Решение № 4338 от 15.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4338 гр. София, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100506908 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20019567 от 08.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 42124, по описа на СРС за 2020 г., е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че Т. А. П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1035,97 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 20.01.2020 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва в размер на 81,15 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 13.01.2020 г. до изплащане на вземането; сумата от 62,09 лв., представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 20.01.2020 г. до изплащане на вземането, за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр.София, ж.к.

*******, аб.№ 236576, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2380/2020 г. по описа на СРС, като с решението е отхвърлен предявеният иск за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 9,71 лв. за периода от 01.07.20217 г. до 13.01.2020 г.

С решението ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 644,69 лв. – разноски в заповедното и исковото производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страна на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба от Т. А. П. против решението в частта, в която исковите претенции са уважени.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението. Жалбоподателката сочи, че не се установило по делото същата да е потребител на топлинна енергия, тъй като липсвали доказателства да е собственик, респ. ползвател на имота, за който се 1 претендира да е доставена топлинна енергия. Сочи и че неправилно съдът уважил претенциите за лихва, тъй като ищецът не бил ангажирал доказателства относно датата на публикуване на фактурите в сайта на дружеството, като се позовава на клаузи от общи условия от 2014 г. Твърди, че съдът неправилно присъдил и суми за дялово разпределение, тъй като не било доказано нито основанието, нито размера им. Моли решението да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което исковите претенции бъдат отхвърлени.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „Топлофикация София“ ЕАД, с който изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено.

Не е постъпил писмен отговор от третото лице-помагач.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Съдът намира, че решението е и правилно, като споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

За пълнота, с оглед оплакванията във въззивната жалба, следва да се посочи следното:

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От представения по делото Нотариален акт за договорна ипотека № 74 по дело № 590 от 2011 г., е видно, че на 12.12.2011 г. за обезпечаване на отпуснат кредит по силата на Договор за банков кредит – овърдрафт „Малки и средни предприятия“ № МS11-00097/09.12.2011 г., ответницата е учредила в полза на „Сибанк“ ЕАД ипотека върху собствения недвижим имот - процесния, за който се претендира да е доставена топлинна енергия, като в нотариалния акт е отбелязано, че правото на собственост е удостоверено въз основа на Договор за продажба на държавен недвижим имот от 22.05.1984 г., както и удостоверение за идентичност на адрес.

Представеният документ е напълно достатъчен, за да формира съдът извод, че е доказано обстоятелството, че правото на собственост върху процесния имот, за който се претендира да е доставяна топлинна енергия, е притежаван от ответника, поради което и на основание чл.153,ал.1 от ЗЕ същият е клиент на доставената топлинна енергия и е задължен да заплаща цената , доколкото ипотека върху недвижим имот може да бъде учредена само от собственика на имота.

В разпоредбата на чл.153,ал.1 от Закона за енергетиката е посочено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово 2 разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Според възприетото в Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ОСГК клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ – т.е. не собственици и лица с учредено вещно право на ползване, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване по силата на възникнало между тях договорно отношение, за собствени битови нужди, но е необходимо тези ползватели да са сключили писмен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

В настоящия случай по делото липсват доказателства за сключен договор между трето лице и „Топлофикация София“ ЕАД за откриване на партида на ползвател на имота. Ето защо спрямо „Топлофикация София“ ЕАД ответникът - собственик на имота се счита за клиент на топлинна енергия по силата на чл.153,ал.1 от ЗЕ и дължи заплащането на цената на доставена топлинна енергия, поради което е неоснователно оплакването на въззивника в тази насока.

Неоснователно е и оплакването за липса на основание за присъждане в полза на ищеца на суми за дялово разпределение.

Съгласно чл. 139, от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.

Съгласно чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. За процесния период са били приложими приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.22 от ОУ дяловото разпределение се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и следв. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите, като същите заплащат на продавача стойността на услугата за "дялово разпределение", извършена от избрания от тях търговец. Именно тези разпоредби предоставят правото на ответното дружество вместо търговеца, предоставящ услугата, да претендира стойността на таксите за извършеното дялово разпределение от клиентите на топлинна енергия.

Оплакването на въззивника, че ответникът не е бил поставен в забава, съдът също намира за неоснователно. Въззивникът се позовава на общи условия от 2014 г., които изискват заплащане на сумите в 30-дневен срок от публикуване на фактурата за потребено количество топлинна енергия. Същите обаче са неприложими в конкретния случай.

За процесния период са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ, и публикувани във вестник "Монитор" на 11.07.2016 г., в сила от 12.08.2016 г.

Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество ТЕ за 3 отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.

Задължението за плащане на дължимата ТЕ при действието на ОУ от 2016 г. е срочно и забавата на клиента настъпва след изтичане на съответния 45 - дневен срок съобразно разпоредбата на чл.84 от ЗЗД, която предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. За изпадане в забава не е необходимо нито обявяването на фактурите на интернет страницата на продавача, нито отправянето на изрична покана до длъжника за плащане Предвид изложените мотиви, решението в обжалваните части е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед неоснователността на подадената въззивна жалба, право на разноски има въззиваемата страна. „Топлофикация София“ ЕАД е поискала присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.78,ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, фактът, че не са събирани никакви доказателства пред въззивна инстанция, неявяването на представител на „Топлофикация София“ ЕАД в откритото съдебно заседание и с оглед депозирането само на два документа в рамките на проведеното въззивно производство – отговор на въззивна жалба и молба за разглеждане на дело в отсъствие на представител с идентично съдържание на отговори и молби, подавани по множество други дела с участието на ищеца, следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 50 лв.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20019567 от 08.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 42124, по описа на СРС за 2020 г., в обжалваната част.

ОСЪЖДА Т. А. П., ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ******* сума в размер на 50 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4