Решение № 1227 от 07.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1227 гр. София, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Л.

Членове:

Ася Събева

Ралица Димитрова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Цветко Л. Въззивно гражданско дело № 20221000502204 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 5151 от 26.08.2020 г., постановено по гр.д. № 2842/2018 г. от Софийски градски съд, ответникът Х. Т. Х., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694649, на основание чл. 79, ал.

1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД:

- сумата от 44 136.68 швейцарски франка, представляваща непогасена главница по договор № HL 36123/21.05.2008 г., ведно със законната лихва, считано от считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 01.03.2018 г.;

- сумата от 849.18 швейцарски франка, представляваща неплатена ежемесечна комисионна по чл. 4, т. 1 по договор № HL 36123/21.05.2008 г., ;

- сумата от 109.54 швейцарски франка, представляваща неплатена застраховка по договор № HL 36123/21.05.2008 г.;

- сумата от 57.60 лева, представляваща разноски по договора;

1

Първоинстанцинният съд с посоченото решение е осъдил ответника - Х.

Т. Х., ЕГН ********** да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694649, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 10 402.97 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника Х. Т.

Х., ЕГН **********, чрез назначения от съда особен представител с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че има сключен Договор № HL 36123/21.05.2008 г., но не и реално представена парична сума, която следва да се върне на банката.

Моли въззивния съд да отмени решението и вместо това да отхвърли изцяло предявените искове.

Насрещната страна - „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694649 е подала отговор, с който моли да се потвърди решението в обжалваната част. Моли да се присъдят направените деловодни разноски.

С решение № 576 от 01.06.2021 г., постановено по в.гр.д. № 3694/2020 г. от Софийски апелативен съд е отменил решение № 5151 от 26.08.2020 г., постановено по гр.д. № 2842/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът Х. Т. Х., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694649, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.

430, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 44 136.68 швейцарски франка, представляваща непогасена главница по договор № HL 36123/21.05.2008 г., ведно със законната лихва, считано от считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 01.03.2018 г. и вместо това е отхвърлил изцяло тези искове.

Софийски апелативен съд с посочено решение № 576 от 01.06.2021 г., постановено по в.гр.д. № 3694/2020 г. е потвърдил решение № 5151 от 2

26.08.2020 г., постановено по гр.д. № 2842/2018 г. от Софийски градски съд в останалата обжалвана ЧАСТ, в която ответникът Х. Т. Х., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694649, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 849.18 швейцарски франка, представляваща неплатена ежемесечна комисионна по чл. 4, т. 1 по договор № HL 36123/21.05.2008 г.; сумата от 109.54 швейцарски франка, представляваща неплатена застраховка по договор № HL 36123/21.05.2008 г.; сумата от 57.60 лева, представляваща разноски по договора; деловодните разноски за първата инстанция.

Решение № 576 от 01.06.2021 г., постановено по в.гр.д. № 3694/2020 г. от Софийски апелативен съд е било обжалвано от ищеца „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694649 в ЧАСТТА, в която е отменено решението на първоинстанционния съд и е отхвърлен изцяло главният иск, имащ за предмет осъждането на ответника да заплати главницата по договора, размер на сумата от сумата от 44 136.68 швейцарски франка, ведно със законната лихва, считано от считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 01.03.2018 г.

С решение № 150 от 08.07.2022 г., постановено по к.гр.д. № 4188/2021 г. от ВКС на Р. България е обезсилил въззивното решение № 576 от 01.06.2021 г., постановено по в.гр.д. № 3694/2020 г. от Софийски апелативен съд в ЧАСТТА, в която е отменено решението на първоинстанционния съд и е отхвърлен изцяло главният иск, имащ за предмет осъждането на ответника да заплати главницата по договора, в размер на сумата от сумата от 44 136.68 швейцарски франка, ведно със законната лихва, считано от считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 01.03.2018 г.

Делото е върнато за ново разглеждане на Софийски апелативен съд в за разглеждане на жалбата в частта, отнасяща се дължимостта на главницата по договора, в размер на сумата от сумата от 44 136.68 швейцарски франка и законната лихва, считано от считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 01.03.2018 г.

3

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищецът - „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694649 е предявил против Х. Т. Х., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет заплащане на сумата от 44 136.68 швейцарски франка, представляваща непогасена главница по договор № HL 36123/21.05.2008 г., ведно със законната лихва, считано от считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 01.03.2018 г.

Ищецът с писмена молба вх. № 27829/29.12.2022 г. е отстранил нередовността на исковата молба по отношение на главния иск, имащ за предмет присъждане на остатъка от непогасената главница, поради предсрочното обявената изискуемост – л. 136 от новото въззивно производство.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че по силата на Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL36123/21.05.2008 г. е предоставил на ответника кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 30 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на „Юробанк България” АД в деня на усвояване на кредита.

На 30.05.2008 г. реално е предоставена сумата от 49 928 швейцарски 4 франка със срок за издължаване от 300 месеца.

Поради забава в плащанията на 38 месечни вноски за главница, считано от 30.01.2015 г. кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на 07.07.2017 г.

Нотариална покана с рег. № 12126, том VІ, № 24 на нотариус В. И., материализираща изявлението на банката за предсрочната изискуемост е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 07.07.2017 г.

Ищецът с предявения главен иск е поискал осъждането на ответника да заплати сумата от 44 136.68 CHF, представляваща остатъка от непогасената главница по сключения договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL36123/21.05.2008 г.ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда.

Поискал е осъждането на ответника да заплати направените деловодни разноски.

Ответникът Х. Т. Х., ЕГН **********, чрез назначения особен представител е подал отговор /л. 67/, с който е оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че е налице договор за банков кредит, но реално не е предоставена паричната сума на кредитополучателя.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими факти.

От доказателствата по делото се установява, че страните по делото са 5 субекти на материално правоотношение, породено от сключения от тях Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL36123/21.05.2008 г.

По силата на този договор банката е предоставила на ответника кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 30 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на „Юробанк България” АД в деня на усвояване на кредита.

Кредитът е предоставен на 30.05.2008 г., в размер на сумата от 49 928 швейцарски франка със срок за издължаване от 300 месеца.

Ответникът не е платил 38 месечни вноски, считано от 30.01.2015 г., поради което банката е обявила кредитът за предсрочно изискуем на 07.07.2017 г. с връчването на кредитополучателя по реда на чл.47, ал. 5 ГПК на Нотариална покана с рег. № 12126, том VІ, № 24 на нотариус В. И.

По делото са извършени три счетоводни експертизи, приложени на л. 92 от първоинст. п-во; на л. 24 по в.гр.д. № 3694/2020 по описа на АС София при първото разглеждане на въззивната жалба и на л. 153 от настоящото въззивно п-во.

Настоящият съдебен състав кредитира писменото заключение на вещото лице, приложено в първоинстанционното производство и писменото заключение, прието от настоящия състав при новото разглеждане на въззивната жалба.

Заключенията установяват, че остатъкът на непогасената главница по предсрочно обявения кредит е в размер на сумата от 44 136.68 CHF.

От правна страна:

Предметът на въззивното производство е очертан подадената от 6 ответника, чрез особения представител въззивна жалба и спорът при новото разглеждане се концентрира единствено до основателността и размера на главния иск, имащ за предмет присъждане на остатъка от непогасената главница.

Предявен е главен иск с правно основание ч л. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ, съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД, имащ за предмет заплащане на главницата по Договор № HL 36123 от 21.05.2008 г., в размер на сумата от 44 136.68 швейцарски франка и законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 430 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.

Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.

Главният иск, имащ за предмет заплащане на неиздължената главница от Договора от 2008 г., обявен за предсрочно изискуем е основателен в пълния предявен размер.

Това е така, защото събраните по делото доказателства установяват наличието на договор за кредит, сключен в предписаната от чл. 430, ал. 3 от ТЗ писмена форма за действителност.