Решение № 1601 от 17.11.2023, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1601

Варна, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна - XIX състав, в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

МАРИЯНА БАХЧЕВАН

При секретар РУМЕЛА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН административно дело

№ 20237050701160 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано жалба на Ю.П.П. срещу заповед №****/03.05.2023г. на кмета на община Варна, с която на основание чл.100 ал.1 т.2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ жалбоподателката е временно отстранена от длъжността „директор на дирекция „Канцелария на Общински съвет““ до приключване на образуваното дисциплинарно производство.

В жалбата се прави оплакване, че оспорената заповед е нищожна, защото е издадена на отпаднало правно основание и няма предмет, предвид факта, че работата на дисциплинарния съвет е приключила на 20 януари 2023г. видно от неговия протокол №3 по дисциплинарно дело №*/2023г.

Наведени са доводи, че в оспорения акт липсват факти и обстоятелства, от които административният орган е направил извода, че Ю.П. би могла да повлияе на обективното провеждане на дисциплинарното дело срещу нея. Жалбоподателката смята, че заповедта не е мотивирана и не е съобразена с принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. Направено е оплакване, че с отстраняването от работа, жалбоподателката е останала без доходи, и в следствие на този стрес се е влошило и здравословното й състояние. Иска отмяна на процесната заповед като незаконосъобразна и противоречаща с материално-правните норми, и несъобразена с фактическата и правна обстановка. В пледоарията по съществото на спора пълномощника на жалбоподателката адв. Б.К. поддържа същите основания за отмяна на обжалвания административен акт. Претендира присъждане на съдебни разноски.

В писмени бележки с.д. № 16381/16.11.2023г. жалбоподателката чрез адв. К. отново изтъква, че обжалваната от нея заповед е нищожна, тъй като същата е издадена на 3 май 2023г. след като дисциплинарния съвет е приключил работата си на 20 януари 2023г. Отделно от това, кмета на общината в качеството си на дисциплинарно-наказващ орган не е извършил никакви действие в периода от 20.01.2023г., когато е дисциплинарния съвет е постановил решението си до издаване на процесната заповед на 03.05.2023г., като е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ едва на 10 юли 2023г. В тази връзка, жалбоподателката смята, че процесната заповед за нейното временно отстраняване от работа е издадена при отпаднало правно основание. Изтъква, че от пряко подчинените служители на жалбоподателката единствено А.С.В. – гл.експерт „Административно и техническо осигуряване“ в дирекция „Канцелария на общински съвет“ е присъствала при отварянето на вратата на заместник председателя на общинския съвет на 21.12.2022г. и е била изслушана от дисциплинарния съвет на 19.01.2023г. Отново се прави оплакване, че заповедта не е мотивирана и нарушава принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. Не на последно място, жалбоподателката подчертава, че с временното отстраняване от работа е нарушено основното й конституционно право – правото на труд и семейството й е било лишено от единствените доходи, тези от служебното правоотношение.

Ответникът кмета на община Варна оспорва жалбата като неоснователна и иска нейното отхвърляне. Смята, че разпоредбата на чл.100 ал.1 т.2 от Закона за държавния служител да възможност за самостоятелна преценка на административния орган. В молба с.д. № 13889/03.10.2023г. ответника чрез процесуалния си представител сочи, че е било налице основание за отстраняване на жалбоподателката от работа до приключване на образуваното срещу нея дисциплинарно производство, тъй като на заеманата от нея длъжност е имала на подчинение служители от два отдела „Канцелария на общински съвет“ и „Връзки с обществеността и административно-правен“, върху които като директор е имала пряк контрол. Изтъква, че административният орган е упражнил правото си на неподлежаща на съдебен контрол преценка дали временно да отстрани държавния служител, когато срещу него има образувано дисциплинарно дело, което е достатъчно условие. Подчертава, че нормата на чл.100 ал.2 от ЗДСл е диспозитивна и предоставената свободна преценка в полза на административния орган е по целесъобразност, която не може да бъде проконтролирана от съда.

Обжалваната заповед № ***/03.05.2023г. и е била връчена на Ю.П. на 10 май 2023г. видно от отбелязването върху нея. Жалбата е подадена на 23 май 2023г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок за обжалване от страна с активна процесуална легитимация и срещу акт подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

От доказателствата в административната преписка и тези събрани в хода на съдебното производство, съдът установява следната фактическа обстановка:

На основание чл.100 ал.1 т.2 от ЗДСл със заповед № ***/03.05.2023г. на кмета на община Варна , жалбоподателката е временно отстранена от длъжността „директор на дирекция „Канцелария на общински съвет““ за периода до приключване на образуваното срещу нея дисциплинарно наказателно дело. Самото дисциплинарно производство е било образувано въз основа на заповед № ****/12.01.2023г. на кмета на община Варна на основание чл.96 ал.1 от ЗДСл във връзка с извършени от Ю.П. неправомерни действия и злоупотреба със служебно положение на заеманата от нея ръководна длъжност.

Дисциплинарният съвет е бил назначен със заповед № ***/24.11.2022г. и на 12.01.2023г. е взел решение да образува срещу Ю.П. дисциплинарно дело. Повече от месец след неговото назначение е подадено оплакване в писмо рег.№ *** от 05.01.2023г. от заместник председателя на Общински съвет – Варна срещу Ю.П. за нейното неправомерно влизане на 21.12.2022г. в неговия кабинет без неговото знание и съгласие и без знанието и съгласието на председателя на общинския съвет, след което е установена липса на папки с документи. Поискано е да бъде потърсена дисциплинарна отговорност от Ю.П.. В резултат на това, жалбоподателката е била поканена с писмо рег.№ ***_002ВН/19.01.2023г. от председателя на дисциплинарния съвет за изслушване на 20.01.2023г. Представени са докладна записка рег.№ ***/23.01.2023г. от Ю.П., в която е направила оплакване относно липсата на печат и щемпел от нейния кабинет и докладна записка рег.№ ***_001ВН/23.01.2023г., в която жалбоподателката иска да бъде установен кой е положил подпис вместо нея върху молба за отпуск на друга служителка.

С протокол №3 по дисциплинарно дело № */2023г., на 20 януари 2023г. дисциплинарният съвет е взел решение на основание чл.93 във връзка с чл.89 ал.1 от ЗДСл да предложи на дисциплинарно-наказващия орган да наложи на Ю.П. дисциплинарно наказание „уволнение“, което е било сторено въз основа на заповед № ***/10.07.2023г на кмета на община Варна. Същата е отменена по жалба на Ю.П. с решение №****/31.10.2023г., постановено по административно дело № 1688/2023г. по описа на Варненския административен съд, което от своя страна е било оспорено от кмета на общината пред Върховния административен съд с подадена на 08.11.2023г. касационна жалба.

Жалбоподателката е представила удостоверение вх.№ И-51/07.06.2023г. от Районна прокуратура – Варна в уверение на това, че към датата на издаването му срещу Ю.П. няма жалби, проверки и досъдебни производства. Видно от приложения атестационен формуляр, Ю.П. е получила на 12.01.2021г. годишна оценка на изпълнението: „изключително изпълнение“.

В съдебното заседание на 27.09.2023г. съдът е дал възможност на ответника да представи доказателства за изложеното в обжалваната заповед основание: „с цел предотвратяване на възможността държавния служител да повлияе при реализирането на дисциплинарната му отговорност“. До приключване на устните състезания не бяха представени доказателства от кмета на община Варна чрез неговия процесуален представител.

В съдебното заседание на 8 ноември 2023г. жалбоподателката чрез адв. К. уточнява, че нито един от служителите, заемащи длъжности в представеното длъжностно разписание на общинската администрация няма отношение към случилото се на 21 декември 2022г. - оплакването на заместник председателя на Общински съвет гр.Варна, че Ю.П. е влязла без разрешение в неговия кабинет.

Единствено служителката А.В. от дирекция „Канцелария на общински съвет“ е била изслушана от дисциплинарния съвет на 19.01.2023г., т.е. преди самата жалбоподателка да бъде поканена за изслушване на 20.01.2023г.

Представените от жалбоподателката доказателства: епикризи за нейните заболявания, са неотносими към предмета на спора и биха имали отношение в производство по търсене на обезщетение, поради което съдът не намира за нужно да ги обсъжда.

Въз основа на установените факти, съдът извежда следните правни изводи:

Няма спор между страните, че срещу Ю.П. е било образувано дисциплинарно производство на 12.01.2023г., което е приключило с издаване на заповед за нейното уволнение на 10.07.2023г., т.е. към датата на постановяване на обжалвания административен акт на 03.05.2023г. дисциплинарното производство все още е било приключило с акт на дисциплинарно-наказващия орган. Ако се приеме, че дисциплинарното производство се счита за приключило едва с издаването на заповед от наказващия орган за налагане на дисциплинарно наказание, то тогава към датата на издаване на обжалвания административен акт дисциплинарното производство срещу жалбоподателката е било висящо и е била налице материално-правната предпоставка по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДСл., която обаче не е достатъчна, за да обоснове законосъобразността на временното отстраняване от работа.

Противно на част от съдебната практика на

Върховния административен съд, въпреки употребата на глаголната форма "може да бъде временно отстранен" в цитираната разпоредба, същата не е диспозитивна и не касае целесъобразното прилагане на материалния закон. Всъщност, административният орган действа при оперативна самостоятелност - извършва преценка дали да отстрани или не служителят, срещу който е образувано дисциплинарно производство.

Трябва да се подчертае, че нормата на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДСл не предвижда обвързана компетентност, а съдържа възможност за вземане на решение от административния орган в условията на оперативна самостоятелност, която подлежи на съдебен контрол по реда на чл.169 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, който включва: проверка дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове.

Едни от основните изисквания за законосъобразност на всеки административен акт са: да се съдържат фактически и правни основания за издаването му /чл.59 ал.2 т.4 от АПК/, да бъде мотивиран /чл.59 ал.1 от АПК/ и да бъде спазена целта на закона /чл. 146, т.

5 от АПК/. В обжалваната заповед не са изложени факти и обстоятелства, които да обосновават твърдението на административния орган, че е налице възможност Ю.П. да повлияе върху реализирането на дисциплинарната й отговорност. Подобни факти и обстоятелства не могат да бъдат навеждани едва в съдебното производство, тъй като никой административен орган не може да дописва акта си в хода на обжалването му пред съда.

Същото важи и за мотивите, които са задължителен елемент от законоустановената форма на всеки административен акт и които липсват в оспорената заповед. Отсъствието на мотиви в процесния административен акт е ограничило правото на защита на жалбоподателката и възпрепятства съдебната проверка относно спазването на целта на закона – чл.146 т.5 от АПК и дали не е налице превратно упражняване на власт. Имащото все още правно значение Тълкувателно решение №*/31.03.1975г. на ОСГК на Върховния съд предвижда, че мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия него в документ от преписката по издаването му, но най-късно до изпращането на жалбата срещу акта до по-горестоящия административен орган.

Тоест, пред съда не могат за първи път да се представят мотиви към административен акт, съдържащи се в документи, изготвени след постъпване на жалба срещу него пред съда. Напълно недопустимо е мотиви на акта да бъдат изтъквани едва в пледоарията на процесуалния представител на административния орган.