Решение № 266 от 16.11.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Тетевен, 16.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20254330100937 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по искова молба „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. „България” № 81 В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, чрез от юрк. К. Х., срещу Д. М. Л., ЕГН ********** с адрес: гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „хххххххххххх“ № 6 с цена на иска: 783.98 лева.

В исковата молба се твърди, че на 17.06.2020 година Д. М. Л., ЕГН **********, сключил Договор за потребителски кредит № хххххххххх със „Стик Кредит“ АД, по силата на който е получил сумата от 150 лева, срещу което се съгласил да върне 1 брой вноски в по 150.00 лв. в срок до 17.07.2020 г., когато е падежирала вноската, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 0 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %.

Сочи се, в исковата молба, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № хххххххххх на 17.06.2020 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

1

Ищцовото дружество заявява, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл.

11 и чл. 22 от ЗПК.

На следващо място се сочи, че процесният договор е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Заявява се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. г. „Стик - Кредит“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1404, бул. „България“ № 81 В, ап. 3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индидуализирано в Приложение № 1, към договора за прехвърляне на вземане.

Моли съда да осъди ответникът Д. М. Л., ЕГН ********** с адрес: гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „хххххххххххх“ № 6, да заплати на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 203374133 парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 903/2025 г., а именно сумата в общ размер от 783.98 лв., формирана както следва::

1) главница в размер на 150.00 лева;

2) договорна възнаградителна лихва, в размер на 4.50 лева за периода от 17.06.2020 г. до 17.07.2020 г.

3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 90.43 лв. за период от 17.06.2020 г. до 18.06.2025 г.,

4) неустойка по чл. 17 от договора, в размер на 539.05 лева

5) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, както в заповедното, така и в исковото производство.

В указания от съда срок по реда на чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на Исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е установено, че 17.06.2020 година Д. М. Л., ЕГН **********, сключил Договор за потребителски кредит № хххххххххх със „Стик Кредит“ АД, по силата на който е получил сумата от 150 лева, срещу което се съгласил да върне 1 брой вноски в по 150.00 лв.

2 в срок до 17.07.2020 г., когато е падежирала вноската, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 0 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 422 от ГПК, за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сума в общ размер на 783.98 лв., формирана както следва: главница в размер на 150.00 лева; договорна възнаградителна лихва, в размер на 4.50 лева за периода от 17.06.2020 г. до 17.07.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 90.43 лв. за период от 17.06.2020 г. до 18.06.2025 г.; неустойка по чл. 17 от договора, в размер на 539.05 лева, представляващо задължение по Договор за потребителски кредит № хххххххххх, за които суми е отхвърлено заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 903/2025 г. на РС – Тетевен.

Изложените в искова молба фактически твърдения и представени писмени доказателства, дават основание на съда да приеме, че по сключения договор ответника има качеството на потребител по см. на пар. 13, т. 1, във вр. т. 35, вр. т. 14 от ЗЗП. Потребителски спорове са тези произтичащи от правата по ЗЗП, така и всички спорове между търговци и потребители, поради което в приложното поле на нормата са и хипотезите на претенции за неоснователно обогатяване, отрицателните установителни искове, вкл. за нищожност на договор поради противоречие със закона, липса на съгласие, по чл. 439 от ГПК (вж. в този смисъл Определение № 241/05.04.2013 г. по ч. т. д. № 1395/2013 г. на ВКС, Определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т. д. № 1206/2014 г. на ВКС-П, т. о., Определение № 323/04.02.2015 г. по ч. т. д. № 3397/2014 г. на САС и др. Определение № 272 от 28.06.2019 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 797/2019 г., I т. о., Определение № 18/16.01.2020 г. по ч. т. дело № 2502/2019 г. по описа на ВКС, Определение № 2481 от 21.08.2023 г. по гр. д. № 2819/2023 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС).

Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, съответно за тяхната нищожност на основание чл. 146 от ЗЗП т.е. независимо от наведените доводи за нищожност от потребителя, съдът извършва самостоятелна и всеобхватна проверка за клаузите, засягащи потребителски права, която може да доведе до извод за нищожност на клаузите в потребителски договори, а оттам и в определени хипотези до недействителност на целите процесни договори.

Освен това в Тълкувателно решение № 1 от 2020 г. от 27.04.2022 г. на ВКС е прието, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В тълкувателното решение е посочено, че съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката. Някои от общите основания за нищожност по чл. 26 ЗЗД се установяват от самата сделка и съдът е длъжен да ги констатира като не зачете нейните правни последици. Порокът на сделката поради противоречие със закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е установим при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона.

Неспазването на императивни разпоредби от приложимия закон следва да се констатира служебно от съда независимо дали във всички случаи възразилият за нищожност е посочил конкретни правни разпоредби, на които противоречи сделката т. е. достатъчно е да посочи само противоречие със закона като основание за нищожност.

Съгласно трайната съдебна практика на ВКС /напр. Решение № 97 от 8.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о., ТК/ при въведени няколко основания за нищожност, всяко от които произтича от различни факти и може да съществува самостоятелно, правен интерес от кумулативното обективно съединение на исковете не е налице, ако правните последици, 3 които законът свързва с обявяването на нищожността за идентични.

Видно от съдържанието на Договор за кредит Договор за потребителски кредит № хххххххххх/17.06.2020 г. в него в чл. 24 е посочена неустойка от 0.9 % на ден, за всеки ден, през който не е представено договорно обезпечение.

Условията и изискванията, на които трябва да отговарят поръчителят и банковата гаранция са подробно описани в чл. 20, чл. 21 и чл. 22 от Общите условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „СТИККРЕДИТ“ АД и потребителите.

Според чл. 24 от процесния договор, в случай, че потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл. 19, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 19 причинява на кредитора вреди в размер на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка, заедно с всяка погасителна вноска.

Видно от приложения погасителен план, неразделна част от процесния договор е, че в него е включена месечна вноска за неустойка към всяка една от месечните погасителни вноски. Отразено е, че общо дължимата сума по кредита, включваща главница, лихва и неустойка /когато не е осигурена гаранция /поръчител/ е в размер на 150.00 лв.

Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, поради което и в съответствие с чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно дължи преценка относно наличието на неравноправни клаузи.

Разпечатката съдържа 39 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a2f35573-996b-4c84-a0a3-51da3e40502a