Решение № 2085 от 12.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2085 гр. Пловдив, 12.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330104911 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД срещу Община Пловдив, с която е предявен иск с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 626,83 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ от 28.09.2021 г. във връзка с щета № *** за настъпило застрахователно събитие на 08.04.2022 г., в ***, при което МПС лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № ***, е попаднало в необозначена и необезопасена дупка, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.04.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молбата се излагат съображения, че на 08.04.2022 г., управляваният от Д. И. лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № ***, е преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, находящо се в гр. П., ул. „***“, вследствие на което са настъпили имуществени щети по автомобила. При настъпване на събитието, автомобилът бил застрахован при ищеца по имуществената застраховка „Каско Стандарт“ от 28.09.2021 г. За реализираното ПТП на 08.04.2022 г.

1 пострадалото лице депозирало заявление за изплащане на обезщетение. След представяне на фактура за извършен ремонт, на увреденото лице била заплатена сумата в размер на 626,83 лева. От правна страна се посочва, че след като ищецът е удовлетворил увреденото лице, то встъпва в неговите права и разполага с регресен иск за заплатеното срещу ответника, който стопанисва пътната отсечка – Община Пловдив.

Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Община Пловдив, с който се оспорва както исковата претенция, така и посочената в исковата молба фактическа обстановка, а именно, наличие на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, механизма на настъпване на ПТП, причинени щети и причинно-следствена връзка. Възразява се за наличие на съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил, доколкото се е движил с несъобразена скорост.

Поради изложеното се предявява исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендират се разноски.

Съдът след преценка доводите на страните и анализ на събраната доказателствена съвкупност по делото прие за установено от фактическа страна следното:

На 08.04.2022. в ***, управляваният от Д. И. лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № *** , попаднал в неравност – дупка, разположена на пътното платно за движение. В резултат на това по лекия автомобил настъпили имуществени вреди.

За настъпилото произшествие бил съставен протокол за ПТП № *** от служител на сектор Пътна полиция ОДМВР Пловдив /л.6/. В него като причина за настъпването на произшествието е посочено, че водачът на автомобила - „участник № 2”, при движение е попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно м гр. П., на ***. В протокола за ПТП като видими на място материални щети са описани „ деформирани предна дясна и задна дясна гума с джанти.

Към момента на ПТП лекият автомобил имал сключена застраховка „Каско Стандарт“ от 28.09.2021 г в ищцовото дружество ЗЕАД „Булстрад Виена Иниурънс груп”, съобразно застрахователна полица № *** с валидност 2 от 00:00 часа на 29.09.2021 г. до 23:59 часа на 28.09.2022 г. /л.7/. В застрахователната полица като собственик на лекия автомобил е посочен А.

К. В..

На 11.04.2022 год. собственика на автомобила депозирала в ищцовото застрахователно дружество заявление за изплащане на обезщетение по застраховки Каско и Гражданска отговорност на автомобилистите при имуществени вреди //л.16,17/.

На същата дата, 11.04.2022 год.,. бил изготвен опис на претенция с № 51-05000 01515/22/11.04.2022 год./л.21/, при който се констатирало увреждане на предна и задна десни гуми и джанти.

С възлагателно писмо от 12.04.2022 год. /л.22/ от застрахователното дружество било възложено на Автосервиз А. да отстрани повредите по процесното МПС, след извършването на който от автосервиза била издадена фактура от 12.09.2022 год. за плащане на сума за ремонта по щетите в размер на 626.83 лева. Видно от доклад по щета № *** /л.24/ е предложено посочената сума да се изплати на автосервиза, което било извършено с платежно нареждане от 15.09.2022 год. /л.25/.

С покана изх.№ 06962 от 09.11.2021г., получена на 14.11.2022 год. /л.26/ ищцовото дружество застраховател поканило ответника – Община Пловдив да възстанови изплатената сума.

В хода на производството е назначена, респ.изготвена съдебно автотехническа експертиза /л.66-70/. От заключението на вещото лице се установява, че при посочения механизъм на ПТП от техническа гледна точка е възможно да бъдат повредени процесните детайли в съответната степен, както и че повредите са типични за подобен механизъм на ПТП. Стойността на ремонта за възстановяване на автомобила към датата на ПТП са 632.64 лева.

При изслушване на вещото лице, изготвило заключението в открито съдебно заседание същото потвърждава, че от техническа гледна точка при установената фактическа обстановка и възможно да настъпят констатираните повреди.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните.

3

Съдът кредитира изцяло и заключението на вещото лице, като неоспорено от страните и изготвено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява.

Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

По предявения осъдителен иск с правно основание чл.410 от КЗ регресен иск на платилия обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие на служители на ответната Община Пловдив, ищцовото дружество следва да установи по несъмнен начин съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащане на застрахователно обезщетение.

Първото от двете посочени обстоятелства се установи в процеса от представената застрахователна полица № *** с валидност от 00:00 часа на 29.09.2021 г. до 23:59 часа на 28.09.2022 г, сключена между увреденото лице, като собственик на автомобила и ищеца- застраховател, действаща за процесния период от време, а именно в деня и часа на настъпилото застрахователно събитие – 08.04.2022 год. Заплащането на застрахователното обезщетение се установи посредством платежно нареждане от 15.09.2022 год., с което ищцовото застрахователно дружество е изплатило стойността на установените щети в размер на 626.83 лв. на автосервиза, извършил ремонта на лекия автомобил – Автосервиз А..

По делото не се установи, всъщност няма и такива твърдения, ответната Община Пловдив да е заплатила на ищеца горепосочената сума.

Правото на застрахователя по застраховка “Каско” или „ГО” на автомобилистите да иска от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ /автомобил/ е регресно право.

Застрахователят, платил обезщетението встъпва в правата, които застрахованият има срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне – чл.410, ал.1 КЗ. За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправно поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на гаранционно – обезпечителна отговорност на Община Пловдив.

4

Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.

Установи се в производството по несъмнен начин, че водачът И., управлявайки лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № *** в гр. П., по *** при движение попаднал в неравност – дупка, разположена на пътното платно за движение, в резултат на което по лекия автомобил са настъпили имуществени вреди.

От събраните писмени доказателства /заключението на вещото лице, изготвило съдебната авто-техническа експертиза/ и изготвен протокол за ПТП се установи механизма на настъпилото ПТП и причината за него, а именно преминаване на автомобила през необезопасена и несигнализирана неравност /дупка/ на пътното платно.

Улицата, на която е настъпило ПТП се намира в границите на гр.П., представлява местен път – общински, извън републиканската пътна мрежа, т.е. е общинска публична собственост / арг. от чл.8, ал.3 от Закона за пътищата/.

В настоящата правна хипотеза отговорността на ответника произтича от обстоятелството, че като възложител на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД обективно допуснал съществуването на необезопасена и несигнализирана неравност /дупка/, намираща се на уличното платно. Съгласно разпоредбата на чл.31 от Закона за пътищата /ЗП/, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, а в § 1, т.13 и 14 ДР ЗП е дадена легална дефиниция на дейностите по ремонт и поддържане, според която ремонт на пътища е дейност по възстановяване или подобряване на транспортно-експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението. Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, тяхната охрана и защита и водене на техническа отчетност. Следователно по 5 силата на специален закон на ответната община като стопанин на общински път, публична общинска собственост по силата на § 7,т.4 от ПР на ЗМСМА е възложено да полага грижа по поддържането на общинските пътища в състояние, позволяващо безопасно и удобно движение. Съгласно чл.167, ал.2 ЗДвП служби за контрол, определени от кмета на съответната община контролират в населените места изправността и състоянието на пътя.

С оглед собствеността на пътя, то безопасното движение по него следва да се осигури от Община Пловдив, чрез съответните длъжностни лица.

Категорично се установи, че в гр.Пловдив, на ул. „***“до № *** е съществувала в деня на ПТП несигнализирана и необезопасена неравност на платното за движение. Следователно налице е неизпълнение на задълженията на ответната община, произтичащи от различни нормативни актове /изброени по-горе/.

За ангажиране на отговорността на общината по чл.49 ЗЗД е достатъчно да се установи виновно неизпълнение от страна на нейни длъжностни лица на нормативно установеното задължение за поддръжка на пътя и осигуряване на най-добри условия за удобен и безопасен транспорт. Не е необходимо да се установи точно кой от служителите е виновно лице, достатъчно е установяване въобще виновно поведение на служители, без да се разграничава поведението на всеки служител. В случая е налице виновно неизпълнение на нормативно вменени задължения, т.е. бездействие.

Установи се и наличие на причинно следствена връзка между противоправното бездействие на служителите на Община Пловдив, натоварени с дейност по поддържане в изправност на пътната инфраструктура и вредоносния резултат – настъпило ПТП с материални щети.

Установените в процеса материални щети, посредством заключението на вещото лице са на стойност 632.64 лв. Сумата претендирана като изплатена от ответното дружество е дори по –малка като размер, а именно 626.83 лева.

Съдът намира възражението на ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице за неоснователно. Не се установи водача на лекия автомобил да се е движил с несъобразена скорост за съответния пътен участък / в случая над 50 км/ч./ или да е допуснал друго нарушение на правилата за движение. В този случай на водачът би бил 6 съставен акт за установено нарушение или наказателно постановление, каквито липсат приобщени по настоящото дело.