Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2774 от 03.09.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 5576/2025
Вид
Определение № 2774
Подписан
03.09.2025
В сила
03.09.2025
Състав
Виктор Бисеров Чаушев, Анна Кофинова, Анелия Щерева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2774 гр. София, 03.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Анелия Щерева

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно частно наказателно дело № 20251100605576 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава двадесет и втора от НПК, вр. чл.

270, ал. 4 от НПК.

Образувано е по частна жалба от адв. Д.К., служебен защитник на подсъдимия В. В. К., ЕГН **********, срещу протоколно определение от 20.08.2025 г. по НОХД № 4426/2025 г. по описа на СРС, НО, 13-и състав, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия за изменение на изпълняваната спрямо него мярка за неотклонение (МНО) „задържане под стража“ в по-лека такава.

С жалбата е отправено искане за отмяна на атакуваното определение поради неправилност на същото. В подкрепа на искането се сочи, че от събраните в досъдебното и съдебното производство доказателства не се установява подсъдимият да е извършител на инкриминираното деяние. В тази връзка е обърнато внимание, че св. Ч.Ч., разпитан в съдебното заседание на 20.08.2025 г., няма спомен за процесния случай, а единствено си спомня подсъдимия по физиономия. Според жалбоподателя следва да се съобразят и още обстоятелства – стойността на вещта и връщането й на нейния собственик. Акцентира се върху твърденията на подсъдимия, че към инкриминирания момент се е намирал в Софийския централен затвор (СЦЗ), за установяването на което е поискал събирането на доказателства. Сочи се, че липсва опасност подсъдимият да се укрие или да извърши престъпление.

Изразено е несъгласие с извода на СРС, че срокът на задържане не е прекомерен.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

1

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения седемдневен срок от произнасяне на определението, от лице, което има право на жалба – защитника на подсъдимия, и е насочена срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен контрол.

Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С постановление на СРП от 18.12.2024 г., предявено на обвиняемото лице на 29.01.2025 г., В. В. К. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство (ДП) № 212/2024 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр.

№ 5549/2024 г. по описа на СРП, за престъпление с правна квалификация по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК. Впоследствие с постановление за привличане в качеството на обвиняем от 24.02.2025 г. обвинението е прецизирано без промяна в правната квалификация.

На 29.01.2025 г. В. В. К. е задържан за срок от 72 часа с постановление на наблюдаващия прокурор от 18.12.2024 г.

С определение от 01.02.2025 г. по НЧД № 1439/2025 г. по описа на СРС, НО, 93-ти състав спрямо В. В. К. е взета МНО „задържане под стража“ по посоченото досъдебно производство, като определението е потвърдено на 06.02.2025 г. след осъществена въззивна проверка по ВНЧД № 880/2025 г. по описа на СГС, НО, XVII въззивен състав.

С определение от 26.02.2025 г. по НЧД № 2803/2025 г. по описа на СРС, НО, 132-ри състав е оставено без уважение искането на В. В. К. за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава.

Първоинстанционното определение е потвърдено с определение от 11.03.2025 г. по ВНЧД № 1578/2025 г. по описа на СГС, НО, X въззивен състав.

Производството по НОХД № 4426/2025 г. по описа на СРС, НО, 13-и състав, е образувано по внесен на 26.03.2025 г. от СРП обвинителен акт срещу В. В. К. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл.

194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК.

С разпореждане на съдията-докладчик от 09.04.2025 г. делото е насрочено за разглеждане в открито разпоредително заседание на 14.05.2025 г.

С протоколно определение от 14.05.2025 г., постановено по реда на чл.

248, ал. 1, т. 6 НПК, мярката за неотклонение на подс. К. е потвърдена. Делото е насрочено за разглеждане по общия ред на 18.06.2025 г.

Поради отказ от приетата защита, направен от служебния защитник на подсъдимия – адв. Памукова, ход на делото в заседанието на 18.06.2025 г. не е даден и същото е отложено за 20.08.2025 г.

В проведеното на 20.08.2025 г. открито съдебно заседание е даден ход на съдебното следствие, разпитан е св. Ч.Г.Ч. и е разгледано искане по реда на чл.

270, ал. 1 НПК за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия. За да 2 остави без уважение искането на подсъдимия, СРС е приел, че спрямо подсъдимия продължават да са налице предпоставките за изпълнение на МНО „задържане под стража“. Счел е, че от събраните в заседанието данни не се налага да бъде ревизиран изводът на предходни съдебни състави за наличие на обосновано предположение относно авторството на деянието, като е приел, че не е налице опасност от укриване, но е налична опасност от извършване на престъпление предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия.

Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 1 от НПК искането за изменение на мярката за неотклонение е основателно при промяна на обстоятелствата, обусловили вземането на мярката за неотклонение, или при наличие на други, нови обстоятелства, които налагат нейното изменение. Предпоставките за вземане, респ. продължаване на действието на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ са наличието на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, както и наличие по отношение на него на една от двете алтернативно предвидени в закона опасности - да се укрие или да извърши престъпление, която следва да е реална (чл. 63, ал. 1 от НПК).

Съдът намира, че към настоящия момент продължават да съществуват законоустановените предпоставки, които са обосновали вземането на МНО „задържане под стража“ спрямо подсъдимия В. В. К., като липсват нови обстоятелства, които да налагат изменението й в по-лека такава.

На първо място, правната квалификация на повдигнатото срещу подс. К. обвинение продължава да отговаря на изискването на първата предпоставка по чл. 63, ал. 1 от НПК, тъй като е за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл.

195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до петнадесет години.

Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата, събрани в досъдебната фаза на производството, и тези, събрани в хода на започналото пред първоинстанционния съд съдебно следствие , е изводимо наличието на обосновано предположение в извършване на престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд, като към настоящия момент същото не се явява разколебано. В отговор на доводите в частната жалба следва да се обърне внимание, че съдебното производство пред СРС се намира в самото начало на етапа на съдебното следствие, като до момента е разпитан само един свидетел – Ч.Ч., и тепърва предстои да бъдат събрани и проверени останалите доказателства от досъдебното производство, както и да бъдат събрани нови доказателства. В тази връзка по искане на подсъдимия е допуснат разпит на две лица – свидетелите Р.Д. и Х.Б., с оглед установяване на местонахождението на подсъдимия към момента на деянието, тъй като същият навежда твърдения, че към онзи момент е пребивавал в СЦЗ.

Въззивният съд отбелязва, че от наличните към момента доказателства по делото – предоставени справки от ГД „Изпълнение на наказанията“ към 3

Министерството на правосъдието и констативен протокол от 22.08.2025 г. за устна справка от СЦЗ, извършена от секретаря на съдебния състав (л. 81 СРС), се установява, че към 21.11.2023 г. В. В. К., ЕГН **********, не е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, както и че в базата данни на СЦЗ липсва друго лице със същите имена и различно ЕГН. В този смисъл обвинителната теза не се явява разколебана, но конкретното местонахождение на подсъдимия към инкриминирания момент е обстоятелство, което предстои да бъде установено в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.

Подсъдимият В. К. е с установена самоличност и адрес по делото. С оглед това не се установява опасност от укриване на подсъдимия, като въззивният съд се солидаризира с констатацията на първата инстанция в този смисъл.

По отношение на наличието на опасност от извършване на престъпление настоящият съдебен състав намира, че изводът на първоинстанционния съд също следва да бъде споделен. От справката за съдимост на подсъдимия се установява, че същият е осъждан многократно предимно за престъпления против собствеността – кражби и грабежи, което свидетелства за трайно изградени престъпни навици у подсъдимото лице. Следва да се отбележи, че датата на инкриминираното деяние - 21.11.2023 г., е едва седмица след датата на изтърпяване на наложеното по последното му осъждане наказание „лишаване от свобода“ - 13.11.2023 г., предвид което въззивният съд намира, че изтърпените предходни наказания очевидно не са осъществили поправителен и възпиращ ефект спрямо подсъдимия и го характеризират като личност със завишена обществена опасност. Действително стойността на инкриминираната вещ не е висока, както се обръща внимание в частната жалба, но това обстоятелство само по себе си не може да обуслови извод за ниска обществена опасност на деянието, тъй като същото е извършено в съучастие и е инкриминирано като осъществено по квалифициран състав на престъплението кражба – чрез използването на неустановено по делото техническо средство. Вярно е също така, че отнетият велосипед е бил върнат на собственика му, но това се е случило чрез доброволното му предаване от св. Велика Танчева в хода на разследването по случая и то след намесата на правоохранителните органи. С оглед изложеното въззивният съд също като първата съдебна инстанция намира, че спрямо подс. К. продължава да съществува реална опасност от извършване на престъпление.

На следващо място, съдът съобрази продължителността на срока на задържане и неговата разумност. Делото понастоящем се намира в съдебната фаза на наказателния процес, за която не е предвиден допустим максимален срок на задържане, какъвто законът определя за досъдебното производство.

При това положение съдът е компетентен да извърши собствена преценка за разумността на изтеклия срок на задържане, като в конкретния случай въззивната инстанция намира, че срокът на задържане е разумен и не представлява обстоятелство, което да обуслови изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия К.. От момента на задържането му по делото – 4

29.01.2025 г., е изминал период от малко над седем месеца, който не се отличава като прекомерно продължителен. Непосредствено след образуването му делото е било насрочено за разглеждане в разпоредително заседание на 14.05.2025 г., което е било проведено на посочената дата. Следващото открито съдебно заседание от 18.06.2025 г. е било отложено по обективни причини, за да бъде осигурен защитник на подсъдимия. На 20.08.2025 г. е проведено открито съдебно заседание, в което е даден ход на съдебното следствие и е започнало събирането на доказателства. Предвид това не се констатира необосновано забавяне по делото.

В заключение, въззивният съд счита, че изпълняваната мярка за неотклонение е адекватна, пропорционална и необходима за правилния ход на процеса. Същата е съобразена с обстоятелствата, посочени в разпоредбата на чл. 56, ал. 3 НПК, както и напълно отговаря на целите на мерките за неотклонение, визирани в разпоредбата на чл. 57 НПК.

По посочените съображения въззивният съд намира депозираната частна жалба за неоснователна, предвид което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 270, ал.

4 от НПК, СГС, НО, XV въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 20.08.2025 г. по НОХД № 4426/2025 г. по описа на СРС, НО, 13-и състав, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия за изменение на изпълняваната спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека такава.