Решение № 3073 от 20.05.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12005/2022
- Вид
- Решение № 3073
- Подписан
- 20.05.2025
- Състав
- Здравка Иванова, Наталия Петрова Лаловска, Виктория Валентинова Грънчарска
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 53, ал. 1, т. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 53, ал. 2, изр. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 54, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 79 · Закон за собствеността
- чл. 17 · Закон за устройство на територията
- чл. 19 · Закон за устройство на територията
- чл. 19, ал. 1, т. 5 · Закон за устройство на територията
- чл. 200 · Закон за устройство на територията
- чл. 200, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 200, ал. 2 и 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 200, ал. 2 и 3 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3073 гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Здравка И.
Членове:
Наталия П. Лаловска
Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка И. Въззивно гражданско дело № 20221100512005 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20051040 от 01.08.2022 г. на СРС, 42 с-в, по гр. д. № 26674/2020 г. са отхвърлени исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявени от С. И.
С., ЕГН **********, Р. С. А., ЕГН **********, П. К. А., ЕГН **********, Е. М. С.,
ЕГН **********, против С. И. Н., ЕГН ********** и Л. И. М., ЕГН **********, за признаване за установено,че ищците са собственици на реална част от недвижим имот с идентификатор *** с размер от 213 кв. м., означена по букви А-Б-В-Г-ДЕ-Ж-А на комбинирана скица към заключението по съдебно-техническата експертиза на вещото лице С.Б., на л. 106 от делото, приподписана от съда, която е неразделна част от решението и ищците са осъдени за заплащане на разноски.
Въззивното производство е образувано по жалба на ищците С. И. С., Р. С. А., П.
К. А., Е. М. С., чрез процесуалния им представител. В жалбата се излагат доводи, че е незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на процесуалния закон и събраните доказателства. Считат, че съдът не е дал необходимите указания на ищците да установят правото си на собственост върху посочената в КНА по обстоятелствена проверка реална част от процесния имот, като не е съобразил, че в КНА имотът е описан с пл. № 165 по неодобрения план на с.
Мърчаево, а не съобразно действащата регулация и кадастрална карта. Считат, че по този начин са нарушени правата им и материалния закон е неправилно приложен.
Сочат, че по делото са останали неизяснени въпросите за действащата регулация в посочената част, приложението на плана за тази част, наличието или липсата на грешка в кадастралната основа в посочената част и съответно границите на имота.
Поддържат, че не е било спорно, че процесната реална част е била част от земеделска 1 земя - ливада и овощна градина към 1949 г., собственост на наследодателя на страните И.С., който е разделен на три - по един за двамата братя и един общ за двете сестри ответници. Не е спорно също, че имотните граници не са променяни от преди 1949 г.
Съдът не е установил кога са били урегулиране за първи път имотите и налице ли е грешка в КК от към вътрешната им граница, както и кой е приложимия регулационен план. Считат, че СРС не е установил правилно фактическата обстановка по спора.
Съдът правилно е приел, че е налице упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене от първите двама ищци повече от 30 - 40 години, при съобразяване че преди това тази власт е упражнявана от наследодателя на страните по спора, а ищците са присъединили към своето владение и това на своя наследодател.
Неправилен е извода, че е налице забрана за придобиване по давност на спорната реална част от имота. Съдът не е съобразил, че имотът на ищците е регулиран за първи път с РП от 1971 г., като двата имота попадат в имот пл. № 32. Погрешни са изводите, че построените в имота сгради преди РП от 1971 г. не съответстват на пози РП.
Считат, че следва да се съобрази ясно материализираната имотна граница и извършеното в имота строителство. Съдът не е взел предвид, че РП от 1971 г. не е приложен в частта между двата имота. Именно поради това имот пл. № 165 по КП от 1982 г., собственост на ищците, е попълнен в действащия РП от 1971 г. със заповед на кмета на район Витоша от 2008 г., което не е съобразено от СРС. Молят да се отмени решението и исковете да се уважат изцяло. Претендират разноски за въззивното производство съгласно списък.
Въззиваемите страни - ответниците С. И. Н. и Л. И. М., чрез представителя си, оспорват жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържат, че решението е обосновано и постановено при съобразяване със събраните доказателства в цялост и в съответствие с материалния и процесуален закон. Законосъобразно СРС е отхвърлил изцяло исковете, които са останали недоказани от ищците. Оспорват се доводите в жалбата за допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата и неразпределена доказателствена тежест. Съдът е дал конкретни указани на страните, кои факти следва да докажат в производството. Сочат, че от доказателствата не се установява, имотните граници да не са променяни от 1949 г. Съгласно РП действащ от 1971 г., процесния имот е реална част от УПИ ІV - 32, от кв. 18, на с. Мърчаево.
Правно ирелевентен е въпроса за статута на имотите преди 1972 г., тъй като в исковата молба ищците са твърдели че владеят имота от 1972 г. Нотариалният им акт по обстоятелствена проверка на С. и Е. С.и е от 2004 г., а на Р. и П. А.и от 2016 г., а ответниците се легитимират с нот. акт от 1998 г. Сочат, че първите двама ищци не са въвели твърдения за присъединяване на владението на своя наследодател. Такова правят едва във въззивната жалба. Поддържат, че е налице забрана както по чл. 59, ал. 3 ЗТСУ (отм.), така и по чл. 200, ал. 2 и 3 ЗУТ за придобиване по давност на реална част от имот. Излагат доводи, че според редакцията на чл. 59 ЗТСУ (отм.) до 2001 г. реална част от УПИ могат да се придобиват по давност само ако отговарят на изискванията за минимална площ и лице. Правилото не се прилага, когато частта от имота се присъединява към съседен имот, а останалата част отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице. Поддържат, че е правилен извода на съда, че съгласно чл. 200, ал. 1 ЗУТ реално определените части могат да се придобиват по давност само ако са спазени изискванията за минимални размери по чл. 19 ЗУТ. В случая не са налице предпоставките за придобиване на реалната част по давност, тъй като реалната част от 213 кв. м. не отговаря на изискванията по чл. 19 ЗУТ. Молят да се потвърди решението. Претендират разноски за въззивното производство, съгласно списък. Правят възражение по размера на претендираните от насрещните страни 2 разноски за адвокатски хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :
Съдът е сезиран и се е произнесъл по установителен иск за собственост по чл.
124, ал. 1 ГПК на реална част от недвижим имот.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и е допустима. Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
Решението е постановено при изцяло изяснена фактическа обстановка, изложена в мотивите му.
Както е посочил и първостепенният съд, по общите правила за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, по положителния установителен иск по чл.
124, ал. 1 ГПК изцяло в тежест на ищците е да установят фактите, на които основават правото си на собственост върху спорната реална част от имот.
По отношение легитимацията на ищците в производството е приет нотариален акт № 16, т. І, рег. № 590, дело № 14/26.02.2004 г., с който С. И. С. е признат за собственик на недвижими имот придобит по давност, а именно: дворно място извън регулация в с. Мърчаево, ***, съставляващо неурегулиран недвижим имот с пл. № 165, заснет през 1982 г. на кад. лист № В – 10 – 8 Б, и В – 10 – 8 Г, с площ от 841 кв. м., заедно с построената върху него двуетажна жилищна сграда с площ от 90 кв. м., описана в акта.
С нотариален акт № 177, т. ІV, рег. № 4487, дело № 483/08.09.2016 г. първите ищци С. И. С. и Е. М. С. са продали на ищеца Р. С. А. 1/2 ид. част от недвижим имот, продобит по време на брака им, както следва : имот с идентификатор ***, с площ от 854 кв. м., с начин на трайно ползване – ниско застрояване, с № по предходен план 165, кв. 18, заснет през 1982 г. на кад. лист № В – 10 – 8 Б, и В – 10 – 8 Г, по КП на с. Мърчаево, при описаните граници, а по документ за собственост от 841 кв. м., заедно с построените в имота сгради – двуетажна жилищна сграда с площ от 90 кв. м. и две самостоятелни сгради, описани в акта от 15 кв. м. и 68 кв. м. на три етажа, заедно с всички останали подобрения и приращения.
По отношение легитимацията на ответниците по делото е представен нотариален акт № 118, т. V, дело № 4332/1997 г. от 31.03.1998 г., с който Л. И. М. и С.
И. Н. са признати за собственици на основание давностно владение на недвижим имот с площ от 544 кв. м., съставляващо парцел IV-32 от кв. 18, с неуредени сметки по регулация от 7 кв. м.
Според удостоверение за търпимост № УТ-94-С-30/28.01.2015 г. двуетажна жилищна сграда с таван и мазе, находяща се в УПИ ІІІ-165, нов V - 32, 33 от кв. 18, м. с. Мърчаево, *** представлява търпим строеж, може да бъде обект на сделки и не подлежи на премахване.
Видно от заповед № 18-12199-20.11.2019 г. на АГКК, е отказано изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри, по молба на ответниците С. И. Н. и Л.
И. М. за нанасяне на поземлен имот с идентификатор ***, в съответствие с документите за собственост за УПИ ІV – 32, кв. 18, по РП на с. Мърчаево, поради спор 3 за материално право.
Според удостоверение от Столична община - район „Витоша“ действащият регулационен план на с. Мърчаево е одобрен със заповед № 140/07.04.1971 г. и до момента не е променян по отношение на имоти ІІІ- 32, IV- 32, V- 32, 33 от кв. 18.
По отношения статута на имотите, пред СРС е прието и не е оспорено заключение на съдебно-техническата експертиза, което настоящият състав също кредитира. Според експертизата територията на Мърчаево за първи път е регулирана с РП, приет със заповеди № 1533 и 1534 от 09.04.1949 г., по който план описаните имоти частично попадат в регулация, части от имотите на страните попадат в парцел ІІІ 181, 179, от кв. 11. Имотът е краен спрямо обхвата на РП. Към плана от 1949 г. не е запазен разписен лист.
В следващият КП на с. Мърчаево от 1966 г. е нанесен имот пл. № 32, с площ от около 2 500 кв. м., който е записан като ливада и овощна градина на името на И.С.С. без попълнени данни за документ за собственост. Вещото лице е установило, че спрямо този кадастрален план имот с идентификатор *** (на ищците) и имот с проектен идентификатор *** (на ответниците), почти изцяло попадат в имот с пл. № 32.
Върху основата на плана от 1966 г. са изработени РЗП одобрени през 1971 г., действащи до момента. Според този РЗП, за части от имот пл. № 32 са отредени три парцела ІІІ - 33, IV - 32, V - 32, 33, съответно с площи от 602 кв. м., 573 кв. м. и 611 кв. м. Парцел V - 32, 33 включва част от имот пл. № 32 и от имот пл. № 33, собственост на Б.С.В.. През 1982 г. е одобрен нов кадастрален план, в който няма нанесени имоти в съответствие с регулационните линии на парцели ІІІ - 33, IV - 32, V - 32, 33, a в кадастралните листове са нанесени имоти пл. № 164 и 165 като имот пл. № 164 е записан на Д. И. С., а имот пл. № 165 на С. И. С..
Със заповед № РД-50-218/29.12.2008 г. е одобрена поправка на кадастралния план като имот пл. № 165 е попълнен в регулационния план и са изменени границите на съседните имоти по искане на С. И. С..
Със заповед № РД-18-63/25.09.2009 г. са одобрени кадастрална карта и в нея имотите са нанесени според плана от 1982 г. - имот с идентификатор *** с площ от 854 кв. м., съответстващ на имот пл. № 165 и имот с идентификатор *** с площ от 1 763 кв. м., съответстващ на имот пл. № 164, като за имот с идентификатор *** като собственици са записани Л. И. М., С. И. Н. и Д. И.
С..
Съществуващият гараж е построен изцяло в УПИ IV-32, а две от съществуващите сгради са построени на страничната регулационна линия с УПИ IV32, сградата на основно застрояване не е ситуирана спрямо строителното петно.
Границите на имот с идентификатор *** са материализирани, а границите на имот с проектен идентификатор *** не са, с изключение на границата откъм улицата. Експертизата не може да даде заключение кога са поставени огради в имотите. Установява се, че по КП от 1982 г. всички сгради в имот с идентификатор *** са нанесени. В имот с проектен идентификатор ***, попадат изцяло сграда 1 - гараж и части от сгради 2 - стопанска постройка и 3 - еднофамилна постройка.
Разпечатката съдържа 46 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a2f6da81-275f-4b75-bb18-7f141662ef9d