Решение № 131 от 04.07.2022, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Ловеч, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря Преслав В. Петров като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20224310200231 по описа за 2022 година С Електронен фиш Серия К № 5458450 на ОД на МВР Ловеч на АНГ. Д. Д., ЕГН: ********** от гр.С., представител на Е.С. ЕООД е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 24.11.2021 г. в 14 :34 часа в обл.Ловеч, ПП І – 4, км. 24+500, землището на с.Сопот, с АТСС „ARH CAM S1”, насочено в посока С., снимащо в двете посоки, при максимално разрешена скорост за населено място 50 км/ч и приспаднат толеранс от 3% с МПС «П.» с рег.№ ** **** ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 11743с0. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км /ч е установена скорост от 75 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 25 км/ч.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят АНГ. Д. Д. от гр.С., представител на Е.С. ЕООД, който го обжалва в срок и излага, че е неправилен и незаконосъобразен и моли съда да отмени обжалвания ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.

Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.

1

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като видно от представените доказателства ЕФ е връчен на жалбоподателя на 04.03.2022 г., жалбата е подадена по пощата на 15.03.2022 г. и е входирана в РС - Ловеч на 17.03.2022 г., но по същество е неоснователна.

Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство не са допуснати сочените в жалбата нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 75 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, т.е. превишение от 25 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че максимално разрешената скорост за населено място е 50 км/ч, което е в съответствие и с представения снимков материал и зададената скорост в протокола за използване на АТСС. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – в с.Сопот, ПП І-4, км.24+500, което е именно този пътен участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокол за използване на АТСС/л.20/ . Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 78 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3% толеранс 75 км/ч, като тази скорост е отразена и в ел.фиш, в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3%, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег.номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената за населено място 50 км/ч и това ограничение не произтича от пътен знак В-26, а от обстоятелството, че мястото на нарушението попада в населено място – с.Сопот, присъства табела Д-11 и важи скорост от 50 км/ч. Правилна е и 2 квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП е специалният текст, който забранява на водачите на ППС да превишават изчерпателно изброените в разпоредбата стойности на скоростта.

Следва да се има предвид още, че въведения с измененията на ЗДвП /ДВ, бр.10 от 2011г./ електронен фиш представлява специфичен, административно правораздавателен акт, но за него е предвидена различна форма и съдържание по утвърден от Министъра на вътрешните работи образец и спрямо него не могат да се прилагат изискванията на чл.57 и чл.42 от ЗАНН.

От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 75 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е 50 км/ч., видно от снимковия материал.

Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил засечен с с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 21-С-ИСИС от 13.07.2021 год., от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство, както и че посочения в ЕФ номер на техническото средство – 11743с0 всъщност е фабричния номер на средството за измерване. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, 3 поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.

Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.

Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).

Съдът приема, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189,ал.4 от ЗДвП. Видно от ел.фиш същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.

Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР, в случая В.Д., което е видно от представената разпечатка от информационната система, от която е видно кой служител и кога е прегледал записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. В ел.фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното 4 административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, разрешена и установена скорост. Обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място е отразено изрично в ел.фиш при описание на мястото на нарушението и чрез посочване на санкционната норма, като се потвърждава от писмо №11-00-43/10.05.2022 г. на ОПУ-Ловеч и приложената схема на пътния участък. При издаване на ел.фиш е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като видно от справката за собственост, автомобилът е собственост на Е.С. ЕООД, чийто представител е жалбоподателя .

Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „ Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение.

Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.” Видно от събраните по делото писмени доказателства жалбоподателят, след получаване на ел.фиш не е депозирал визираната в чл.189, ал.5 от ЗДвП писмена декларация, като в дадения от закона срок, както и към настоящия момент не е подал писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Последният, видно от събраните по делото доказателства е получил ел.фиш, не е оспорил констатациите по него и не е депозирал декларация, от която да се установява, че друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата. Не е направил и възражение по смисъла на чл.189,ал.6 от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че правилно е санкциониран Д., като представител на собственика на автомобила, с който е извършено нарушението.

Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з532 от 12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с рег. № 906р-9775 с дата на използване 24.11.2021 г. по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, удостоверяващ 5 използването на споменатото мобилно техническо средство на 24.11.2021 г., от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело същото, посока за задействане, т.е. спазени са изискванията на чл.10 от наредбата. Съдът намира за правилно, че в случая е издаден ЕФ, а не АУАН. Разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП/ Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г. ,бр.54 от 2017 г., действащ към момента на нарушението/ гласи: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.” Съгласно легалната дефиниция по §6 т.65 /нова, ДВ бр.19/ 2015г./, „автоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На основание чл.165 ал.3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн.