Определение № 1596 от 18.06.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1596 гр. Бургас, 18.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500738 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2, вр. чл.274- чл. 279 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представляван от изпълнителните директори Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров, действащи чрез упълномощения си юрисконсулт Свилен Стоянов , против разпореждане № 4163 от 11.04.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 1886/2024 г. на РС-Бургас, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 от ГПК срещу длъжника К. Й. П., ЕГН: **********, с адрес: **** за следните парични задължения, дължими по договор за потребителски кредит № 7053482251 от 01.08.2023г. за следните вземания: сумата от 151.62 лв.- главница, явяваща се разликата над й присъдения размер от 463.16 лв. до претендирания от 614.78 лв., сумата от 14.94 лв.- договорна лихва за периода от 05.10.2023г. до 20.02.2024г., явяваща се разликата над присъдения й размер от 45.62 лв. до претендирания от 60.56 лв. и сумата от 6.73 лв.- мораторна лихва за периода от 05.10.2023г. до 14.03.2024г., явяваща се разликата над присъдения й размер от 20.56 лв. до претендирания от 27.29 лв.

В жалбата се твърди, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, като се иска отмяната му и уважаване на искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за останалата част от отхвърлените вземания. Жалбоподателят сочи, че застраховките не са едностранно сключвани и не зависят от дискрецията на банката, доколкото за тях е необходимо волеизявление и активност от страна на потребителя,който в случая изрично е заявил, 1 че желае да сключи застраховка съгласно представено заявление. Заявява, че тъй като в случая застраховката не е задължително условие за сключване на кредита, то същата не следва да съставлява част от ГПР съгласно пар. 1 от ДР на ЗПК и чл. 3, б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО, като в подкрепа на доводите си се позовава на съдебна практика, обективирана в определение № 50685 от 30.09.2022г. по гр.д. № 578/2022г. на ВКС, трето г.о. с докладчик съдията Драгомир Драгнев. Акцентира, че в чл. 19 от договора изрично е посочено, че за сключването му не се изисква задължителна застраховка,като клиента по свое желание може да сключи такава или да се присъедини към някоя от предлаганите от кредитора застрахователни програми, в т.ч. се сочи, че в договора няма уговорка за промяна във финансовите условия при отказ на потребителя да сключи застраховка. На следващо място по отношение на договорната лихва и обезщетението за забава се сочи, че договорната лихва не надхвърля трикратния размер на законната лихва по необезпечени кредити, като излага подробни съображения. Позовава се на разясненията,дадени в цитираната в жалбата съдебна практика относно разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК, като след направени изчисления сочи,че през процесния период, за който се претендира възнаградителна лихва, ОЛП на БНБ е 0.00%, което означава, че ГПР е 29.19%, т.е. не надвишава законовия максимум от 50%.

Съгласно на чл. 413, ал.2 о т ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Производството по ч.гр.д. № 1886/2024 г. по описа на БРС е образувано по заявлението на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника К. Й. П. за вземанията, дължими по сключен между страните договор за потребителски кредит № 7053482251 от 01.08.2023г., а именно: за сумата от 614.78лв лв. – главница по договора за кредит, сумата от 60.56лв. – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.10.2023 г. до 20.02.2024 г. и сумата от 27.29 лв. –законна лихва за забава за периода 05.10.2023 г. до 14.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението - 25.03.2024г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за платена държавна такса от 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер от 150лв.

Районният съд е уважил частично заявлението, като е издал заповед по чл.

417 от ГПК и изпълнителен лист за части от главница, от възнаградителната и от мораторната лихва, както и за законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното й изплащане, както и за направените в заповедното производство разноски за държавна такса до размера от 18.85лв. и юрисконсултско възнаграждение до размера от 37.70 лв.

С обжалваното разпореждане от 10.04.2024г., инкорпорирано в заповедта за изпълнение от същата дата, съдът е отхвърлил заявлението по чл. 417 от ГПК в частта 2 з а сумата от 151.62 лв.- главница, явяваща се разликата над присъдения й размер от 463.16 лв. до претендирания от 614.78 лв., за сумата от 14.94 лв.- договорна лихва за периода от 05.10.2023г. до 20.02.2024г., явяваща се разликата над присъдения й размер от 45.62 лв. до претендирания от 60.56 лв. и за сумата от 6.73 лв.- мораторна лихва за периода от 05.10.2023г. до 14.03.2024г., явяваща се разликата над присъдения й размер от 20.56 лв. до претендирания от 27.29 лв.

Заповедният съд е мотивирал отказа си с доводи, че в отхвърлените части искането се основава на неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 и т.20 вр. с чл.145, ал.1, ал.2 и чл.146, ал.2 от ЗЗП /за дължимостта на застраховки/, респ. е налице обоснована вероятност за това. Счел е, че посочената клауза за застраховка е част от договора за кредит, изготвен предварително от икономически по-силната страна и поради това е очевидно във вреда на потребителя, тъй като така уговорена, тя не му позволява да прецени икономическите последици от сключването на договора, а следователно не отговаря на изискването за добросъвестност, като води до значителен дисбаланс между правата и задълженията на банката и потребителя - чл.3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета. Предвид това съдът е приел, че в резултат на сключената застраховка, подлежащата на връщане сума надхвърля значително ефективно предоставения кредит, като наред с това договорът за кредит, се подчинява на режима, установен със ЗПК, но е сключен в разрез с целта по чл.2 от ЗПК, при неизгодни за потребителя условия, които икономически по-силната страна е наложила сключването на договора, обусловено от сключване на застраховки с посочен от нея застраховател и условия, съответно от заплащане на застрахователна премия, отпусната под формата на кредит. Направен е извод,че целта на клаузата за застраховка е да се оскъпи кредита и да се постигне забранена от закона цел - неоснователното обогатяване на кредитора, поради което съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК води до нейната нищожност на самостоятелно основание. По тези съображения заповедният съд е счел,че не се дължат договорната и мораторната лихви, претендирани от заявителя и начислени върху вземанията по недействителната клауза. Позовал се е и на решения на СЕС по дело C‑170/21 и дело C‑379/21, образувани по преюдициални запитвания за тълкуване на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета.

Бургаският окръжен съд не споделя изводите на първата инстанция, по следните съображения:

Кредиторът основава вземанията си на сключен договор за потребителски кредит по смисъла на действащия ЗПК, поради което за същия са приложими именно разпоредбите на този закон.

Видно от клаузите на сключения между страните договор за кредит и ОУ към него, на длъжника е предоставен общ размер на кредит в размер на 663.68 лв., от който 500 лв.- за изплащане и 163.68 лв. – предоставена му по същия договор в заем сума за еднократно дължима застрахователна премия за застраховка BANK пакет 3 сметка /119.88лв./ и BANK пакет кредит 3 +сметка /43.80лв./, която длъжникът избрал да сключи съгласно чл. 7.2.3 от договора. В чл. 19 от договора изрично е посочено, че сключването на застраховка не е задължително условие за предоставяне на кредита и същата е по усмотрение на длъжника.

Настоящата инстанция не споделя извода на районния съд, че клаузата, с която е уговорена застраховката е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 и т. 20 вр. чл. 145, ал. 1, ал. 2 и чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, респективно, че е налице е обоснована вероятност от това, тъй като, че целта й е да се оскъпи кредита и да се постигне 3 забранена от закона цел- неоснователно обогатяване на кредито р а . В тази връзка следва да се отбележи, в чл. 11, ал. 1, т. 19 о т ЗПК изрично е предвидено в съдържанието на договора следва да са посочени изискуемите застраховки. В случая в договора ясно и по разбираем за потребителя начин е посочено, че застраховката не е задължилно условие за сключване на договора за кредит, че ангажиране на такава зависи само от избора на длъжника и, че застрахователната премия, платена от кредитора на трето лице по договора за застраховка, е включена в главницата по кредита. По тези съображения извода на заповедният съд, че клаузата е уговорена така, че да не позволява на кредитополучателя да прецени икономическите последици от договора, поради което не отговаряла на изискването за добросъвестност, а това водело до дисбаланс между правата и задълженията на банката и потребителя, се явява неправилен.

С оглед съдържанието на закупения пакет застраховка- защита на кредита и защита на сметките се установява, че тя обезпечава връщането на изтегления заем при настъпване на някое от посочените застрахователни събития, като няма данни поемането на застраховката да е задължително условие за сключването на договора за кредит, а напротив в чл. 19 от договора изрично е посочено обратното, че се касае за допълнителна услуга, която потребителят може да избере да ползва срещу съответното заплащане. Затова цената й излиза извън предметния обхват на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК вр. с чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета и не съставлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Що се касае до преценката дали така сключената застраховка представлява конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, т.е. дали договора за кредит е сключен в разрез с целта по чл.2 от ЗПК и дали целта на клаузата за застраховка е да се оскъпи кредита и да се постигне забранена от закона цел - неоснователното обогатяване на кредитора, водещо до недействителност на посочената клауза съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, такава преценка не може да се направи в заповедното производство, с оглед неговия едностранен характер, поради което доводите на районния съд в тази връзка настоящата инстанция намира за преждевременни.

П о гореизложените съображения, въззивната инстанция намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено, а вместо него следва да се разпореди издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за останалата част от отхвърлените суми за главница, възнаградителна и мораторна лихва.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло разпореждане № 4163 от 11.04.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 1886/2024 г. на РС-Бургас, като ВМЕСТО това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение на задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на заявителя „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК: