Протокол № 967 от 09.03.2023, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 967 гр. София, 28.02.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 4 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева при участието на секретаря Ваня Хр. Гаджева и прокурора Л. Ст. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Частно наказателно дело № 20221100204844 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 16:15 часа се явиха:

ОСЪДЕНИЯТ Р. В. К. – редовно призован, доведен от ЗООТ „Казичене“, се явява лично.

УПЪЛНОМОЩЕНИЯТ ЗАЩИТНИК на осъдения Р. В. К. – адв.Г. Ч.

– от САК – редовно призован, уведомен от предходното с.з., не се явява.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила по делото молба от осъдения Р. В. К. – вх.№ 9368/01.02.2023 г., с която същият заявява, че се ОТКАЗВА от защитата на адв.Ч. по настоящото производство, тъй като не е съгласен с начина му на защита.

ОСЪДЕНИЯТ Р. В. К.: Поддържам молбата, желая да се защитавам сам. Не желая друг защитник, не желая и служебен защитник.

НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА–гр.София – редовно призован, изпраща процесуален представител М.М. – Инспектор IV степен „Режимна дейност“ в Затвора–гр.София, с представено по делото пълномощно.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и наличието на законоустановени предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание,

1

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ОСЪДЕНИЯТ Р. В. К.: Представям удостоверение за завършен гимназиален етап на средното си образование.

СЪДЪТ ПРЕДЯВИ така представеното удостоверение на останалите страни – запознаване и становище.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА и изисканите и постъпили, с отговор от СЦЗ, вх.

№ 14260 от 15.02.2023 г. документи, съставляващи актуален доклад от ИСДВР; експертна оценка за актуалното психично и емоционално състояние на осъдения Р. В. К., както и първоначалния план за изпълнение на присъдата, които документи ПРЕДЯВИ на страните – за запознаване и становище.

ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.: Представям и справка за изтърпяната част от наказанието на осъдения К..

СЪДЪТ ПРЕДЯВИ на останалите страни така представената от процесуалния представител на Затвора – гр. София, актуална справка относно остатъка от неизтърпяната част от наложеното на осъденото лице наказание „Лишаване от свобода“ – за запознаване и становище.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приемат всички доказателства.

СЪДЪТ НАМИРА, че както изпратените и постъпили от СЦЗ, докладвани в днешното с.з. документи, така и представеното удостоверение от осъдения Р. В. К., както и представената справка от процесуалния представител на Началника на Затвора – гр. София, са относими към предмета на делото и биха могли да допринесат за неговото правилно решаване, с оглед на което следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по воденото производство, в насока на което

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото – представеното от осъдения Р. В. К. – удостоверение за завършен гимназиален етап № 2931 от 19.06.2019 г., издадено от МОН, Средно училище „Св. Иван Рилски“ – гр.

София; постъпилите с писмо от Затвора – гр. София, вх.№ 14216/15.02.2023 г.

– актуален доклад за осъдения Р. В. К., от ИСДВР – от 10.02.2023 г.; актуална експертна оценка на психичното и емоционално състояние на осъдения Р. В. К., изготвена от инспектор – психолог, от 10.02.2023 г., и 2 първоначалния план за изпълнение на присъдата, както и представената в днешното с.з. актуална справка от процесуалния представител на Началника на СЦЗ – рег.№ 315 от 28.02.2023 г., касателно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното по отношение на осъдения Р. В. К. наказание „Лишаване от свобода“.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.

По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени доказателства.

След като съобрази становището на страните, че няма да сочат нови доказателства, нямат доказателствени искания, както и, че делото е изяснено от фактическа страна, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че молбата е неоснователна. Осъденият К. е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание. Намирам, обаче, че от приложения доказателствен материал не би могъл да се направи извод за наличие на втората предпоставка, а именно – достатъчни данни същият да се е поправил. Видно е, че поведението му е било непоследователно през годините, след неколкократни наказания, като с определение на СГС, е бил приведен в Затвор от закрит тип. След този период е настъпила известна позитивна промяна в поведението му, като от този момент не е бил санкциониран дисциплинарно, спазва установените правила и полага труд, но все още рискът от рецидив е в рамките на средния. Посочено е и, че има ясно изразени проблемни зони, по отношение на които корекционната дейност не е оказала позитивно въздействие. Видно е и от психологическия доклад, че поведенческите изяви на осъдения, са непоследователни и непостоянни. Също така режимът все още не е заменен от „общ“ на „лек“, предвид което считам, че уважаване на молбата за УПО би било преждевременно.

ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.: Становището на Началника на СЦЗ е, че към момента молбата на осъдения е неоснователна. Налице е само първата изискуема от закона предпоставка – изтърпяно повече от половината от наложеното наказание.

По отношение на втората предпоставка, становището на Началника на СЦЗ е, че от наличните доказателства не може да се направи обоснован извод 3 за постигане целите на чл.36 НК. Мотивите за това са изложени в неговото становище и придружаващите документи, с оглед на което моля да оставите молбата на осъдения за УПО, без уважение.

ОСЪДЕНИЯТ Р. В. К. /в своя защита/: Моля да уважите молбата ми.

СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения Р. В. К. :

Моля да бъде уважена молбата ми за УПО.

СЪДЪТ се оттегля на съвещание, за да постанови определението си.

СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите на страните, изложени в днешното съдебно заседание, както и доказателствените материали по делото, намери за установено следното:

НК.

Производството е по реда на чл.437, ал.2 и сл. НПК, вр.чл.70, ал.1, т.1 Образувано е по повод депозирана молба от осъдения Р. В. К., чрез упълномощения от него защитник адв.Г. Ч. – от САК, с правно основание чл.70, ал.1 и следв. от НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване /УПО/ по отношение на конкретното осъдено лице, от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“.

В така депозираната молба се изтъкват съображения в насока основателност на същата. Посочва се, че К. е постъпил в Затвора – гр. София на 05.09.2017 г., когато по отношение на същия е било приведено в изпълнение определеното му по НЧД № 1798/18 г. по описа на СРС, наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 3 години, което наказание същия е изтърпял към 12.04.2020 г., от която дата търпи определеното му с протоколно определение по НЧД № 4441/17 г. общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 4 години, като към настоящият момент фактически е изтърпял повече от половината от целия размер на това наказание. Посочва се, че К. е с примерно поведение, ползва се с доверието на затворническата администрация. Изтъкват се съображения относно осъществяваните от К. трудови дейности по време на престоя му в местата за лишаване от свобода, в която връзка се акцентира, че същия е работил и на външни обекти, извън строго охраняваната зона на Затвора – гр. София.

Твърди се, че К. показва отлично поведение към трудовата дисциплина; има съзнание за неправомерността на миналото си поведение; спазва установения ред в пенитенциарното заведение; изпълнява разпорежданията на длъжностните лица и като цяло манифестира добро поведение с добри резултати. Сочи се и, че К. поддържа близки отношения със семейството си, които са предпоставка за социално приемливо поведение от негова страна.

Излага се и, че е налице обективна необходимост от присъствието на осъдения К. в дома му, тъй като неговата майка Ц. К.А, страда от тежко заболяване, за което по делото са приложени медицински документи и по 4 отношение на която няма кой да полага изискващите се непрекъснати грижи.

Сочи се и, че и самия осъден Р. В. К. е с влошено здравословно състояние, свързано с Хипертонична болест на сърцето, което е налагало в годините назад няколкократното му прекъсване. Заявява се, че по отношение на осъдения К., са налице всички законови предпоставки за неговото условно предсрочно освобождаване, тай като с поведението си той недвусмислено е показал съжаление за извършеното престъпно деяние и е засвидетелствал, че целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, са постигнати, с оглед на което защитата моли осъдения К. да бъде условно предсрочно освободен.

В днешното с.з., осъденото лице Р. В. К. моли молбата му за УПО, да бъде уважена.

В обратен аспект са изложените съображения от прокурора и от процесуалния представител на Началника на СЦЗ, които изразяват идентични становища относно неоснователност на така подадената молба за УПО на К. и пледират същата да не бъде уважена. Сочат, че е налице само първата предпоставка за условно предсрочно освобождаване на осъдения Р. В. К., предвид изтърпяната законово изискваща се част от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“, но не са налице достатъчно доказателства за трайна положителна промяна в неговото поведение.

Прокурорът в конкретност приема, че поведението на осъдения не е било достатъчно последователно през годините, като акцентира, че след неколкократно наложени му наказания, с определение на СГС, К. е бил приведен в Затвор от закрит тип. Сочи, че след този период е настъпила известна позитивна промяна в поведението му, доколкото не е бил санкциониран дисциплинарно; спазва установените правила и полага труд, но все още рискът от рецидив е в рамките на средния. Изтъква и наличието все още на ясно изразени проблемни зони при осъдения, по отношение на които корекционната дейност следва да бъде продължена, за да бъде оказано нужното позитивно въздействие. Акцентира също, че поведенческите изяви на осъдения К., са непоследователни и непостоянни, както и, че режимът на търпене на наказанието „Лишаване от свобода“ все още не е заменен от „общ“ на „лек“, с оглед на което изтъква, че корекционният процес по отношение на осъдения К. следва да продължи.

Напълно идентично на изложеното от прокурорът е и становището на процесуалния представител на СЦЗ, който заявява, че от доказателствата по делото не може да се обоснове достатъчно необходим извод за трайно поправяне на осъдения, извеждайки тези си съображения от подробно изложените и еднопосочни мотиви в становището на Началника на Затвора – София и придружаващите го документи.

Въз основа на приложените по делото доказателства, СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че осъденият Р. В. К. е постъпил в Затвора в гр.София на 05.09.2017 г., когато по отношение на същия е приведено в изпълнение, на основание чл.68, ал.1 НК, наложеното му наказание по НЧД № 1798/18 г. на СРС, НО, 1 състав, което е изтърпяно към дата 12.04.2020 г. От последно цитираната дата до момента К. търпи определеното му, въз основа на акт на 5

СГС, НО, 3 състав, постановен по НЧД № 4441/17 г., общо наказание, измежду наложените по НОХД № 1459/11 г. на СГС, НО и по НОХД № 1801/07 г. на СГС, а именно – едно общо най–тежко наказание в размер на 3 години „Лишаване от свобода“, което наказание на основание чл.24 НК, е било увеличено с 1 година, т.е. размера на определеното наказание с този акт на СГС, НО, е общо 4 години. Така постановения акт на СГС е влязъл в сила на 04.12.2017 г.

Съгласно приложените по делото материали и в частност приобщената в днешното с.з. актуална справка от Затвора–гр.София относно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното спрямо Р. В. К. наказание „Лишаване от свобода”, СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, че към момента, от така определеното на осъдения наказание в размер на 4 години „Лишаване от свобода“, същият е изтърпял фактически – 3 години и 12 дни; от работа – 6 месеца и 20 дни, или всичко – 3 години, 7 месеца и 2 дни, който срок фактически изтърпяно наказание, съотнесен към разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК, приложима в конкретният случай с оглед правната квалификация на престъпленията, за които К. е осъден, следва да се приеме като относим досежно извода за наличието на първата формална предпоставка за постановяване на УПО, доколкото К. е изтърпял фактически много повече от ½ от определеното му наказание в размер на 4 години „Лишаване от свобода”, като остатъкът, който следва да търпи, се равнява към момента на 4 месеца и 28 дни.