Решение № 20 от 24.01.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Ихтиман, 24.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ОСМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА Н. ПЕТРОВА при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от ИВЕТА Н. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20241840101507 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод предявен осъдителен иск от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225 против Б. М.

М. ЕГН ********** за заплащане на сумата от 412,75 лева главница по договор за паричен заем № 638046, сключен на 14.02.2022 г. с „Креди Йес“ ООД, договорна лихва в размер на 60,82 лева начислена за периода от 14.02.2022 г. до 16.12.2022 г., неустойка поради непредставяне на обезпечение в размер на 399,71 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, както и сумата от 25 лева заплатени от ищеца в заповедното производство. Претендира юрк. възнаграждение в размер на 360,00 лева.

В исковата молба се твърди, че ответникът е сключил договор за паричен заем с „Креди Йес“ ООД, по силата на който е получил сумата от 500,00 лева, която е подлежала на връщане на 20 вноски от по 29,60 лева с краен падеж 16.12.2022 г. Ответникът не погасил заетата сума. Ищецът е придобил вземането по силата на договор за цесия от 12.01.2024г.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, не взема становище по иска.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:

Предявен е осъдителен иск по чл. 415, ал. 3 ГПК, който е допустим, тъй 1 като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното ч.гр.д. № 1264/2024 г. по описа на РС-Ихтиман, по което с разпореждане № 1014 от 21.10.2024 г. е отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и на кредитора е указано, че може да предяви иск осъдителен иск за вземанията си.

От представения по делото Договор за паричен заем № 638046, сключен на 14.02.2022 г. се установява, че между „Креди Йес“ ООД и Б. М. М. е бил сключен договор за заем, по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата от 500 лева, която е следвало да бъде върната на 20 месечни вноски от по 29.60 лева. Съгласно договора месечният лихвен процент възлиза на 3,330 %, а годишният процент на разходите е 48,472 % и включва главница и договорна лихва.

Освен това съгласно в чл. 8 от договора е предвидена неустойка в размер на 159,98 лева при непредставяне на обезпечение - ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Посочената сума е разсрочена за срока на договора и е включена в погасителния план, съгласно който общата дължима сума за плащане е 448.03 лева.

По делото е приложен договор за цесия, с извадка от приложение № 1 към него, по силата на който договор „Креди Йес“ ООД прехвърля на „Кредит Инкасо Инвестъмънтс“ ЕАД вземанията, които има спрямо длъжника.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове по чл. 415, ал. 3 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД В хода на производството е установено, че носител на вземането към момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Частното правоприемство е настъпило по силата на договор за цесия, по който ищецът е цесионер, а заемодателят по договора - цедент. В случая няма данни прехвърлянето на вземането да е било съобщено лично на длъжника , но след като препис от исковата молба и доказателствата към нея, които включват уведомление за извършената цесия е връчена на ответника следва да се приеме прехвърлянето на вземането е породило действие спрямо него. По този начин се явява изпълнена и разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, съгласно която прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, като практиката приема еднозначно, че това съобщаване може да се изпълни и от цесионера, ако е бил упълномощен за това от цедента, както е в настоящия случай. Това означава, че цесията е породила своето действие по отношение на ответника в производството.

От представените по делото доказателства съдът приема, че цедента „Креди Йес“ ООД и ответника са били обвързани от договор за заем /потребителски кредит/ от 14.02.2022г. При сключване на договора ответникът е действал в качеството на физическо лице, а заемодателят - в рамките на 2 своята търговска дейност, като в този случай е бил приложим Закона за потребителския кредит /в сила от 12.05.2010 г./. Не се оспорва от ответника, че получил заетата сума.

Както е известно съгласно чл. 7, а. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Законът въвежда задължителни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.

Посочените разпоредби имат императивен характер и са приети в защита на обществения интерес и в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.

В чл. 21, ал. 1 ЗПК е предвидено, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а съгласно чл. 22 ЗПК договорът е недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9.

В случая сключеният между страните договор за кредит съдържа минимално изискуемото от ЗПК съдържание - размер на заема и валута, в която се предоставя, срок на издължаване, погасителен план, възнаградителна лихва, както и годишен процент на разходите.

Освен тези клаузи обаче договорът съдържа и допълнителна уговорка за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение.

Съдът приема, че клаузата за неустойка е нищожна, тъй като противоречи на чл. 21, ал. 1, вр. чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит, а и на добрите нрави и е неравноправна.

Така както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на задължението в съответствие с договора и общите условия. Следва да се отбележи, че непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Затова и според настоящия състав по съществото си така уговорената неустойка представлява добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, 3 която печалба би увеличила стойността на договора, поради което е нищожна.

Освен това видно от съдържанието на представения договор общият размер на задължението според погасителния план надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което влече нищожност тази уговорка като сключена в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Според т. 55 на Решение на СЕС по дело С-714/22 неточното посочване на ГПР поради невключването в изчислението му на всички компоненти, които се изискват, се приравнява на непосочването на ГПР в договора за кредит, защото лишава потребителя от възможността да определи обхвата на задължението. Следователно и липсата на посочен ГПР, и неправилното изчисляване на ГПР означава, че не са изпълнени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което на основание чл. 22 ЗПК води до недействителност на целия договор за кредит.

След като договорът за кредит е нищожен, той следва да се счита за освободен от лихви и разноски и обявяването на неговата нищожност води единствено до връщане от страна на потребителя на предоставената в заем главница в съответствие с чл. 23 ЗПК и Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело C-714/22.

Затова съдът приема, че искът следва да бъде уважен единствено за сумата от 412,75 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 638046 от 14.02.2022 г., а за останалата част, включваща договорна лихва, неустойка, както и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението за издаване на изпълнение следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Относно разноските: При този изход на делото на основание чл. 78, ал.

1 ГПК на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски съобразно на уважената част от претенцията в размер на и сумата от 12,78 евро, с левова равностойност 25 лв. - разноски в заповедното, производство, както и юрк. възнаграждение в размер на 51,13 евро, с левова равностойност 100 лева.

При постановяване на решението съдът констатира, че от ищцовата страна не е внесена държавна такса в размер на 18,37 евро /35,93 лева/. Поради това същата следва да бъде задължена да внесе сумата от 18,37 евро по сметка на съда, като след внасянето й може да поиска съдът да се произнесе допълнително и по тези разноски, сторени от нея.

След служебно изготвена справка в ТР съдът установи, че от дата 11.11.2025г. ищцовото дружество „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225 е ново наименоваие, а именно „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД.

Воден от горното, съдът

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА Б. М. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, /с ново наименование в ТР „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД от 11.11.2025г./ със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2 сумата от 211,04 евро, с левова равностойност 412,75 лева главница по договор за паричен заем № 638046 от 14.02.2022 г. с „Креди Йес“ ООД, както и сумата от 12,78 евро, с левова равностойност 25 лв. -разноски в заповедното производството и 51,13 евро, с левова равностойност 100 лева – юрк. възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ иска на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225 /с ново наименование в ТР „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД от 11.11.2025г./ със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2 против Б. М. М., ЕГН ********** за заплащане на сумата представляваща договорна лихва в размер на 31,10 евро /тридесет и едно евро и 10 евро цента/ с левова равностойност 60,82 лева, начислена за периода от 14.02.2022 г. до 16.12.2022 г., неустойка поради непредставяне на обезпечение в размер на 204,37 евро /двеста и четири евро и 37 евро цента/ с левова равностойност 399,71 лева, както и законната лихва за забава от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.10.2024 г., до изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК

202423225 /с ново наименование в ТР „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД от 11.11.2025г./ със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2 да внесе /заплати/ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Ихтиман, държавна такса в размер на 18,37 евро.