Определение № 2552 от 02.08.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2552 гр. Варна , 19.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100501546 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 278926/18.03.2021 г., депозирана от Р. Й. ИВ. с ЕГН **********, Т. ОНН. ИВ. с ЕГН ********** и ОРЛ. Й. ИВ. с ЕГН **********, чрез адв. В.И. Б., срещу Решение № 260651/25.02.2021 г., постановено по гр. д. № 16143 по описа на РС-Варна за 2019 г., с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният от ищците срещу ответниците иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на урегулиран поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в област Варна, община Варна, гр. Варна, п.к.

9000, ***** вид територия -Урбанизирана, НТП Средно застрояване (от 10 до 15 т), площ (по скица) 322 кв.м., стар номер 1573, квартал 138, със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-73/23.06.2008 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещните страни СТ. Р. Й., Б.Т. Малинов и Л. Т. Б..

І. По допустимостта на въззивното производство:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното 1 решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване.

Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

II. По доклада на въззивната жалба и отговора:

Във въззивната си жалба въззивниците сочат, че постановеното решение е необосновано, неправилно и незаконосъобразно.

Намират, че от доказателствата по делото се установява, че собствениците на земята и собствениците на сградите не са едни и същи лица. С отхвърляне искът за делба относно земята, съдът не е постановил решение относно квотите за земята по отношение на нейните съсобственици, а е следвало да стори това, тъй като е необходимо за целите на делбата във втора фаза.

Считат, че при евентуално разпределение на ползването на земята във втора фаза, квотите на съсобствениците на земята, които нямат собственост на сградите следва да бъде отчетено, като същото би важало при евентуално изнасяне на публична продан или уравняване на дяловете.

Сочат, че щом решаващият състав е счел, че не следва да се произнася по квотите за земята, то е следвало да раздели производството на две отделни производства, а именно за сградите в едно производство, за земята в отделно, където земята да се дели отделно, т.к. както по делото се установява, че съсобствениците на земята и съсобствениците на сградите са различни лица, т.е. страните по правоотношението са различни, отделно от това съделителите на сградите имат различни квоти в съсобствеността на земята от тези за сградите. Това би следвало да се вземе предвид във втора фаза при същинската делба, но за целта трябва да бъдат определени и квотите за земята при разпределение на ползването.

В заключение молят да бъде обезсилено Решение №260651/25.02.2021г. постановено по гр.д. №16143/2019г. по описа на 47 с-в на ВРС, като делото бъде върнато за ново разглеждане от Районен съд - Варна, или решението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъдат определени квоти за съделителите на земята.

По делото е постъпила и въззивна жалба № 279990/24.03.2021г от СТ. Р.

Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Варна, ************ действаща чрез адвокат Д.И., срещу Решение № 260651/25.02.2021 г. постановено по гр.д. №16143/2019г. по описа на 47 с-в на ВРС, в частта, с която: са допуснати до делба 1/ Сграда с идентификатор ***, област Варна, община Варна, гр. Варна, п.к. 9000, ************ представляваща жилищна сграда -еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 69 кв.м., Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 73/23.06.2008 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, построена в урегулиран поземлен 2 имот с идентификатор ***, находящ се област Варна, община Варна, гр. Варна, п.к. 9000, ***** вид територия -Урбанизирана, НТП Средно застрояване (от 10 до 15 т), площ (по скица) 322 кв.м., стар номер 1573, квартал 138, със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-73/23.06.2008 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК ведно с прилежащите идеални части от дворното място с идентификатор *** област Варна, община Варна, гр. Варна, п.к. 9000, *** и ведно с прилежащите идеални части от сграда с идентификатор ***, област Варна, община Варна, гр. Варна, п.к. 9000, ************ брой етажи 1, застроена площ 24 кв.м., представляваща склад

2/ Сграда с идентификатор ***, област Варна, община Варна, гр. Варна, п.к. 9000, ***** представляваща жилищна сграда- еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 27 кв.м..Заповед за одобрение на КККР № РД18- 73/23.06.2008 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, построена в урегулиран поземлен имот с идентификатор ***, находящ се област Варна, община Варна, гр. Варна, п.к. 9000, ***** вид територия Урбанизирана, НТП Средно застрояване (от 10 до 15 т), площ (по скица) 322 кв.м., стар номер 1573, квартал 138, със Заповед за одобрение на КККР № РД18-73/23.06.2008 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК ведно с прилежащите идеални части от дворното място с идентификатор *** област Варна, община Варна, гр. Варна, п.к. 9000, *** и ведно с прилежащите идеални части от сграда с идентификатор ***, област Варна, община Варна, гр. Варна, п.к. 9000, ***** брой етажи 1, застроена площ 24 кв.м., представляваща склад;

3/ Сграда с идентификатор ***, област Варна, община Варна, гр. Варна, п.к. 9000, ***** представляваща гараж и работилница към него, брой етажи 1, застроена площ 34 кв.м., Заповед за одобрение на КККР № РД18- 73/23.06.2008 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, построена в урегулиран поземлен имот с идентификатор *** находящ се област Варна, община Варна, гр. Варна, п.к. 9000, ************ вид територия -Урбанизирана, НТП Средно застрояване (от 10 до 15 т), площ (по скица) 322 кв.м., стар номер 1573, квартал 138, със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-73/23.06.2008 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК ведно с прилежащите идеални части от дворното място с идентификатор ***, област Варна, община Варна, гр. Варна, п.к. 9000, ул.

„Морава" № 9.

И в частта с която е отхвърлен иска за делба на сграда с идентификатор ***, област Варна, община Варна, гр. Варна, п.к. 9000, ***** представляваща склад, брой етажи 1, застроена площ 24 кв.м., Заповед за одобрение на КККР № РД-18-73/23.06.2008 на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, построена в урегулиран поземлен имот с идентификатор ***, находящ се област Варна, община Варна, гр. Варна, п.к. 9000, 3

************ вид територия -Урбанизирана, НТП Средно застрояване (от 10 до 15 т

), площ (по скица) 322 кв.м., стар номер 1573, квартал 138, със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-73/23.06.2008 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК и придаването й като идеални части /неуточнени/към сгради с идентификатор *** и ***

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Р.

Й. ИВ. с ЕГН **********, Т. ОНН. ИВ. с ЕГН ********** и ОРЛ. Й. ИВ. с ЕГН **********, чрез адв. В.И. Б..

І. По допустимостта на въззивното производство:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване.

Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

II. По доклада на въззивната жалба и отговора:

Жалбоподателката незаконосъобразно съображения: намира решението в обжалванаат част, за като неправилно и излага следните

Сочи, че по отношение на сграда с идентификатор ***, от заключението на вещото лице се е установило, че в същата тази сграда има изграден втори етаж, до който се стига по външна метална стълба, като изграденото е масивно строителство, което е обособено като жилище с тоалетен възел, с антре и една стая и отпред малък балкон към улицата.

Предвид това намира за неправилно, че съдът е приел, че не дължи произнасяне за втория етаж на сградата, доколкото не е сезиран с иск за делба и на този самостоятелен обект. Счита, че доколкото съдът е бил сезиран и от двете страни по делото с искане за включване в делбата на тази сграда, то същият е следвало да се произнесе и в тази насока. Сочи, че макар в КК да не е отразен вторият етаж от сградата, това не прави недопустимо искането за делба на втория етаж, още повече че този етаж безспорно е част от сграда с идентификатор ***, а не е самостоятелен обект, както неправилно е приел съдът в мотивите на решението си. Счита, че искането за допускане до делба на точно определена сграда, индивидуализирана с идентификатор по КК е напълно достатъчно за съда, за да постанови решение по това искане.

4

Твърди, че още в проведеното по делото съдебно заседание е поискала да бъде поставена допълнителна задача на вещото лице, тъй като поставената от съда се е отнасяла само за имоти с идентификатори *** и ***, като искането било всеки от делбените имоти описани в исковата молба да бъде конкретизиран от вещото лице относно площ и предназначение. Това искане било оставено без уважение, което намира за процесуално нарушение. Намира за неправилно и служебното назначаване на СТЕ само по отношение на обекти с идентификатор *** и ***, без да се постави задача и относно основните жилищни сгради идентификатори *** и ***.

Намира за неправилен и извода на съда, че е налице обективна свързаност между сграда с идентификатор *** и изградените в имота жилищни сгради, като последните имат всички изискуеми от закона помещения по смисъла на чл. 40 от ЗУТ, поради което сграда с идентификатор *** не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, респективно същата не следва да се допуска отделно до делба като самостоятелен обект, а като прилежаща част към самостоятелните обекти - сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***. Намира за неправилно с идентификатор ***, да бъде придадена към сгради с идентификатор

*** и ***, без конкретно да бъдат описани обслужващите помещения, без посочена площ, както и кое помещение, към коя сграда се предава. Счита, че е било необходи да се допусне исканата допълнителна СТЕ с цел установяване конкретното предназначение и конкретните параметри на тази сграда и изградените в нея обслужващите помещения.

Предвид изложеното, моли обжалваното решение да бъде отменено в атакуваната част, като вместо него бъде постановено друго, с което до делба да бъдат допуснати всички сгради, след като се извърши описание на същите по скица и оглед на място.

В тази връзка релевира доказателствено искане, да бъде допусната допълнителна СТЕ със задача на вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши оглед на място на делбените имоти да отговори на следните въпроси:

1.

Да опише какви и колко сгради има в имот *** и как те са отразени в КК и КР.

2.

Да посочи всяка от сградите на място, какво представлява, с каква площ и етажи е, какво й е предназначението, като опише помещенията, от които се състои.

3.

Да посочи според ползването на сградите, може ли да се 5 установи, коя сграда или части от нея служат за обслужване на друга сграда.

В срока за отговор Р. Й. ИВ., Т. ОНН. ИВ. и ОРЛ. Й. ИВ. излагат становище, че намират възражението на ответната страна по отношение на сграда с идентификатор *** за правилно. Сочат, че както те, така и ответната страна са поискали да бъде допусната делба на тази сграда, поради което при положение че е установено наличие на пристройка към нея, макар същата да не е отразена в КК, то и тя следва да бъде допусната. Считат, че ако съдът намери тази пристройка за самостоятелен обект, то е следвало да го включи в делбата.