Определение № 4157 от 18.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4157 гр. София, 18.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гълъбина Генчева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Касационно гражданско дело № 20238002100918 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. И. Л.- Овчарова срещу решение № 108 от 02.06.2022 г. по в.гр.д.№ 241 от 2021 г. на Видинския окръжен съд, I въззивен граждански състав в частта му, с която е потвърдено решение № 165 от 30.03.2018 г. по гр.д.№ 3297 от 2017 г. на Видинския районен съд и Ц. Л.- О. е осъдена да заплати на И. Л. Л. разноски по въззивното дело в размер на 300 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Допустимо ли е въззивният съд да не се произнесе по искане за обявяване на нищожност на разпоредба от пълномощното на ответника по делото и непроизнасянето по това искане представлява ли съществено процесуално нарушение ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 1

351 от 27.02.2019 г. по т.д.№ 2572 от 2017 г. на ВКС, ТК, II т.о.

2. Докъде се простира служебното начало при разпределение на доказателствената тежест, допускане на доказателствата и даване на указания от съда при въззивно разглеждане на делото ? При констатиране на пропуск или недостатък в доклада на първоинстанционния съд, следва ли въззивният съд да даде указания за ангажиране на доказателства ? По тези въпроси се сочи противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

3. Напълно достатъчно ли е индивидуализиран в решението на съда по допускане на делбата поземлен имот чрез посочване на местонахождението му, площта и номера му ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 17 от 01.03.2017 г. по гр.д.№ 2923 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о.

4. Коя площ на поземления имот трябва да опише съдът в решението по допускане на делбата при несъответствие в площта на имота по нотариален акт и кадастралната скица на имота ?

5. Предпоставя ли се винаги наличие на правен интерес, когато се предявява иск по чл.12, ал.1 ЗН и длъжен ли е съдът да разреши искането по чл.12, ал.1 ЗН в първата фаза на делбата, съответно може ли това искане да се гледа във втората фаза на делбата или извън делбения процес ? По тези въпроси се сочи противоречие с т.5 от ППВС № 4 от 30.10.1964 г., Тълкувателно решение № 28 от 11.04.1970 г. на ОСГК на ВС, т.2 от ППВС № 7 от 28.11.1973 г., решение № 265 от 26.03.2010 г. по гр.д.№ 458 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 223 от 27.02.1991 г. по гр.д.№ 49 от 1991 г. на ВС, I г.о., решение № 484 от 15.09.1987 г. по гр.д.№ 268 от 1987 г. на ВС, I г.о., решение № 485 от 21.10.1988 г. по гр.д.№ 396 от 1988 г. на ВС, I г.о., решение № 326 от 13.03.1984 г. по гр.д.№ 3657 от 1983 г. на ВС, I г.о. и решение № 567 от 20.07.1992 г. по гр.д.№ 43 от 1992 г. на ВС, I г.о.

6. Трябва ли да се присъждат разноски по дело за съдебна делба в първа фаза по допускането на делбата за всяка съдебна инстанция поотделно, при наличие на молба съдът да се произнесе по исанията за присъждане на разноски по делото във втората фаза на делбата ? По този въпрос се сочи противоречие с т.9 от ППВС № 7 от 28.11.1973 г., определение № 81 от 23.02.2012 г. по гр.д.№ 430 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о. и определение № 572 от 17.07.2014 г. по ч.гр.д.№ 1773 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о.

2

В писмен отговор от 27.09.2022 г. пълномощникът на ответника по касационната жалба И. Л. Л. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /съделител по делото/, в едномесечния срок по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба на недвижими имоти, което подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

От материалите по делото се установява следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Л. И. Л. с иск срещу Ц. И. Л. за делба на оставени в наследство от родителите им имоти: дворно място с площ от 390 кв.м., находящо се в гр.Видин, ул.“Никола Палаузов“ № ...., представляващо имот с идентификатор ...... по кадастралната карта на гр.Видин от 2008 г., заедно с намиращите се в мястото 4 сгради /масивна едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 92 кв.м., лятна кухня с площ от 25 кв.м., гараж с площ от 18 кв.м. и стопанска постройка с площ от 12 кв.м./ и 5 ниви, находящи се в землището на с.Иново, община Видин, подробно описани с местоположение, граници и номера по плана за земеразделяне на с.Иново.

С отговора на исковата молба ответницата Ц. И. Л.а- Овчарова е поискала в делбата да бъдат включени още два имота: нива с площ от 6,160 дка в землището на с.Динковица, общ.Видин, м.“Басараба“, представляваща имот № ........ по плана за земеразделяне на селото и дворно място с овощна градина с площ от 1 дка, находящо се в с.Новоселци, общ.Видин, заедно с намиращото се в него дървено бунгало. Ответницата е предявила и искане по чл.12, ал.1 ЗН за нейна изключителна собственост да бъдат признати движимите вещи, които представляват обикновената покъщнина в дома на наследодателите в гр.Видин и в с.Новоселци.

С първоинстанционното решение № 165 от 30.03.2018 г. по гр.д.№ 3297 от 2017 г. Видинският районен съд е допуснал делба при равни квоти на имотите, описани в исковата молба и на единия от посочените в отговора на 3 исковата молба имоти- нивата в землището на с.Динковица. Отхвърлил е като недоказан искът за делба на имота в с.Новоселци.

С решение № 79 от 13.11.2018 г. по гр.д.№ 256 от 2018 г. Видинският окръжен съд е потвърдил решението на Видинския районен съд.

С решение № 65 от 07.06.2021 г. по гр.д.№ 4208 от 2019 г. състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение е отменил решението на Видинския окръжен съд от 13.11.2018 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Дадени са указания при новото разглеждане на делото на съделителката Ц. Л.а- Овчарова да бъде предоставена възможност да предприеме тези процесуални действия, които не е успяла да осъществи и да ангажира доказателствата, които не е успяла да ангажира в първото и единствено проведено пред първоинстанционния съд заседание, заради неуважаване на молбата й по чл.142, ал.2 ГПК. На въззивния съд е указано и че следва да се произнесе по искането във въззивната жалба за приемане като писмени доказателства на приложените към същата документи. По отношение на искането по чл.12, ал.1 ЗН също е указано, че на Ц. Л.- О. следва да се даде възможност да заяви дали поддържа това искане, да посочи в чия фактическа власт се намират движимите вещиобикновена покъщнина на наследодателите и да обоснове правния си интерес от искането, тъй като данните по делото не сочели правата на съделителката по чл.12, ал.1 ЗН да са оспорени от другия наследник, нито имало твърдения вещите да се намират в негова фактическа власт и той да отказва предаването им на Овчарова.

С обжалваното по настоящото дело решение № 108 от 02.06.2022 г. по в.гр.д.№ 241 от 2021 г. съставът на въззивния съд, на когото делото е било върнато от ВКС за ново разглеждане /Видинския окръжен съд, I въззивен граждански състав/ е прекратил производството по делото в частта му по искането на Ц. Л.- О. по чл.12, ал.1 ЗН и е потвърдил първоинстанционното решение за допускане на делбата на 7-те имота и за отхвърлянето на иска за делба на имота в с.Новоселци.

След определение № 2033 от 02.08.2022 г. по ч.гр.д.№ 2208 от 2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено горепосоченото решение в неговата прекратителна част, с ново решение № 146 от 23.08.2022 г. по в.гр.д.

№ 241 от 2021 г. Видинският окръжен съд е уважил искането на Ц. Л.- О. по 4 чл.12, ал.1 ЗН, като е признал по отношение на И. Л. Л. /наследник на починалия в хода на делото съделител Л. И. Л./, че Ц. Л.- О. е изключителен собственик на подробно описаните 76 движими вещи- обикновена покъщнина на наследодателите.

Във връзка с поставения от касаторката четвърти въпрос /Коя площ на поземления имот трябва да опише съдът в решението по допускане на делбата при несъответствие в площта на имота по нотариален акт и кадастралната скица на имота ?/ възниква съмнение за допустимостта на решението за делба на два от общо 8-те делбени имота /имотът в гр.Видин и имотът в с.Новоселци/, като постановено по нередовна искова молба. Има съмнение дали тези два имота са индивидуализирани в исковата молба и в отговора на исковата молба, подаден от Ц. Л.- О. на 16.01.2018 г., според действащите към настоящия момент подробни устройствени планове на населените места:

Според нотариален акт № 159 от 15.07.1957 г., имотът в гр.Видин е представлявал парцел XIII-5-..... по действащия към 1957 г. дворищнорегулационен план, като няма данни към настоящия момент да е изключен от регулация. Липсват доказателства кой е действащият към настоящия момент ПУП на гр.Видин, кой УПИ представлява по този план делбеният имот, с какви граници е и с каква площ, съобразно плана. За имота в с.Новоселци също има данни, че е в регулация /скица, находяща се на стр.119 от въззивното дело, писмо на Община Видин от 09.09.2022 г. и удостоверение на Общината от 15.02.2022 г., находящи се на лист 166 и лист 169, от които е видно, че имотът представлява УПИ VII-..... по подробния устройствен план на с.Новоселци от 2014 г./, а в молбата на Ц. Л.- О., с която е поискано включването на този имот в делбата /отговора на исковата молба/, както и до приключване на делото пред въззивната инстанция, имотът не е описан съобразно номера му, границите и площта по действащия ПУП на с.Новоселци. Дори и да се претендира за делба на имот, който представлява само реална част от УПИ, тази реална част следва да бъде индивидуализирана съобразно действащия ПУП. В молбата на Ц. Л.- О. не е посочено и на какво основание се твърди, че този имот е придобит от наследодателите на съделителите. Поради гореизложеното решението на въззивния съд по отношение на тези два имота, както и в частта му за присъдените разноски за въззивното дело, следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК.

5

В останалата част, касаеща другите делбени имоти /5-те ниви в землището на с.Иново и нивата в землището на с.Динковица/, настоящият състав на Върховният касационен съд, ГК счита, че не е налице посоченото от касаторката основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение от 02.06.2022 г. по поставените въпроси, поради следното:

1. Първата група поставени въпроси /Допустимо ли е въззивният съд да не се произнесе по искане за обявяване на нищожност на разпоредба от пълномощното на ответника по делото и непроизнасянето по това искане представлява ли съществено процесуално нарушение ?/ са поставени по делото във връзка с твърдението на касаторката за непроизнасяне на въззивния съд по искането й да бъде обявена за нищожна от съда т.7 от пълномощното от 29.01.2021 г., с което съделителят И. Л. Л. е упълномощил вуйчо си И. М. В. да го представлява и да упълномощава адвокати по делото, въз основа на което И. Велев е упълномощил адв.С.. Това твърдение на Ц. Л.О. не може да се определи като довод за неправилност на първоинстанционното решение /като постановено при допуснати процесуални нарушения по процесуалното представителство на съделителя И.

Л./, тъй като се касае за пълномощно от 29.01.2021 г., дадено след постановяване на първоинстанционното решение от 30.03.2018 г. и след смъртта на първоначалния съделител по делото Л. И. Л. на 17.09.2020 г. Дори и да се приеме, че това е довод за неправилност на първоинстанционното решение, непроизнасянето на въззивния съд по този довод не е в противоречие с практиката на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с нея е прието /макар и не изрично/, че съгласно чл.269 ГПК въззивният съд не е длъжен да се произнася по доводите за неправилност на първоинстанционното решение, които не се съдържат във въззивната жалба, какъвто е и конкретният случай /във въззивната жалба на Ц. Л.- О. такъв довод не се е съдържа/.