по смисъла на УБДХ. Напълно обществено нетърпимо е подобно поведение в едно правово общество към съответната обществена институция и нейните служители дори при наличие на подобен емоционален заряд, какъвто е имало несъмнено при процесния случай. От субективна страна деянието (т. е. цялата съответна съставомерна деятелност) е извършено виновно, при условията на т. нар. евентуален умисъл (задължителната тълкувателна практика на Пленума на бившия ВС изрично допуска възможността престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК да се извърши при условията на евентуален умисъл), а именно – деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е допускал (съгласявал се е с) настъпването на общественоопасните му последици – чл. 11, ал. 2 вр. ал. 1 от НК; по-конкретно, в случая деецът, при когото е налице и психически недостатък, съвсем искрено е вярвал, че се касае за визираната по-горе така да се каже конспирация срещу него, в който ред на мисли е очевидно, че целта на г-н К. не е била съответното нарушаване на обществения ред и демонстриране на явно неуважение към обществото посредством непристойно поведение, но все пак психиатричният му статус е такъв, който изключва възможността И. К. да не допуска всички обективни признаци на съответния престъпен състав – че поведението му ще се яви непристойно, че с него ще се наруши грубо общественият ред и ще се демонстрира в крайна сметка явно (несъмнено) неуважение не само към съответните опоненти на К. в конкретната конфликтна ситуация, но и към обществото като цяло.

Следва да се поясни, че разпоредбата на чл. 378, ал. 3 от НПК има за свой действителен смисъл забраната за изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК, като възприетата от съда фактическа обстановка в никакъв случай не е в съотношение, визирано в чл. 287, ал. 1 от НПК, с тази по постановлението, с което обвиняемото лице е предадено на съд, в това число като независимо от конкретното използвано наименование няма абсолютно никакво съмнение за коя ДСП се касае в обвинението и тя в крайна сметка несъмнено съответства на посочената от съда в диспозитива на настоящото решение, респективно по-горе в настоящите мотиви досежно установената от съда фактическа обстановка.

Нужно е да се уточни, че с оглед прекъсването на давността съобразно правилата на НК, в това число с внасянето на обвинението в съда и с насрочването на всяко отделно открито съдебно заседание, не е изтекла преследвателна давност съобразно уредбата по НК.

Налице са всички предпоставки по чл. 78а, ал. 1 от НК - без да е налице отрицателна предпоставка по ал. 7 на същия член - за прилагане на института на освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – съобразявайки липсата на всякаква предходна съдимост на дееца, както и липсата на прилагане по отношение на него на освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, а също още и липсата на имуществени вреди от престъплението и неговата наказуемост, държейки сметка и за задължителната тълкувателна практика на ОСНК на ВКС досежо уредбата по чл. 78а от НК. Така съобразно чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание съгласно чл. 78а от 3