Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 90 от 05.03.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 1935/2025
Вид
Решение № 90
Подписан
05.03.2026
В сила
08.05.2026
Състав
Ралица Йорданова Русева

Цитирани разпоредби

  • чл.60 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.261 ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.92 ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.92 ал.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Русе, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Й. Русева при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно наказателно дело № 20254520201935 по описа за 2025 година

Производството е по чл.60 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Контрол инженеринг“ ЕООД със седалище гр.Русе, против Наказателно постановление № 864684- F844449 от 28.11.2025 г. на Директор Офис Русе в ТД НАП Варна, с което за административно нарушение по чл.92 ал.1 от ЗКПО, чл.92 ал.2 от ЗКПО, чл.261 ал.1 от ЗКПО, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.

Русенска районна прокуратура не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 23.07.2025 г. в Офис Русе на ТД НАП Варна, от служители на администрацията била извършена проверка в база данни, относима към депозиране на документи от данъчно задължени лица.Така било установено, че дружеството жалбоподател като задължено по ЗКП юридическо лице не е подало в законоустановения срок до 30.06.2025 г. декларация по чл.92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък за финансовата 2024 г.Това задължение следвало да бъда извършено по месторегистрация на фирмата- в ТД НАП Варна, Офис Русе.Във връзка с констатациите, на 29.08.2025 г. бил 1 съставен АУАН № F844449, сочещ нарушение по чл.92 ал.1 от ЗКПО, чл.92 ал.2 от ЗКПО и чл.261 ал.1 от ЗКПО.Актът бил предявен на представляващ дружеството, подписан с възражения, че фирмата е прекъснала дейност и лично връчен.Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното административно наказаниеимуществена санкция в размер на 500 лева.Следва да се посочи, че наказващият орган не е взел отношение по същество във връзка с направеното възражение по обстоятелствата.

Доводите се поддържат пред съда, като се твърди, че е налице неправилно приложение на закона. От страна на жалбоподателя се сочи, че се касае до предприятие без дейност за съответния период, което е изпълнило задължение да подаде Декларация за предприятие без дейност /декларация за неактивност- Приложение № 11/.Твърди се също така, че и пред ТР е подадена декларация за липса на дейност.

Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- извлечение от ТР и от информационна система „Бизнес статистика“, копие от декларация пред НСИ, АУАН № F844449 от 29.08.2025 г., справки от регистри на НАП, оправомощителна заповед.

Анализът на доказателствата налага следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от лице, притежаващо процесуална легитимация. По същество, е основателна.

Съдът намира, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, опорочаващо издадените актове.

След съставяне на акта за нарушение е направено възражение от страна на дружеството жалбоподател, което възражение не е формално, а обосновано с конкретни факти, а именноче дейност за съответния период не е извършвана.Наказващият орган не е положил усилия да разследва спорните обстоятелства и да се произнесе по така направените възражения.Като пряка последица от това е постановено необосновано и незаконосъобразно наказателно постановление.

Действително, чл.92 ал.1 от ЗКПО предвижда годишна данъчна декларация да не се подава от данъчно задължени лица, които не са осъществявали дейност по смисъла на ЗСчетоводството, освен ако за периода възникне задължение за корпоративен данък или данък върху разходите, или данъчно задълженото лице желае да декларира други данни и обстоятелства.Такова изключение е предвидено и за данъчно задължени лица, когато подлежат на облагане само с алтернативни данъци за съответната дейност- лица, извършващи таксиметров превоз на пътници, бюджетните предприятия, организаторите на някои видове хазартни игри и лицата, извършващи дейност по опериране на кораби.

Твърденията на жалбоподателя, че дружеството не е извършвало дейност се доказват от подадена декларация за предприятие без дейност пред НСИ от 19.03.2025 г., както и подадена декларация за липса на дейност в ТР от 24.03.2025 г.

Наказващият орган следваше да обсъди тези спорни обстоятелства, при необходимост да извърши допълнително разследване, но видно от съдържанието на преписката и 2 обстоятелствената част на НП, това не е сторено. Единствено декларативно с едно изречение наказващият орган е посочил, че възраженията не са основателни, без да може да се установи на база на какво са направени тези изводи.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява необосновано и незаконосъобразно, защото е постановено при съществени процесуални нарушения и твърдяното административно нарушение не е доказано по същество.Така, постановлението подлежи на отмяна изцяло.

В настоящото производство са претендирани разноски- 300 евро за хонорар на пълномощник.Същите са дължими, съгласно разпоредбата на чл.63 д от ЗАНН и следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя.

Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 864684- F844449/28.11.2025 г. на Директор Офис ТД НАП Варна, офис Русе, с което на КОНТРОЛ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“***, представлявано от С. Г. С. с ЕГН **********, за нарушение по чл.92 ал.1 от ЗКПО, чл.92 ал.2 от ЗКПО вр. чл.261 ал.1 от ЗКПО, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева.

ОСЪЖДА ТД НАП Варна да заплати на КОНТРОЛ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“***, представлявано от С. Г. С. с ЕГН **********, сумата от 300 /триста/ евро за направени в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Русе, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Й. Русева при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно наказателно дело № 20254520201935 по описа за 2025 година

Производството е по чл.60 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Контрол инженеринг“ ЕООД със седалище гр.Русе, против Наказателно постановление № 864684- F844449 от 28.11.2025 г. на Директор Офис Русе в ТД НАП Варна, с което за административно нарушение по чл.92 ал.1 от ЗКПО, чл.92 ал.2 от ЗКПО, чл.261 ал.1 от ЗКПО, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.

Русенска районна прокуратура не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 23.07.2025 г. в Офис Русе на ТД НАП Варна, от служители на администрацията била извършена проверка в база данни, относима към депозиране на документи от данъчно задължени лица.Така било установено, че дружеството жалбоподател като задължено по ЗКП юридическо лице не е подало в законоустановения срок до 30.06.2025 г. декларация по чл.92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък за финансовата 2024 г.Това задължение следвало да бъда извършено по месторегистрация на фирмата- в ТД НАП Варна, Офис Русе.Във връзка с констатациите, на 29.08.2025 г. бил 1 съставен АУАН № F844449, сочещ нарушение по чл.92 ал.1 от ЗКПО, чл.92 ал.2 от ЗКПО и чл.261 ал.1 от ЗКПО.Актът бил предявен на представляващ дружеството, подписан с възражения, че фирмата е прекъснала дейност и лично връчен.Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното административно наказаниеимуществена санкция в размер на 500 лева.Следва да се посочи, че наказващият орган не е взел отношение по същество във връзка с направеното възражение по обстоятелствата.

Доводите се поддържат пред съда, като се твърди, че е налице неправилно приложение на закона. От страна на жалбоподателя се сочи, че се касае до предприятие без дейност за съответния период, което е изпълнило задължение да подаде Декларация за предприятие без дейност /декларация за неактивност- Приложение № 11/.Твърди се също така, че и пред ТР е подадена декларация за липса на дейност.

Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- извлечение от ТР и от информационна система „Бизнес статистика“, копие от декларация пред НСИ, АУАН № F844449 от 29.08.2025 г., справки от регистри на НАП, оправомощителна заповед.

Анализът на доказателствата налага следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от лице, притежаващо процесуална легитимация. По същество, е основателна.

Съдът намира, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, опорочаващо издадените актове.

След съставяне на акта за нарушение е направено възражение от страна на дружеството жалбоподател, което възражение не е формално, а обосновано с конкретни факти, а именноче дейност за съответния период не е извършвана.Наказващият орган не е положил усилия да разследва спорните обстоятелства и да се произнесе по така направените възражения.Като пряка последица от това е постановено необосновано и незаконосъобразно наказателно постановление.

Действително, чл.92 ал.1 от ЗКПО предвижда годишна данъчна декларация да не се подава от данъчно задължени лица, които не са осъществявали дейност по смисъла на ЗСчетоводството, освен ако за периода възникне задължение за корпоративен данък или данък върху разходите, или данъчно задълженото лице желае да декларира други данни и обстоятелства.Такова изключение е предвидено и за данъчно задължени лица, когато подлежат на облагане само с алтернативни данъци за съответната дейност- лица, извършващи таксиметров превоз на пътници, бюджетните предприятия, организаторите на някои видове хазартни игри и лицата, извършващи дейност по опериране на кораби.

Твърденията на жалбоподателя, че дружеството не е извършвало дейност се доказват от подадена декларация за предприятие без дейност пред НСИ от 19.03.2025 г., както и подадена декларация за липса на дейност в ТР от 24.03.2025 г.

Наказващият орган следваше да обсъди тези спорни обстоятелства, при необходимост да извърши допълнително разследване, но видно от съдържанието на преписката и 2 обстоятелствената част на НП, това не е сторено. Единствено декларативно с едно изречение наказващият орган е посочил, че възраженията не са основателни, без да може да се установи на база на какво са направени тези изводи.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява необосновано и незаконосъобразно, защото е постановено при съществени процесуални нарушения и твърдяното административно нарушение не е доказано по същество.Така, постановлението подлежи на отмяна изцяло.

В настоящото производство са претендирани разноски- 300 евро за хонорар на пълномощник.Същите са дължими, съгласно разпоредбата на чл.63 д от ЗАНН и следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя.

Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 864684- F844449/28.11.2025 г. на Директор Офис ТД НАП Варна, офис Русе, с което на КОНТРОЛ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“***, представлявано от С. Г. С. с ЕГН **********, за нарушение по чл.92 ал.1 от ЗКПО, чл.92 ал.2 от ЗКПО вр. чл.261 ал.1 от ЗКПО, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева.