Определение № 2063 от 27.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2063 гр. София, 27.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно частно гражданско дело № 20251100510468 по описа за 2025 година Производството е по чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение вх. № 2301024/16.06.2025 г. на И. Х. Р., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Н.К. от САК, срещу издадена в полза на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД (сега „ПейНовус“ АД), ЕИК 121554961, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 09.03.2009 г. по ч.гр.д. № 13570/2009 г. на Софийски районен съд, 76 състав, въз основа на която бил издаден изпълнителен лист.

Молителят твърди, че узнал за заповедта на 13.05.2025 г. във връзка с наложен запор върху вземанията му по банкова сметка по образувано изп.д. № 20247860400614 по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786 на КЧСИ. Твърди, че заповедта не му била връчена надлежно по реда на чл. 47 ГПК – не била връчена на адреса му по местоживеене, не била представена справка за постоянния и настоящия му адрес, а по това време се намирал и в чужбина.

Моли съда да приеме възражението и да обезсили издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Претендира разноски за настоящото производство и присъждане на възнаграждение на пълномощника му на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА.

Ответникът по възражението – „ПЕЙНОВУС“ АД (преди „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД), ЕИК 121554961, не е депозирал писмен отговор на възражението.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид данните по делото, 1 намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран на 09.03.2009 г. от „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД, ЕИК 121554961, със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Х. Р., ЕГН **********, за сумата 2 472.24 лв. – главница по договор за финансиране от 27.02.2007 г. – незаплатени 22 вноски от по 112.38 лв., като е претендирана и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до плащането, както и разноски.

На 09.03.2009 г. СРС, 76 състав издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която заявлението е уважено изцяло, като на заявителя са присъдени и разноски в размер на 89.44 лв.

Съобщение с препис от заповедта е изпратено до длъжника на 25.03.2009 г. до посочения от заявителя адрес в гр. София, „Красно село“, кв.

********, където след три посещения на адреса, на 10.04.2009 г. връчителят залепил уведомление по реда на чл. 47 ГПК. С разпореждане от 07.05.2009 г. съдът дал указания на заявителя на основание чл. 47, ал. 3 ГПК да представи справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника. Видно от представената от заявителя справка от СДВР – Сектор „БДС“, на 14.07.2009 г. длъжникът е обявил като постоянен и настоящ адрес: гр. София, ж.к. „********.

Съобщение с препис от заповедта не е изпратен до обявения от длъжника нов постоянен и настоящ адрес. Заповедният съд счел, че заповедта е редовно връчена на 24.04.2009 г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и на 04.08.2009 г. разпоредил да се издаде изпълнителен лист.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 - т. 4 ГПК , в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: 1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; 2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; 4. длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

2

В случая по делото липсват данни длъжникът да е узнал за заповедта преди 13.05.2025 г., когато адвокатът му е поискал достъп до образуваното изп.д. № 20247860400614 по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786 на КЧСИ. Извод, че е узнал за заповедта в по-ранен момент не може да се направи и от изисканата служебно от ЧСИ информация. Възражението е изпратено по пощата на 12.06.2025 г., поради което съдът приема, че е спазен едномесечният срок по чл. 423, ал. 1 ГПК и възражението е допустимо.

Макар бланкетно да твърди да бил и в чужбина, с оглед фактическите твърдения във възражението длъжникът се позовава на хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК – заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно. Тази хипотеза е налице, когато са нарушени правилата за връчване на съобщения или когато съобщението е оформено редовно, но самото то е невярно като съдържание.

В случая съдът намира, че съобщението до длъжника е връчено в нарушение на чл. 47, ал. 3 ГПК (в относимата за спора редакция). Съгласно чл.

47, ал. 1 ГПК (в относимата редакция), когато длъжникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. В уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението. Според ал. 3 на чл. 47, когато длъжникът не се яви да получи книжата, съдът указва на заявителя да представи справка за неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, в които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2.

В случая, видно от представената от заявителя справка, на 14.07.2009 г. длъжникът е обявил нов постоянен и настоящ адрес, до който обаче съобщение с препис от заповедта не е изпратено.

3

Поради това съдът намира, че заповедта не е била връчена надлежно на длъжника и същият е бил лишен от възможността да оспори вземането. На основание чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК възражението следва да бъде прието, а на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК изпълнението на издадената заповед по чл. 410 следва да се спре, без да е необходимо представяне на обезпечение за кредитора.

Искането на молителя за обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е неоснователно – съгласно чл. 423, ал. 3 ГПК, изр. последно ГПК, съдът обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист само когато не са били налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 4 и 5, какъвто не е настоящият случай.

Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като съгласно разясненията, дадени с т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по разноските следва да се произнесе исковият съд, с оглед изхода на спора по установителния иск.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражението с вх. № 2301024/16.06.2025 г. на И. Х. Р., ЕГН **********, длъжник по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 09.03.2009 г. , издадена по ч.гр.д. № 13570/2009 г. на Софийски районен съд, 76 състав.

СПИРА изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение п о чл. 410 ГПК от 09.03.2009 г. , издадена по ч.гр.д. № 13570/2009 г. на Софийски районен съд, 76 състав.

ВРЪЩА делото на СРС за изпълнение на процедурата по чл. 423, ал. 4 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5