Решение № 8 от 10.01.2024, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Търговище, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тодор Ив. Димитров при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно наказателно дело № 20233530200782 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. Д. Д. с.Калугерово, чрез пълномощник адв.Цв.И. от АК Търговище против Наказателно постановление № 727736F720512/27.09.2023 г. на Директор на офис /дирекция/ за обслужване – Търговище в ТД на НАП Варна. Считайки същото за незаконосъобразно жалбоподателката моли за отмяната му. В с.з. поддържа жалбата чрез пълномощника си. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Наказващият орган, посредством процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

При извършена проверка в ИС на НАП в гр. Търговище на 20.07.2023 г. се установило, че Т. Д. Д. - управител на „ЮФ МИЛЕНА" ООД ЕИК 207015373 не е изпълнила разпоредбата на чл.264, ал.1 от ЗКПО, допускайки нарушение, посочено в чл.261 от ЗКПО, като не е подала в срок годишна данъчна декларация по ЗКПО по чл. 92, ал.1 от ЗКПО за 2022 г. на дружеството. На основание чл.92, ал.1 от ЗКПО годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в 1 териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

Срокът за подаване на ГДД за 2022 г. е изтекъл на 30.06.2023г.

Нарушението е извършено на 01.07.2023 г. в гр. Търговище.

На жалбоподателката е изпратена покана изх.№ 3060/20.07.2023г. за съставяне на акт за нарушение, получена на 24.07.2023 г.

В посочения срок лицето не се е явило и АУАН е съставен в отсъствие на нарушител, на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН. АУАН е съставен за нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО във вр. с чл.264, ал.1 от ЗКПО.

За дружеството имало данни за извършвана дейност - наличие на извършени разходи за наем и покупка на активи. Дружеството не е публикувало в Търговският регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел декларация за липса на дейност през 2022 г. по чл.38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството до 30.06.2023г., нито към датата на съставяне на АУАН и НП.

С оглед така установената фактическа обстановка, административнонаказващият орган приел от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗКПО във връзка с чл.264, ал.1 от ЗКПО и въз основа на АУАН издал оспореното наказателно постановление, с което на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО наложил на жалбоподателката „глоба“ в размер на 200 лв.

Видно от приложената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителният директор на НАП процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия. Както АУАН така и НП са издадени в предвидените за това срокове, по предвиденият ред и съдържат всички необходими реквизити. Няма процесуални нарушения допуснати при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката.

Не се спори от страните, а и от доказателствата по делото се установява, че към 30.06.2023 г. жалбоподателката е била управител на процесното дружество.

Предвид събраните по делото писмени доказателства и показанията на св.А. съдът прие за безспорно установено, че Т. Д. Д. - управител на „ЮФ МИЛЕНА" ООД ЕИК 207015373 не е изпълнила разпоредбата на чл.264, ал.1 от ЗКПО, допускайки нарушение, посочено в чл.261 от ЗКПО, като не е подала в срок годишна данъчна декларация по ЗКПО по чл. 92, ал.1 от ЗКПО за 2022 г. на дружеството. Срокът за подаване на ГДД за 2022 г. е изтекъл на 30.06.2023г. Нарушението е извършено на 01.07.2023 г. в гр. Търговище.

Жалбоподателката не оспорва, че не е подала ГДД, но твърди, че не следва да подава такава, тъй-като през процесният период дружеството не е осъществявало дейност.

Възражението е неоснователно.

2

Според чл.92, ал.2 от ЗКПО „ Годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Съгласно чл.92, ал.4 от ЗКПО : „Годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството . Съгласно §1, т. 30 от ДР на Закона за счетоводството дружеството трябва да отговаря на четири условия, за да се приеме, че то не е извършвало дейност - "Предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период" са предприятия, за които едновременно са налице следните условия: а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон; б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти; в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба; г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.

Условията са дадени кумулативно. Т.е. достатъчно е дружеството да не отговаря на едно условие, за да се приеме, че то е извършвало дейност. В конкретния случай дружеството не отговаря на четвъртото условие, посочено в буква "г", а именно - дружеството да не е осъществявало покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.

Видно от дневниците за покупки на дружеството – л.16 от делото, дружеството е направило покупки на вендинг автомати. В самото си обяснение от 25.07.2023 г. (л.11 от делото) жалбоподателката е посочила, че през 2022 г. са извършени покупки, които са във връзка с подготовката на бъдещата дейност на дружеството и се изразяват в покупка на вендинг автомати. От показанията на св.А. се установи, че дружеството било декларирало наличието на покупки на стоки с цел бъдеща инвестиция. Видно от подадената справка - декларация за данък върху добавената стойност за м. декември 2022 г. дружеството е упражнило и право на данъчен кредит за така извършените покупки (л.14-15 от делото). Освен това през месец декември дружеството е извършило и други разходи, видно от дневниците за покупки.

Процесното дружество не е публикувало в ТР и декларация за неизвършване на дейност за 2022 г. С оглед на горното съдът прие за установено, че през 2022 г. дружеството, на което жалбоподателката е била управител, е извършвало дейност.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателката относно приложението на чл.28 от ЗАНН.

Наказващият орган е посочил мотиви поради които счита, че случаят 3 не е маловажен, поради следните причини: нарушението не се отличава с пониска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид. Нарушението не е отстранено - годишната данъчна декларация по ЗКПО по чл. 92, ал.1 от ЗКПО за 2022 г. не е подадена. Обстоятелството, че нарушението е за първи път не е достатъчно за квалифициране на нарушението като маловажен случай. Съдът споделя изводите на наказващият орган. Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“, следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.

93, т. 9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика, при преценката дали случаят е маловажен или не, значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.

В случая не са налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН. Нарушението е формално и за съставомерността му не се изисква настъпване на вредни последици. Периода на забавата е значителен. В конкретният случай няма обстоятелства, които да водят до извода, че процесното деяние се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид.

Правилно са преценени отегчаващите и смекчаващите обстоятелства и обосновано на жалбоподателката е наложено наказание в минималният предвиден от закона размер – глоба 200 лв.

Предвид на горното се налага извода, че оспореното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Относно претенцията за юрисконсултско възнаграждение- В съответствие с изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 80 до 150 лева. В случая възнаграждение в размер на 80 лева съдът счита за справедлива сума с оглед правната и фактическа сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 727736-F720512 от 27.09.2023 г., издадено от Директор на офис /дирекция/ за обслужване – Търговище в ТД на НАП - Варна, с което на Т. Д. Д. с ЕГН ********** от 4 с.Калугерово, ул*** на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО е наложена „глоба“ в размер на 200лв., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Т. Д. Д. с ЕГН ********** от с.Калугерово, ул*** ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП – Варна сумата от 80 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Търговище в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 5