Решение № 592 от 19.12.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. Русе, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20244520201504 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Е. Р. до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 24-3393-000475 / 01.07.2024г. на Началника Второ РУ при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, на осн. чл.175а ал.1 пр.3 от с.з. му било наложено наказание “глоба” в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован изпраща представител, който моли съда да остави жалбата без уважение.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 09.06.2024г. в гр.Русе около 01,03 ч. жалбоподателят управлявал собствения си л.а. ”БМВ 320Д“ с ДК№ Р 56 09 ВМ. При излизане от източния паркинг на „МОЛ – Русе“ и извършвайки ляв завой за навлизане по ул.“Потсдам“, рязко подал газ, което поднесло автомобила вляво и вдясно, като това продължило около 15 м. Поведението му било възприето от возещите се в патрулен автомобил полицейски служители, които в този момент извършвали обход по ул.“Потсдам“ и възприели ситуацията. Същите последвали автомобила на жалбоподателя и го спрели за проверка с включена светлинна и звукова сигнализация.

Св.Г. П. му съставил АУАН, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление. Бил издадена и заповед за прилагане на ПАМ по отношение на собственика на автомобила – временно спиране от движение на процесното МПС за срок от три месеца.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от 1

ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество е неоснователна.

При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, правилно е приложен и материалния закон.

От показанията на актосъставителя се установява съвсем ясно и недвусмислено, че жалбоподателят с поведението си е нарушил разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба на водачите на МПС е забранено да ползват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Нарушението произтича от това, че вместо жалбоподателят да се включи по законосъобразен начин в движението от източния паркинг на „МОЛ – Русе“ същият е навлязъл по такъв начин, че поведението му може да се окачестви по всякакъв друг начин, но не и че е имал намерение да ползва тази улица по начина, указан в чл.104б т.2 от ЗДвП. Възприятията на двамата полицейски служители - св.П. и св.Д. Н., свидетел по АУН, като свидетел – очевидец са еднозначни – и двамата са възприели лично и непосредствено, че жалбоподателят при потеглянето си от изхода на „МОЛ- Русе“ е поднасял автомобила наляво и надясно, форсирайки двигателя, с което очевидно умишлено е нарушил устойчивостта му върху пътното платно и това е продължило около 15 м. вече по ул.“Потсдам“. Именно това необичайно и рисково поведение е привлякло вниманието на тези свидетели, което е съвсем естествена и логична реакция и впоследствие е довело до извършване на проверка по отношение на жалбоподателя. Следва да се посочи, че пътищата, отворени за обществено ползване с предназначени единствено за превоз на хора и товари, а не и за подобни прояви, които освен всичко друго могат да бъдат окачествени и като квалифицирано хулиганство по чл.325 ал.3 вр.ал.1 от НК. Всъщност с поведението си жалбоподателят е демонстрирал умение да управлява автомобила по начин, радикално различен от обичайния и съответно притежаването на необходимите шофьорски умения в тази насока. Това деяние би било несъставомерно, но само в случай, че тази демонстрация бе извършена на място, което не е път отворен за обществено ползване, като напр. земеделска земя, гора и др. под. по арг.чл.1 ал.1 от ЗДвП. Също така от показанията на св.П. се установява, че след спирането за проверка жалбоподателят е признал за извършеното нарушение, извинил се е и поискал да му бъде направен компромис, тъй като работи като шофьор.Отделно от това в своите писмени обяснения в хода на проверката той изрично признава ,че е поднесъл автомобила, защото е „дал повече газ“, той е „издрифтил“, „задницата се е завъртяла“. Съдът изцяло кредитира показанията на двамата полицейски служители, като логични ,последователни и неопровергани от другите доказателства по делото. Този извод не се разколебава и от това, че св.П. твърди ,че го е възприел от около 100м., а св.Н. – от около 20 – 50 м. Това напълно несъществено противоречие следва да се отдаде единствено на субективната способност сам да преценява разстоянията и най-вече на изтеклия период от време от деянието до разпита им съдебно заседание, което е повече от 4 м. за св.П. и повече от 5 м. за св.Н.. Същественото е, че всеки от тях двамата е възприел едни същи релевантни факти, а именно умишленото поднасяне на автомобила, управляван от жалбоподателя, като разстоянието на възприятията за всеки от тях изключва колебания в преценката и еднозначността на възприетите факти; в този смисъл и двамата са категорични, че неправомерното поведение на жалбоподателя е продължило около 15 м. Съдът не кредитира показанията на св. Янков, който се е возел в автомобила на жалбоподателя, че автомобилът не се е поднесъл и не защото той е приятел на жалбоподателя и в този смисъл е заинтересован от изхода на делото. В показанията на този свидетел е налице вътрешно противоречие и очевиден стремеж да омаловажи стореното от него. Така св.Янков от една страна твърди, че автомобила не е поднесъл, но е подал „малко по-силна газ“ и „може да е мръднал съвсем малко“ и то на два пъти, което освен това се опровергава от показанията на полицейските служители, които за разлика от него са изцяло незаинтересовани от изхода на делото свидетели и всъщност проверката, извършена от тях е инициирана от поведението на жалбоподателя.

От поведението на жалбоподателя, т.е. признаците от обективна страна не оставя никакво съмнение, че деянието по чл.175а ал.1 ал.1 пр.3 от ЗДвП е извършено умишлено при форма вината пряк умисъл, най-малко защото са налице неколкократни последователни 2 нарушавания на устойчивостта на автомобила в съчетани ес форсиране на двигателя в диапазон от около 15м. , като за съставомерността на нарушението е достатъчно в случая той да е извършил само едно такова , съчетано и с умишлено форсиране на двигателя.

С оглед изложеното законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и правилно е приложена санкционната норма на чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба в размер на 3000 лв. и ЛПУМПС за срок от 12 месеца. Санкцията е от характера на абсолютно определените и размерът и не зависи от волята на АНО и съда.

При такъв изход на делото и предвид изричното искане на процесуалния представител на АНО, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати разноски по делото, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал.9 вр.чл.чл.63д ал.4 от ЗАНН, съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-3393-000475/01.07.2024г., издадено от Началник на Второ РУ при ОД на МВР -гр.Русе, с което на С. Е. Р. с ЕГН ********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 3000 лв. и ЛПУМПС за срок от 12 месеца на основание чл.175а ал.1 пр.3 вр.чл.104б т.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА С. Е. Р. с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР- гр.Русе сумата от 150 лв. за разноски по делото.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенски административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3