Решение № 5763 от 11.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5763 гр. София, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20241100509859 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 8933/15.05.2024 г., постановено по гр.д. № 64167/2023 г. по описа на СРС, ГО, 157 състав, съдът е осъдил „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“, регистрирано в Ирландския търговски регистър под № 104547, със седалище и адрес на управление: Райнеър Дъблин офис, Еърсайд Бизнес парк, окръг Суордс, Дъблин Суордс, Дъблин, Ирландия, представлявано от адв. С. Т. да заплати на Г. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 7, § 1, б. „б” от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, вр.чл. 626 ГПК година сумата 400 евро – обезщетение за закъснение на полет FR6410 от летище Мадрид, Испания до летище София, България, определен за изпълнение по разписание за 26.08.2022 г. с час на излитане 20,30 ч.

CEST и час на кацане 21,50 ч. EEST, дължимо съгласно чл. 7, параграф 1, от Регламент (ЕО) № 261/2004 на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, ведно със законната лихва от датата на подаване на молбата за издаване на Европейска заповед за плащане - 13.03.2023 г. до окончателното плащане.

Със същото решение съдът е осъдил „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“, регистрирано в Ирландския търговски регистър под № 104547, със седалище и адрес на управление: Райнеър Дъблин офис, Еърсайд Бизнес парк, окръг Суордс, Дъблин Суордс, Дъблин, Ирландия, представлявано от адв. С. Т. да заплати на Т. В. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл. 82 1

ЗЗД вр. чл. 7, § 1, б. „б” от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, вр.чл. 626 ГПК година сумата 400 евро – обезщетение за закъснение на полет FR6410 от летище Мадрид, Испания до летище София, България, определен за изпълнение по разписание за 26.08.2022 г. с час на излитане 20,30 ч. CEST и час на кацане 21,50 ч. EEST, дължимо съгласно чл. 7, параграф 1, от Регламент (ЕО) № 261/2004 на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, ведно със законната лихва от датата на подаване на молбата за издаване на Европейска заповед за плащане 13.03.2023 г. до окончателното плащане.

Със същото решение съдът е осъдил „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“, регистрирано в Ирландския търговски регистър под № 104547, със седалище и адрес на управление: Райнеър Дъблин офис, Еърсайд Бизнес парк, окръг Суордс, Дъблин Суордс, Дъблин, Ирландия, представлявано от адв. С. Т. да заплати на Т. В. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 505 лв. – разноски в производството по ч.гр.д. № 3070/2023 г. по описа на СГС и 505 лв. – разноски в исковото производството.

Със същото решение съдът е осъдил „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“, регистрирано в Ирландския търговски регистър под № 104547, със седалище и адрес на управление: Райнеър Дъблин офис, Еърсайд Бизнес парк, окръг Суордс, Дъблин Суордс, Дъблин, Ирландия, представлявано от адв. С. Т. да заплати на Г. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 505 лв. – разноски в производството по ч.гр.д. № 3070/2023 г. по описа на СГС и 505 лв. – разноски в исковото производството.

С определение № 29358/19.07.2024 г., постановено по гр.д. № 64167/2023 г. по описа на СРС, ГО, 157 с-в, така постановеното решение е изменено в частта за разноските, като е отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на Т. В.

Г., ЕГН **********, сумата над 25 лв. до 505 лв. – разноски в производството по ч.гр.д. № 3070/2023 г. по описа на СГС и за сумата над 25 лв. до 505 лв. – разноски в исковото производството и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на Г. Д.

Д., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата над 25 лв. до 505 лв. – разноски в производството по ч.гр.д. № 3070/2023 г. по описа на СГС и сумата над 25 лв. до 505 лв. – разноски в исковото производството и „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“ е осъдено да заплати на адв. Г. Й. Г., САК, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. сумата 400 лв.– адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищците в производството по ч.гр.д. № 3070/2023 г. по описа на СГС и 960 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищците в исковото производството.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“. В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като районният съд неправилно бил приел, че не са установени извънредни обстоятелства по смисъла на Регламент (ЕО) № 261/2004, освобождаващи въздушния превозвач от задължението за заплащане на обезщетение. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд е допуснал грешка при установяване на фактическата последователност на полетите, изпълнявани на 26.08.2022 г. с едно и също въздухоплавателно средство – самолет Boeing 737-800, рег.

SP-RZM. Сочи, че самолетът е следвало последователно да изпълни шест полета, като 2 непосредствено преди полет FR 6409 София–Мадрид и процесния FR 6410 Мадрид– София са били изпълнени полети FR 6306 София–Кьолн и FR 6307 Кьолн–София, а не в последователността, възприета от районния съд. Поддържа, че полет FR 6307 Кьолн– София е закъснял с 33 минути вследствие на наложени от Евроконтрол слотове за контрол на въздушното движение, поради което е неправилен изводът, че липсва причинна връзка между закъсненията на отделните полети от ротацията. Оспорва се и разбирането на районния съд относно естеството на наложените слотове. Излагат се твърдения, че слотовете за управление на въздушния трафик, издавани от Евроконтрол, представляват задължителни ограничения, с които превозвачът е длъжен да се съобрази и не може по свое усмотрение да извърши полета извън определения времеви интервал. Разграничава тези слотове от слотовете, свързани с капацитета на координирани летища, и поддържа, че ограниченията на Евроконтрол се налагат при възникнали проблеми във въздушното пространство, включително неблагоприятни метеорологични условия, претоварване на отделни сектори, недостатъчен капацитет на контрола на въздушното движение и проблеми с оборудването. Според въззивника тези обстоятелства са извън неговия ефективен контрол и представляват извънредни обстоятелства по смисъла на Регламент № 261/2004.

Поддържа, че закъснението се е натрупало в хода на ротацията на самолета.

Предходният на процесния полет FR 6409 София–Мадрид е бил забавен с 28 минути поради закъснението на предходния полет и с още 6 минути поради маневриране, като според представените доказателства е бил засегнат от множество променяни слотове, обусловени от метеорологични условия по маршрута, както и от недостатъчен персонал или проблеми с оборудването за обслужване на въздушното движение. По отношение на самия процесен полет FR 6410 Мадрид–София въззивникът сочи, че е настъпило забавяне и поради проблем със сигналната лампа на системата за инструментален заход (ILS), наложил връщане на самолета за техническа поддръжка, както и че полетът е бил засегнат от наложени слотове. Общото закъснение според изложеното е 3 часа и 16 минути, от които 25 минути са отнесени към късното пристигане на самолета от предходния полет, 2 часа и 31 минути – към код 82, свързан с непланиран недостиг на състав при контрола на въздушното движение или недостиг на оборудване по маршрута, и 20 минути – към техническата неизправност.

Въззивникът поддържа, че районният съд неправилно е съсредоточил преценката си върху техническата неизправност, без да отчете, че преобладаващата част от закъснението – 2 часа и 31 минути – се дължи на ограничения при управлението на въздушното движение, които не зависят от превозвача. Позовава се и на практиката на Съда на Европейския съюз, според която при закъснение, обусловено едновременно от извънредни и от други обстоятелства, времето, причинено от извънредните обстоятелства, следва да бъде приспаднато от общата продължителност на закъснението при преценката дали е възникнало право на обезщетение. В тази връзка твърди, че след приспадане на 2 часа и 31 минути от общото закъснение от 3 часа и 16 минути не остава закъснение от поне три часа, поради което не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004.

Поддържа, че същият резултат би бил налице дори ако като извънредно обстоятелство бъдат отчетени единствено посочените от първоинстанционния съд 25 минути, свързани с предходния полет.

Въззивникът оспорва и извода на районния съд, че превозвачът е разполагал с достатъчно време, за да предприеме разумни мерки за предотвратяване на закъснението. Твърди, че първото съобщение за слот не е получено осем часа преди 3 процесния полет, както е приел съдът, а около шест часа преди него, като към момента на получаването му прогнозираното отклонение от разписанието е било едва 21 минути, а съобразно последващото съобщение – най-много 31 минути. Поради това според въззивника не е съществувала предварителна индикация за закъснение над три часа, която да налага предприемане на допълнителни мерки. Счита за неправилен и извода, че като разумна мярка е следвало да осигури друго въздухоплавателно средство или да извърши „премаршрутиране“. Поддържа, че дори да е разполагал с друг самолет, той също би бил длъжен да спазва наложените ограничения на въздушното движение, поради което замяната на самолета не би предотвратила закъснението. Сочи още, че промяната на маршрута не е свободен избор на авиокомпанията при въведени ограничения на въздушния трафик, а използването на друг маршрут би могло да доведе до навлизане в друг претоварен въздушен коридор и до налагане на нови слотове. Отделно възразява, че институтът на премаршрутирането по Регламент № 261/2004 се отнася до отменени полети, докато процесният полет не е отменен, а е изпълнен със закъснение, поради което превозвачът не е имал задължение да организира премаршрутиране на пътниците. Навежда твърдения, че забавянето е причинено преимуществено от задължителни ограничения и слотове, наложени от Евроконтрол по причини, свързани с метеорологичната обстановка, капацитета и организацията на въздушното движение и оборудването, които са извън ефективния контрол на въздушния превозвач и не са могли да бъдат избегнати чрез разумни мерки. Поради това счита, че са налице предпоставките за освобождаване от отговорност по Регламент № 261/2004 и че предявените искове за обезщетение, а като последица и акцесорните претенции за законна лихва, са неоснователни. Моли за отмяна на решението и за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни и недоказани, както и присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите – Т. В. Г. и Г. Д. Д.. Същите оспорват жалбата като неоснователна и молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Поддържат, че неточността относно поредността на полетите е без значение, тъй като закъснението на процесния полет FR 6410 е резултат от натрупано закъснение на два последователни предходни полета, а не от извънредно обстоятелство, засегнало непосредствено предходния полет.

Според тях организирането на множество последователни полети с едно въздухоплавателно средство и без достатъчен времеви резерв представлява риск от дейността на превозвача, като при по-добро планиране последиците от метеорологичните условия и ограниченията на въздушното движение биха могли да бъдат ограничени. Въззиваемите сочат още, че „Райънеър“ не е доказал да е предприел всички разумни мерки за предотвратяване или ограничаване на закъснението, включително чрез осигуряване на достатъчен времеви резерв, използване на друго въздухоплавателно средство или премаршрутиране на процесния и предходните полети. Оспорва се и твърдението за техническа неизправност като недоказано, като се поддържа, че дори да е било установено, техническите проблеми поначало са присъщи на нормалната дейност на въздушния превозвач. Молят решението на СРС да бъде потвърдено и да им бъдат присъдени разноските за въззивното производство.