Определение № 11262 от 21.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11262 гр. София, 21.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110147768 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXV от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба от Л. Н. Ч. срещу „Нетуъркинг Премиум“ ООД.

В исковата молба ищцата твърди, че е незаконно уволнена със заповед № 58 от 1.08.2025 г., с посочено основание за уволнението – по взаимно съгласие. Твърди също, че към датата на подаване на исковата молба заповедта за уволнение не й е била връчена.

Съгласно решение № 248 от 22.10.2018 г. по гр. д. № 754/2018 г. на ВКС, IV г.о., когато в исковата си молба ищецът, който е предявил искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ, твърди че писменият акт на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение (заповед за уволнение, предизвестие или наименован по друг начин) не му е връчен, то такава искова молба е нередовна поради противоречие между петитум и обстоятелствена част. Тази нередовност следва да се отстрани по реда на чл. 129, ал. 2-5 от ГПК, като съдът даде указания на ищеца да изложи ясни твърдения относно начина, по който му е връчен писменият акт за уволнението (заповед, предизвестие и пр.). Когато ищецът изложи по делото твърдения за обстоятелства по връчване на заповедта (или друг писмен акт на работодателя), с която твърди, че е извършено уволнението, чиято отмяна иска, нередовността на исковата молба е отстранена и спорът следва да се разгледа по същество. Когато, обаче, ищецът изрично и категорично заявява по делото, че процесната заповед (или друг писмен акт на работодателя) за уволнението не му е връчена по какъвто и да било начин и той не е запознат със съдържанието й, без да сочи обстоятелства и доказателства за извършено връчване, то по същество той твърди, че трудовото правоотношение между страните не е прекратено. Поради това, предявените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ за защита срещу процесното уволнение („извършеното“ според него със същата заповед, но без тя да му е връчена по какъвто и да 1 било начин) са без предмет и той няма правен интерес от воденето им срещу ответника-работодател. В тези случаи исковете и съдебното производство по тях са недопустими, поради което делото следва да се прекрати съгласно чл.

130 от ГПК. В същия смисъл е и Решение № 59 от 30.01.2026 г. по гр. д. № 99/2025 г. на ВКС, IV г.о.

Към настоящия момент не са били давани указания на ищцата за отстраняване на нередовност на исковата молба във връзка с твърденията й, че заповедта за уволнение никога не й е била връчена. На ищцата следва да се укаже да изложи ясни твърдения относно начина, по който й е връчен писменият акт за уволнението, като съобрази, че връчването на този писмен акт обуславя правния й интерес от предявяване на исковете по чл. 344, ал. 1, т.

1 и 2 КТ.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 9.03.2026 г., с което е даден ход на устните състезания.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, подадена от Л. Н. Ч..

УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за насрещната страна да уточни твърденията си в исковата молба, като изложи ясни твърдения относно начина, по който й е връчен писменият акт за уволнението – заповед № 58 от 1.08.2025 г.

При неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната на основание чл. 130 ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ на ищцата препис от разпореждането.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2